Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Марин Бодаков остана завинаги на 50 години

| обновено на 09.09.21 в 15:28
Снимка: Яна Лозева

Във вчерашния ден съвсем внезапно и шокиращо дойде новината, че на 50-годишна възраст ни напусна поетът, литературовед и колега журналист Марин Бодаков.

Той е автор на няколко стихосбирки и редактор на десетки книги с поезия и проза. Остава в паметта ни със своите литературни прегледи и интервюта на страниците на в. “Култура“.

Ще бъде запомнен и от студентите си във Факултета по журналистика и масова комуникация. Преди години беше водещ на предаването “Какво се случва“ в ефира на програма “Христо Ботев“.

Поклон пред паметта му!

Снимка: Булфото

Няколко стихотворения от Марин Бодаков можете да чуете от коментара на Силвия Чолева в “Артефир“ в звуковия файл, както и откъс от интервю на Радослав Чичев с Марин Бодаков за последната му книга “Мечка страх“.

Снимка: Яна Лозева

В звуковия файл можете да чуете интервюто на Силвия Чолева с Марин Бодаков за монографията му “Критика и искреност. Случаят Йордан Маринополски“.

Думи на Алберт Бенбасат за Марин Бодаков в “Артефир“

“Нямам думи да изразя скръбта си за Марин. Той е много по-млад от мен и просто се чувствам виновен, че го надживях.

Имах усещането, че той самият се чувства твърде неуютно в този свят. Кахъреше се, че не може да оправи този свят, че не му стигат силите. Казваше, че има чувството, че това не е неговото време. Сякаш се оттегли в другия свят, който според него повече му подхожда.

Чуйте в звуковия файл.

“Той свърши повече отколкото неговата възраст можеше да понесе. Покриваше едно много широко културно поле. Имаше и собствените си граждански и политически предпочитания, които не криеше и също защитаваше. Беше се натоварил с толкова много неща, че е чудно как успяваше за извърши всичко това.“ – каза Копринка Червенкова в “Артефир“

Чуйте в звуковия файл. 

“Трябва да си дадем сметка, че загубихме един много голям поет. Голяма личност в културния ни живот. Марин беше личност, която създаваше среда. Нещо, от което толкова имаме нужда, създаваше културни общности с приятелите си и познатите си. Може би се притесняваше, че не го прави достатъчно бързо, но винаги го правеше за една с една неподправена усмивка“ – каза в “Артефир“ Георги Арнаудов.

Чуйте в звуковия файл.

“Обикновено смъртта внася хаос в живота, в режима на ежедневието ни. Мисля че смъртта на Марин Бодаков ще внесе някакъв ред в днешния хаос, защото са толкова малко хората, които по някакъв начин реагират адекватно на това, което става около нас. Тези, които имат сетива, ухо и са начетени като него, че по някакъв начин тази загуба, това празно място, която той оставя, може да накара полуделите наоколо политици да се освестят, когато чуят за смъртта на такъв човек.

Това е човек, който спокойно можем да наречем будител. Един от съвременните водачи на литературното поприще. “ - думи на поета Георги Борисов в “Артефир“

Чуйте в звуковия файл.


Марин Бодаков е роден на 28 април 1971 година във Велико Търново. През 1994 година завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1997 до 2000 година работи в списание „Български месечник“.

От 2000 година е редактор за литература във вестник „Култура“. Съветник по въпросите на културата в Кабинета на Председателя на Народното събрание Георги Пирински от БСП (2006 – 2009).

Придобива докторска степен през 2014 година с дисертация на тема „Политики на представяне на българската литература в печатните медии през 90-те години на 20 век. Проблеми на критическата авторефлексия“ с научен ръководител професор Тодор Абазов.

Член на журито на националната награда за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ при първото ѝ издание през 2002 година.

Постоянен член на журито на конкурса за есе „Цветан Стоянов“, организиран от НДК, от второто издание до закриването на конкурса (2003 – 2010).

Член е на журито на националната награда за поезия „Христо Фотев“ за 2012 година.

Член е на журито на националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2013 година.

Председател е на журито на националната Славейкова награда за лирично стихотворение за 2014 година.

Член на журито на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ за 2016 г.

Женен е за преводачката Зорница Христова, с две дъщери.

Умира внезапно на 8 септември 2021 г.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Хавиер Гома

Философските микроесета на Хавиер Гома на български език

Хавиер Гома Лансон е испански философ, есеист, писател и изтъкнат интелектуалец. Много популярни са неговите философски есета. За първи път на български език можем да прочетем есеистичната му книга под заглавие „Философия за света (и за всички в света)“. Това са всичките му кратки текстове, наречени микроесета. Те са публикувани в притурките на различни..

обновено на 17.10.21 в 18:08

Три етажа за тайните

В рамките на Кино-литературния фестивал "Синелибри" 2021 гостува израелският писател Ешкол Нево, който е в София за представянето на книгата си и на филма на режисьора Нани Морети „Три етажа“.  Ето какво сподели  Ешкол Нево в "Артефир": Предчувствие за Covid "За първи път съм в България – всичко изглежда много очарователно. Заради филма книгата..

публикувано на 16.10.21 в 14:56

"Зелената планета" или как изкуството помага на образованието

Как изкуството може да влезе в полза на образованието? Един красив приказен свят, "Зелената планета" използва нов подход, чрез който децата, четейки приказки, учат. Това се случва с помощта на игри, вплетени умело в историите.  Сред българските издания за книги с буквите липсват подобни двуезични издания като "Зелената планета". Те  биха били от полза..

публикувано на 16.10.21 в 14:20

„Архитектура на звука“ – проект на Мартиан Табаков

„Архитектура на звука“ се наричат проектът на Мартиан Табаков, с куратор Ирина Баткова, и пърформансите с участието на музикантите Георги Дончев и Росен Захариев-Роко в столичната галерия „Плюс 359“ в сградата на запазената Водна кула в квартал „Лозенец“. "Създаването на скулптура, която работи като музикален инструмент, включва не само..

публикувано на 16.10.21 в 10:00
Албена Баева

Художникът като арбитър в спора за бъдещето

Албена Баева е художник, експериментатор, фантазьор, създател на създаващи джаджи. Тя работи в пресечната точка на изкуство, технология и социална наука и от тази своя позиция наблюдава метаморфозите на света. Най-важното от разговора е споделянето на визията за новата роля на художника или визуалния артист, както го назоваваме по-често днес...

публикувано на 15.10.21 в 14:35