Живата реч е незаменим стимул за детското развитие

Все по-отрано и все повече „общуването“ с децата е поверено на дигиталните устройства. Дали обаче речта от устройството се равнява с живата реч и общуването с родителите, когато става въпрос за емоционалното, интелектуалното, социалното изграждане на малкия човек.

В ранното детство дясното мозъчно полукълбо е по-силно развито, т.е. при малките деца емоцията е водеща. Тъкмо чрез емоционалното непосредствено общуване с близките те натрупват лексика и изграждат в съзнанието си граматическата структура на езика. Диалогът, четенето на книжки „на живо“ е най-доброто средство за развиване на детската реч. Не могат да го заменят дори приказките и филмчетата, които пускаме на малките, защото те ги поставят в ролята на неми слушатели или зрители. В по-късните години, разбира се, когато речта е достатъчно развита, това все пак е вариант, особено ако произведенията са направени професионално и с грижа за образоването и възпитанието на децата.

Липсата на живо словесно и емоционално общуване в първите месеци и години на детето може да забави проговарянето и социализирането до степен, наподобяваща симптомите на ментално заболяване, показва практиката. За всичко това с внимание и любов към децата разговаряме с проф. Живка Колева-Златева от Великотърновския университет, специалистка по психолингвистика и детска реч.