Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Сараевските Ромео и Жулиета и ужасите на войната

Снимка: Фейсбук

Бошко и Адмира от Сараево имат нещастието да се обичат в държава с враждуващи етноси. Родени са през 1968 г. и завършват пътя си в прегръдка на 25 години на 18 май 1993 г.

Историята излиза на бял свят с репортажа на Кърт Шорк, американският кореспондент на Ройтерс, четири дни след трагедията. Той кръсти тази история “Ромео и Жулиета в Сараево“.

Историята разказва в “Нашият ден“ балканистът Райна Асенова:

"Сараево във времето, в което са израснали Бошко и Адмира, беше един от най-космополитните градове в бивша Югославия, известен със своята музика и култура. И с добрите отношения между сърби, мюсюлмани и хървати, които живееха в хармония.

Двамата се запознават още в училище на 16 години. Стават приятели, влюбват се. Семействата им ги приемат, но избухва войната. И тогава майката на Бошко, която е вдовица, се премества при по-големия си син в Крушевац.

Бошко отказва да замине с нея, иска да остане с Адмира и със своя приятел Миша Чукон, който е сърбин и изиграва фатална роля в цялата история. Той е бил член на Босненската мюсюлманска армия и тримата заедно са живели в апартамента на Бошко. През пролетта на 1993 г., буквално дни преди трагедията, Мишо напуска Сараево, дезертира от Босненската армия и преминава на територията, която е под контрола на Босненската сръбска армия. Той напуска града с оръжие, радиостанция и с тайните военни шифри от своята част на Босненската армия, а Бошко остава в апартамента и трябва да понесе последиците от дезертьорството на своя приятел.

И Бошко е повикан да се яви на разпит в полицейското управление на Босна. Тъй като се опасява от най-лошото, решават двамата с Адмира да избягат от Сараево, което е заобиколено и обстрелвано всеки ден и е подложено на терора на снайперистите, които стрелят по всичко, което мърда, без да гледат дали е сърбин, мюсюлманин или хърватин.

Бошко и Адмира решават да избягат от Сараево и се свързват с приятел на по-големия брат на Бошко, той е от Босненската мюсюлманска армия, но е известна личност от кръговете на организираната престъпност. Бил е влиятелен човек по това време и е уредил срещу заплащане на 18 хил. марки снайперистите, които следят цялата ситуация в Сараево, да не стрелят около моста “Върбаня“, по който трябва да избягат Бошко и Адмира. Те трябва да пресекат този мост, за да стигнат до контролирания от сърбите квартал “Гърбавица“ и оттам да се прехвърлят в бъдещата Република Сръбска.

Двамата тръгват през нощта, тичайки по моста. Но в края на моста снайперист убива първо Бошко, който загива на място. Адмира, която е тежко ранена, успява да се добере до тялото му, прегръща го и двамата умират.

Но още по-ужасното е, че телата стоят на този мост седем дни, защото той е подложен на снайперистки обстрел и никой не се решава да ги изтегли.

През това време босненските мюсюлмани и сърбите се обвиняват едни други за стрелбата, а телата лежат. Родителите на двамата научават дни по-късно за цялата трагедия.

Помолили са след това силите на ООН в Босна да вземат телата от там, но те отказват, тъй като техните коли не са защитени от подобен тип оръжие и няма как да рискуват живота си, за да вземат телата.

Накрая Босненските сръбски сили принуждават четирима босненски военнопленници, вързани с въжета, да отидат на моста и да изтеглят телата.

Ако хората искат да научат повече за тази история, могат да прочетат великолепния роман на Георги Бърдаров “Аз още броя дните“.

Всичко това показва ужаса на войната и до каква степен човешката психика се променя за броени дни."

Чуйте Райна Асенова в звуковия файл.

Снимка: Фейсбук
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Езерото в село Севар

Етносите в село Севар живеят в мир, уважение и разбирателство

Красивото и китно село Севар се намира в община Кубрат, област Разград и се състои от три махали. В едната живеят български турци и татари, които изповядват традиционния ортодоксален сунитски ислям, във  втората живеят алевити казълбаши, а в третата махала – турскоезични роми. Всички те живеят в мир и разбирателство, трудолюбиви и гостоприемни са и се..

публикувано на 18.09.21 в 07:20

Весислава Танчева: Българските медии са в ръцете на триглава конструкция

От тази седмица България за пореден път за тази година е без парламент и на прага на нови избори. В ластта се предава от един служебен кабинет на друг служебен кабинет, а двама бивши служебни министри правят свой политически проект. Но важното, което разбрахме от работата на току що отишлия си парламент е, че между българските..

публикувано на 18.09.21 в 09:30

Искрен Кръстев: Полезният човек е щастлив

Той е инициатор и председател на българския офис Глобалния Предприемачески Мониторинг България (GEM) . След завръщането си в България през 2013 г. Искрен е активна част от родната предприемаческа общност, ментор на едни от най-големите програми за стартиращи и утвърждаващи се бизнеси. Преди да се завърне у нас ръководи успешно..

обновено на 17.09.21 в 15:03
Ивайло Мирчев

Да спрем да разчитаме на Вашингтон и Брюксел да ни решават проблемите

Народното събрание прие преместването на Бюрото за защита на свидетели и символично прие промените в Закона за съдебната власт на “Демократична България“ на първо четене. Малко по-късно на първо четене беше приет и проектът на Христо Иванов и депутати от ДБ, който предвижда закриването на Специализирания съд и Специализираната прокуратура...

публикувано на 17.09.21 в 13:30
Асен Василев и Кирил Петков

Доц. Иво Инджов: Петков и Василев се прицелват центристки

Втори служебен кабинет и заявка за нов политически проект белязаха седмицата. Изминалите политически събития коментира в “Нашият ден“ доц. Иво Инджов , политолог и университетски преподавател. Проект на Кирил Петков и Асен Василев “Доколкото мога да преценя и при липса на някаква предизборна платформа, двамата се прицелват..

обновено на 17.09.21 в 11:19