Цикълът „Българските ботаници“ разказва за петима български учени, създали основите на българската ботаника от края на XIX век до края на XX век. Освен на българските растения и учените, които описват тяхното многообразие, цикълът се спира и на любопитни факти от света на самата наука – как се кръщават растения, какви открития тласкат напред различните дялове на ботаническото знание, как се откриват ботанически градини и как се пише каталог към растителния свят на една страна.
Епизод 5 е посветен на проф. Борис Китанов, последният от учените от класическия период на българската ботаника. Борис Китанов може би най-точно отговаря на образа на ботаника-пътешественик, какъвто би бил в някой роман. Изследванията му и научната и преподавателската му работа се простират далеч отвъд пределите на България. Основател на Катедрата по ботаника в Скопския университет през 40-те години на XX век, преподавател по ботаника в университета в Хавана през 70-те години.
С трудове в много области на ботаниката, включително културните растения и лечебните растения. Още в студентските си години Борис Китанов проявява силен интерес към палеоботаниката и дипломната му работа е посветена именно на този клон от науката.
Последното издание от „Флора на България“ на Николай Стоянов и Борис Стефанов от 1966 г. е преработено и допълнено в съавторство с Борис Китанов.
За Борис Китанов разказва проф. Стефан Станев, историограф на българската ботаника.
Чуйте предаването от звуковия файл.
Снимки – БАН, Pixabay
Повечето хора не знаят що е това малнутриция. А не знаят защото непрекъснато се говори за диети и борба с над норменото тегло, но не и за под норменото. Простичко казано малнутриция е недохранване, вследствие на което се стига до поднормено тегло. И ако причина за наднорменото тегло често пъти е безконтролното хранене (преяждането), то за..
През август тази година българската Общност за демократично образование беше домакин в София на годишната Европейска конференция за демократично образование с много гости от различни предимно европейски страни. Сред гостуващите лектори беше Мартина Паоне. Мартина Паоне е доктор по международни отношения и по политически науки, университетска..
Вероятно не всеки от нас знае, но в Пирин съществуват два малки ледника, които са на възраст най-малко 500 години – това са Снежника и Бански суходол. Тези ледници в Пирин се очаква да изчезнат окончателно към 2045 г., като е възможно и преди това да се стопяват напълно през повечето лета, обяви доц. Емил Гачев, доцент в катедра "География, екология..
Тази година катедрата "Романистика" на Софийския университет навърши 100 години. Вековният юбилей беше отбелязан с няколко прояви, поредната от които беше международна научна конференция с участието на учени и преподаватели от много големи световни университети. Това е поводът в рубриката "Всичко за образованието" с участието на доц. Георги Жечев ,..
Двайсетина години след края на Втората световна война антисемитизмът като че ли беше започнал да отстъпва. Но това, оказа се, беше само в очите на оптимистите. В началото на 21 век се надигна поредната антисемитска вълна. Последните 2-3 години избухнаха няколко големи локални конфликта, заплашващи мира на планетата. За съжаление поредният от..
Васил Дошков е на 22 години и е курсант във Висшето военновъздушно училище (ВВВУ) "Георги Бенковски". От осемгодишна възраст е пленен от авиацията и..
"Пеещи артисти 2" е продължение на проекта "Пеещи артисти", създаден от продуцента Игор Марковски. С него се дава възможност за осъществяване на мисии и..
Тази година катедрата "Романистика" на Софийския университет навърши 100 години. Вековният юбилей беше отбелязан с няколко прояви, поредната от които беше..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
