Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Случаи на дискриминация в обществени басейни

Снимка: ЕПА/БГНЕС

През лятото, когато хората често посещават обществени басейни, се случва да научаваме от медиите за наши съграждани, които не са били допуснати там само заради цвета на кожата си и без други основания. Подобен случай имаше наскоро във водния комплекс край с. Къпиново, където група роми не можаха да си купят билети и да влязат само защото са роми. 

Такива случаи представляват нарушаване не просто на Закона за защита от дискриминация, но и на българската конституция, както и на базисни постановки в законодателството на ЕС. А заради конкретния инцидент в Къпиново КЗД се е самосезирала в началото на тази седмица, разказва в "Нашият ден" нейният заместник-председател доц. д-р Баки Хюсеинов.

"За съжаление, много от хората, когато усетят отношение на дискриминация, просто се обиждат и си отиват, защото им се струва твърде трудно и болезнено да останат в ситуацията и да ѝ потърсят решение, а и заради заучената безпомощност, която често става част от нас и определя поведението ни, когато сме членове на малцинствена общност. Не е лесно да си потърсиш правата, искам да кажа. 

И все пак някои го правят – вдигат шум, викат медии, пишат жалби да КЗД, оплакват се в социалните медии. Реакцията е много важна, и то не само заради личното удовлетворение от възмездието и солената глоба, която ще плати собственикът на басейна, а и заради това, че такива случаи ни учат – нас като общество, как не бива да се постъпва."

А до КЗД може да се напише не само жалба, но и сигнал за дискриминация – тоест, не е нужно да си потърпевш, може да си свидетел. 

Ето какво още каза г-н Хюсеинов за пътя на жалбите и сигналите до комисията във връзка с неравно третиране при ползване на обществени басейни.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08

Антон Митов представя: българския диджей Dr. Feelgroove

Dr. Feelgroove (д-р Фийлгрув) е диджей и продуцент. Той започва да миксира музика през 1993 г. и от тогава тя играе ключова роля в живота му, а партитата в клубове и работата в студио са неговата сцена за изява. Антон Митов за по-кратко и по-пряко преминава през Мианмар, Индия и Куба, за да попита своя гост може ли диджейството, освен да забавлява,..

публикувано на 23.04.24 в 10:03

Конкурсът "Граждански будилник" – среща между екоактивизма и изкуството

Според тревожните данни днес над 55% от хората на планетата живеят в  градове, като превръщат градската среда в основен свой хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване и липсата на устойчиви решения природата в градовете все повече остава на заден план,..

публикувано на 23.04.24 в 09:18