Променящото се лице на българската наука

2
Петър Теодосиев
Снимка: Георги Корнейков, БНР

Обикновено, когато интервюират голям български учен, медиите неизменно питат „Защо решихте да се занимавате с наука в България?“

А ако се зачетете в списание „Българска наука“, ще видите разнообразните причини и мотиви на различни специалисти зад подобно решение.
Може дори да ви споходи слаб оптимизъм, че в едно обозримо бъдеще въпросът „Защо останахте в България“ ще отпадне и ще бъде също толкова естествено наука да се прави у нас така, както и навсякъде по света.

Петър Теодосиев, главен редактор и движеща сила зад „Българска наука“, разказва за силните страни на правенето на наука у нас, за срещите с интересни учени от различни поколения и за добрите новини, свързани с развитието на научното предприемачество.

Списание „Българска наука“ излиза всеки месец и се разпространява безплатно в интернет, защото знанието трябва да е достъпно за всички. А в изданието ще откриете различни интригуващи статии, филми, интервюта и теми, свързани не само със света на науката и технологиите, но и на културата, историята и археологията.

Чуйте повече за списанието от Петър Теодосиев.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Мутирали тигри бродят из пустинята Негев

Неотдавна в „Покана за пътуване“ кореспондентите на националното радио в Тел Авив Искра и Феня Декало разказаха за кратера Рамон на пустинята Негев, мястото, където американски и израелски астронавти тренират за мисия до Марс. А в древни времена е имало набатейски хан по пътя на благовонията от византийско време. Там е минавало най-краткото..

публикувано на 28.11.21 в 08:45

На кого пречи споделената градина за Дружба

Ако четете проекти и визии за развитието на София, сигурно ще попаднете на идеята за развитие на градското градинарство. Градското градинарство е утвърден, полезен за обществото и градската среда модел, който се прилага в цяла Европа. Облагородяването на пустеещи кътчета в града и превръщането им в градина създава среда, в която всеки е приет..

публикувано на 27.11.21 в 08:20

Подривният чар на свободното време

Милионерите на време измерват благосъстоянието си не толкова във финансов план, колкото във времето, свободно от работа. Терминът за първи път се използва от журналистката Ниланджана Рой, която в статия за „Файненшъл Таймс“ през 2016 пише: „Да си заможен, носи спокойствие и сигурност в живота, но ми се иска да се научим да ценим свободното си време..

публикувано на 26.11.21 в 08:45

Излезе книгата „Българските азбуки“

Научната истина за предглаголическата писмена култура по нашите земи, за създаването на глаголицата и кирилицата и българската принадлежност на първия славянски писмен език, за култа към светите Кирил и Методий в православния и католическия свят и решаващата роля на българската държава за съхраняването и развитието на делото им, предадена в ясен,..

публикувано на 26.11.21 в 08:20

Личните имена като знак за културна идентичност

Личното име е „етикетът“, който носим цял живот и с който се обозначаваме пред останалите. Имената, които избираме за децата си, са резултат и свидетелство за родовата и националната ни принадлежност, религията, обществените норми и личните ни предпочитания. Кой от тези фактори преобладава в избора на благоевградчани в началото на ХХI век,..

публикувано на 25.11.21 в 12:56