Средногодишните загуби от бедствия, измерени в постоянни цени, са нараснали 4 пъти от 80-те години до сега – от 50 на 200 млрд. долара. Да се готвим ли за по-сериозни катаклизми и има ли решение?
Темата коментира в „Нашият ден“ Енчо Господинов, български дипломат, представител и заместник-генерален секретар на Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец в ООН, легендарен журналист, репортер и зам.-главен редактор на в. „Поглед“.
“Комбинацията от вируса, който ни мори от две години насам, плюс икономически сътресения и особено разделенията на света на много богати и на много бедни, плюс природните бедствия – създава един “Молотов коктейл“ от проблеми и човек има усещането, че тихомълком се движи една амалгама от нещо като бактериологична война, подсилена от ефекта на природните бедствия и от евентуално предстоящите икономически и финансови сътресения.
Нещата в света не се развиват в добра посока. Не достига силна политическа воля и обединено ново мислене на водещите държави и политически лидери в света, които да седнат на масата и най-сетне да направят нещо сериозно.
Трудно е да се говори за огромен напредък. През 1985 г. работих няколко месеца в Етиопия и Судан с Международния червен кръст в техния информационен отдел. Никога няма да забравя това, което видях тогава – хората умираха като мухи в полетата на Етиопия и наоколо се въртяха само лешояди, докато лекари и сестри се опитваха да ги спасят.
Много мастило се изписа за тези 30-40 години, за които говорим. Много доклади със страхотни идеи се създадоха, но напредъкът все още е скромен."
Решения
"Много от страданията, пред които сме изправени днес, са предотвратими и ефектът им би могъл да бъде смекчен. Но липсва политическа зрялост и воля на световните и местните лидери."
Намаление на вредните емисии и разделение на света между развити и развиващи се страни
"Това е много важна тема, преплетена и усукана с всякакви сметки и съображения, стратегически планирания и какво ли още не. Не бих казал, че пъзелът е лесен за разплитане. Натрупани са много проблеми.
Някои от тях чисто икономически. Разделението е не само между богати и бедни, слаби и силни икономики. Ако погледнете една свръхдържава като САЩ и там има огромно разделение между политическата класа и индустриалния капитал.
Защото хората, които се занимават с т.нар. "стара икономика", която Тръмп толкова харесваше и подкрепяше – нефтодобивната промишленост, рудодобивната, въглищната. Тези страхотно мощни лобита не се притесняват от въглеродните емисии и искат да си запазят водещото място в икономиките на САЩ. Същото е в Китай и до голяма степен в Индия. Да не говорим за страни като Полша и Украйна, в които настроенията са същите.
Нашият президент също скоро изтъкна нашите дилеми. Лесно е да се говори за закриване на тази или онази централа, но страна като България с една изключително крехка и чувствителна икономика. С енергетика, която е разпъната на кръст и не е ясно накъде вървим. И ако се закрият масово централи не знаем какво ще стане с енергетиката и икономиката на тази страна. Много е сложно да се намери магическа формула.
Крайно време е, особено в предстоящата среща в Глазгоу на високо равнище, политиците да седнат и поне да отделят два-три от най-важните проблеми, да пресеят най-неотложното и да се заемат с него. Защото светът върви към още по-тежки глобални бедствия.
Да кажем, че всички сме отговорни, на практика означава, че никой не е отговорен. При социализма се казваше – общата собственост води до общо нехайство."
Чуйте Енчо Господинов в звуковия файл.
В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...
Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..
Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..
Dr. Feelgroove (д-р Фийлгрув) е диджей и продуцент. Той започва да миксира музика през 1993 г. и от тогава тя играе ключова роля в живота му, а партитата в клубове и работата в студио са неговата сцена за изява. Антон Митов за по-кратко и по-пряко преминава през Мианмар, Индия и Куба, за да попита своя гост може ли диджейството, освен да забавлява,..
Според тревожните данни днес над 55% от хората на планетата живеят в градове, като превръщат градската среда в основен свой хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване и липсата на устойчиви решения природата в градовете все повече остава на заден план,..
"Идеите са водещото и най-вече – това човек да работи онова, което иска. Човек, когато намери подходящата работа и подходящата професия, която го кара да..
Денят на 20-и април винаги ще остане един от тези, които носим в сърцата си като специални и вълнуващи. На този ден думите "Аз съм на върха, на върха съм..
Днес (22 април) галерия "Леседра" открива изложба по повод своята 33-та годишнина . Изложбата представя произведения, създадени преди 25 години от едни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg