Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Строително-инвестиционният бранш ще търси решения на актуални проблеми на недвижимото културно наследство

18 000 недвижими културни ценности у нас са декларирани, но без постоянен статут

Арх. Петър Петров: НИНКН не може да изпълнява функциите си в този състав

| обновено на 18.10.21 в 11:20
"Къщата с ягодите" е емблематичен пример за архитектурно наследство, което е оставено на произвола на времето.
Снимка: БГНЕС

Какви са актуалните проблеми, свързани с опазването и управлението на недвижимото културно наследство в България и какви законодателни промени в тази сфера ще инициира Координационният съвет на браншовите организации в строително-инвестиционния сектор, съвместно с  Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН).

Общо 40 000 на брой са недвижимите културни ценности в България. Около 18 000 от тях са декларирани, без да са получили постоянен статут.

Темата коментира в “Нашият ден“ арх. Петър Петров, директор на НИНКН.

"Изучаването на тези недвижими културни ценности изисква време и ресурс. След 1993 г., когато Институтът беше разформирован, тази дейност на практика е прекратена. С много малки изключения експертите, които в момента работят в Дирекция “Изучаване“, успяват да проучат и да декларират, да дадат статус след това. В момента в тази област работят няколко човека за цяла България, което е абсолютно недопустимо и е абсолютно невъзможно да се изпълни мисията, с която Институтът е създаден. 18 000 обекта – по три дни на всеки обект – това прави 60 000 дни.

В този си състав Институтът не може да изпълнява основните си функции. Разписал съм една програма, която съм представил в Министерство на културата и която обсъждам с колегите, която включва основно – увеличаване на бройките, свързани с изучаване на недвижимото културно наследство. Този период трябва да завърши в рамките на 3-4 години. Идеята е усилията да се съсредоточат първо върху най-застрашените обекти в градовете, които са предмет не инвестиционна инициатива."

Примери от София

“Бул. Скобелев“ 8 – сграда, която ще бъде разрушена, защото няма никакъв статут и освен това е минала цялата градоустройствена процедура до този момент. В момента няма как аз да спра нейното разрушаване. Във всички големи градове в момента в Българи има такива сгради с качества да бъдат вписани в листата на недвижимото културно наследство, които дори не са декларирани."

Причините

"Този процес е спрял преди 30 години. Институтът е бил разформирован и не е работил по начина, по който е трябвало да работи през тези 30 години."

Помощ от страна на браншовите организации

"Изключително благодарен съм и обнадежден от факта, че срещам съмишленици на всяка стъпка от дейността си до този момент. Това, което в момента е задължително и правя, е промяна на структурата на НИНКН и увеличаване на щата за следващите 5 години. Този щат ще може да позволи методическо ръководство, издаване на заключителна оценка на обектите, които ще бъдат изучавани на територията на страната."

Казанлък - Шипковата къща

Темата коментира в “Нашият ден“ и проф. Борислав Борисов, зам.-председател на КАБ и ротационен председател на Координационния съвет на браншовите организации в строително-инвестиционния сектор.

"Координационният съвет е създаден през есента на 2020 г. с цел обединяването на браншовите организации по ключовите теми и проблеми, касаещи развитието на строително-инвестиционния сектор.

В съвета участват Камарата на архитектите в България (КАБ), Камарата на строителите в България (КСБ), Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), Камарата на инженерите по геодезия (КИГ), Съюзът на архитектите в България (САБ), Българската асоциация на архитектите и инженерите – консултанти (БААИК) и Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП)."

Как ще помогнат браншовите организации?

"На срещата, която проведохме наскоро относно това, че (има 18 000 недвижими културни ценности у нас, които са декларирани, без да са получили постоянен статут бел.ред.) се декларира желание от страна на професионалните организации да съдействат, тъй като голямата армия от специалисти е именно в професионалните организации.

