Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ще накърни ли съдебната реформа достъпа до правосъдие

2
Снимка: Pixabay

Защо трябва да бъде променена съдебната карта на съдилищата? Какво представлява проектът “Модел 4“?

Темата коментира в “Нашият ден“ Красимир Шекерджиев, член на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.

“Модел 4“ е един от четирите модела, които бяха изработени в рамките на проект, стартирал през 2016 г. 

"Още от предходния състав на ВСС наследихме този вече започнал проект. В рамките на този проект бяха изработени четири различни модела, всеки от които представлява различна визия за това как следва да изглежда съдебната система в бъдеще, като съдийската колегия в нейното мнозинство и пленумът на ВСС се спряха на един от тези модели – номер 4.

Това е визията, която съдебната власт има за своето развитие. Моделът, който предлагаме, е проект за реформа.

Прекрасно знаем, че реформа в съдебната система, особено тази, която се предлага в “Модел 4“, няма как да се случи без съдействие от другите власти и основно от законодателната власт.

На практика отправяме едно предложение към законодателната власт, която следва да го обсъди и разбира се, ако го подкрепи, да го реализираме всички заедно.

Шуменски окръжен съдТемата коментира в “Законът и Темида“ Боряна Димитрова, член на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.

“Считаме, че “Модел 4“ дава в пълнота отговори на натрупаните в съдебната система проблеми. Може би трябва да припомня, че за съдебна реформа отдавна се говори в България и нищо конкретно не се свършило до момента.

Може би трябва да припомним, че към 2015 г. Световната банка каза на България, че има достатъчно много съдии, за да предприеме реформиране на своята съдебна карта на фона на демографския срив, на фона на намаляващите дела, криминогенната обстановка и огромните разходи за съдебна система.

Бюджетът на съдебната система за тази година е 900 млн., вероятно догодина ще минем 1 млрд.

В България има 113 райони съдилища. Голяма част от тях са с по 2-3-ма съдии."

Чуйте разговора в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08

Антон Митов представя: българския диджей Dr. Feelgroove

Dr. Feelgroove (д-р Фийлгрув) е диджей и продуцент. Той започва да миксира музика през 1993 г. и от тогава тя играе ключова роля в живота му, а партитата в клубове и работата в студио са неговата сцена за изява. Антон Митов за по-кратко и по-пряко преминава през Мианмар, Индия и Куба, за да попита своя гост може ли диджейството, освен да забавлява,..

публикувано на 23.04.24 в 10:03

Конкурсът "Граждански будилник" – среща между екоактивизма и изкуството

Според тревожните данни днес над 55% от хората на планетата живеят в  градове, като превръщат градската среда в основен свой хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване и липсата на устойчиви решения природата в градовете все повече остава на заден план,..

публикувано на 23.04.24 в 09:18