Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Незабравимо лято за българчета от чужбина

Елена Павлова (вляво) и Венета Гаврилова
Снимка: БНР

За децата от български произход, които се раждат или живеят в чужбина, лятото е времето да се запознаят или отново да се срещнат с роднините си в България, да се порадват на слънцето и морето, на бабините мекички, на плодовете от двора… Но това е и времето да научат на място и чрез собствените си преживявания за историята, традициите, природата, културата на родината ни. Има ли обаче организирани  такива летни занимания. Този въпрос ни отведе до две инициативи, отговарящи на идеята за обогатяващо, смислено и пълноценно прекарване на ваканцията в България.

„Моето българско лято“ е идея на Елена Павлова, за която тя се готви от няколко години. Нейните собствени деца израстват в две европейски страни и тя търси начини да запази връзката им с България. Когато споделя желанието си да организира летен лагер с образователни занимания, се оказва, че много родители имат желание да предоставят на децата си тъкмо такава ваканция. Занимания по български език, походи в Балкана, до исторически места,  етнографски резервати и занаятчийски работилници, разпознаване на билки и дървета, дори предене с хурка и вретено… това засега е програмата, но идеите се умножават. Родители на по-малки деца предлагат да има групи за деца и майки, българчета искат да си доведат приятелчета от чужбина… Това обаче предстои, надява се Елена, както и редуване на местата, в които ще бъдат лагерите, за да могат децата да видят различни краища от България. Засега е важно как ще мине „премиерата“, защото това лято е началото.

„Аз съм българче“ е лятно училище с непрекъснат 7-годишен опит. Пепа Чавдарова и семейството ѝ го организират в родната Копривщица, защото смятат, че всеки трябва да направи нещо добро за родното си място. Идеята първоначално е по-скоро социално насочена. Събират се заедно деца от семейства с различни възможности, които чрез общи занимания и преживявания се научават да споделят и разбират другия, запознават се с историята в място, богато със спомени, опитват различни дейности под напътствията на местни занаятчии. Постепенно към децата от страната се присъединяват и българчета от чужбина. Капацитетът на лагера е ограничен, а дейността му се осъществява от доброволци с различни професии.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Резултати от конкурса "Зрящи сърца" 2022

Преди 13 години програма "Христо Ботев" на БНР за първи път обяви провеждането на поетичен поетичен конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". От тогава до днес все повече и нови хора се включват в него.  Все по-трудно взе да става на журито да отличава победителите. Това наложи някои от наградите през годините да бъдат дублирани. Така се случи и..

публикувано на 23.05.22 в 17:43

За човешките технологии в дигиталния свят

Не сме свикнали да свързваме технологиите със сферата на човешките взаимоотношения, но това не значи, че такива не съществуват.„Това са всички форми на взаимодействие между хората с цел да се създаде човешки продукт“ – формулира накратко Светлана Нанчева, една от създателите и водещите фигури в сдружение "Професионален форум за образованието“. "Самото..

обновено на 23.05.22 в 12:02

Проф. Лъчезар Филчев: Ще се окаже, че образованието ни е в миналото

Обикновено, когато говорим за спътникови данни и наблюдение на Земята от Космоса, мислим за проблеми, свързани със сигурността, особено в контекста на настоящата ситуация. Истината е, че спътниковите изследвания имат множество практически приложения на Земята. Спътниковите данни могат да засекат годишното слънчево греене и на тази база да се..

публикувано на 22.05.22 в 08:20

Пътят на коприната минава през Доха

Омагьосана от коприната. Това е Анна Каранова. Тя произхожда от сливенския род Калови, чиято история стига четири поколения назад до Добри Желязков. През 30-те години на XIX век той основава първото текстилно производство на Балканите, като след това остава в историята като родоначалник на българската текстилна индустрия. Почти два века по-късно потомката..

публикувано на 21.05.22 в 09:43
Мозайка със Седмочислениците в църквата „Св. Седмочисленици“

Най-ранният словесен образ на светите Седмочисленици

Кога и как се появява образът на българските и славянските първоучители и техните ученици като група с общ култ. Въпросът кара д-р Евгени Зашев, гл.ас. в Кирило-Методиевския научен център при БАН, да потърси най-ранните писмени свидетелства за съществуването на единния образ. Открива го в една анонимна служба на гръцки език, отпечатана около 1720 г...

публикувано на 20.05.22 в 16:48