Този недостиг на кадри в Националния институт за недвижимо културно наследство би могъл частично да се компенсира от много професионалисти, които работят в тази сфера в професионалните организации. Това е един от въпросите, по които бихме могли да си партнираме.

Виждам известен резерв и възможности да ползваме висшите училища, включително студентите. Когато това се организира и ръководи от НИНКН, не би имало риск, когато се включат много повече професионалисти в подобна дейност.

Браншът ще предостави експертна подкрепа и при създаването на онлайн информационен регистър на недвижимите културни ценности. Наличието на публичен и ефективно работещ регистър ще облекчи процеса по опазване и управление на ценните обекти. В по-дългосрочен план е необходимо да се работи за въвеждане на изцяло електронна система за съгласуване на проектите."

Проблемът с недвижимото културно наследство у нас

"Ценим професионалните качества на новия директор на Националния институт за недвижимо културно наследство – арх. Петър Петров. Считаме, че можем да възложим своите позитивни очаквания и надежди, за да се осъществи някаква позитивна промяна.

В практиката преобладават случаите, при които една елементарна съгласувателна процедура във връзка с проектиране, или пък някакъв устройствен план, се задържа с месеци. А има случаи с година и повече. Това е недопустимо. 

Другият проблем е, че все още не е изградена единна информационна система или някакъв публичен регистър, който да може да обслужва всички функции, свързани с работата в нашия сектор.

Може да се мисли и за известна децентрализация, при която, разбира се, държавата да има водещи функции във връзка с поемане на по-експедитивно и професионално и много по-качествено наблюдение и съдействие при извършване на всички процедури – проектиране, планирани, изграждане, поддържане и обновяване на частите от нашите градове, където преобладават паметници на недвижимото културно наследство."

Чуйте разговора в звуковия файл.

Снимки: Уикипедия, Фейсбук - личен профил
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Има ли мъката информационна стойност

Как броим жертвите? Как се „отразява“ трагедия? Има ли мъката информационна стойност? Човешката драма за политическа употреба. Защо?  Какво трябва да направи добрият журналист с историята, трагедията, с провокатора? Разговор в предаването „Мрежата“ с журналистките Мария Милкова и Елена Кодинова и със социолога доц. д-р Алексей Пампоров. Мария Милкова..

публикувано на 27.11.21 в 11:30
Експрокурорът, адвокат Захари Генов

Имуществени спорове и проблеми с администрацията

Слушателка от София е гражданин на САЩ, без да губи българското си гражданство. Има завещание от баща си за 1/4 от неговото собствено жилище, а другите 3/4 идеални части са прехвърлени срещу издръжка и гледане на нейния брат. Той е български гражданин, живее постоянно на територията на България, живее в София в същото жилище. Брат ѝ обаче придобива с..

публикувано на 26.11.21 в 14:35

Финалната фаза на преговорите за съставяне на правителство

Преговорите за съставяне на правителство навлизат във финалната си фаза. Днес е предпоследният ден за дискусии.  На масата за преговори сядат експертите в направленията "Труд и социални грижи", "Туризъм", "Национална сигурност" и "Спорт". Началото на преговорите беше поставено във вторник, ден след балотажа за президент, когато изборните..

публикувано на 26.11.21 в 12:29

Превръща ли се тюркският свят в нов глобален играч

Този месец в Турция се състоя среща на върха на Тюркския съвет, на която бе утвърдена Концепция за Тюркския свят до 2040 г. Участваха президентите на Турция, Азербайджан, Казахстан, Киргизстан и Узбекистан, а премиерът на Унгария, както и президентът на Туркменистан, се включиха като наблюдатели. Какво предвижда тази концепция? Темата..

публикувано на 26.11.21 в 11:47

Дигитално съдържание и дигитални услуги – продавачи и потребители

Какво ще се промени за потребителите от 1 януари 2022 г. след влизането в сила на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки и Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент на Съвета от 20 юни 2019 година за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги...

публикувано на 26.11.21 в 11:45