“Кокичета в края на влака“ - нова лента на “София филм фест“

“Кокичета в края на влака“ е едно от филмовите заглавия, селектирани на София филм фест. Лентата е на режисьорката Галина Д. Георгиева. На 18 март е първата прожекция, а втората на 21-ви март. И двете прожекции са в “Дом на киното“.

Тя е филмов режисьор, сценарист и драматург. Участвала е със свои проекти в няколко международни уъркшопа по творческо и сценарно писане, като: „Sarajevo Talent Campus (2015); In The Palace Project Market (2015, 2019); CinemadaMare (2016); Clermont-Ferrand Short Film Market (2018, 2020); Transilvania Pitch Stop (2020), работилница на Фондация „Елизабет Костова“ (2020).

Първият ѝ сценарий „Репетиции“ печели Първа награда на Международния конкурс на NISI MASA (2007). Има няколко игрални късометражни филма, селектирани на международни фестивали, а последният ѝ филм „Френско кино“ бе част от официалната програма на 23-ия фестивал в Шанхай (А категория).

Тя е автор на два документални пълнометражни филма: „Булеварден роман“, селектиран на СФФ (2013) и на филма за Българската академия на науките (2016). И двата филма са излъчени по Българската национална телевизия.

Когато човек се зарови в биографията на кокичетата, вижда, че те са и с една особена митология. Смята се например, че когато Одисей, връщайки се в Итака, е бил омагьосан, билките, които той пие всъщност, за да свали тази илюзия от себе си, са от кокичета. Тези цветя са многопластови и понякога може да не ги забележиш, но точно в това е тяхната сила. Понякога мъничките неща са важните.

Както могат да видят зрителите на “София филм фест“, цветята са важно действащо лице. От тях се произвежда енергия и буквално в някакъв смисъл електричество. С този филм исках да обърна малко повече внимание на такива малки, но силни неща, каквито са цветята и кокичетата в частност.“

Жена филмов режисьор в България

“Жена филмов режисьор не е лесно наистина, защото това е подчертано мъжка професия, поне досега така се е възприемала. Освен творчество, енергия, всички неща, свързани със самото производство на изкуство, там буквално се иска физическа сила, за да устоиш 12 часа на терен, а на другия ден отново да си в кондиция. Да имаш поглед за това как се чувства целият екип по време на тези снимачни дни. Трябва да имаш и много организационни, и много психологически умения и издръжливост.

Опитвам се да изграждам дух на приятелство и диалог с колегите, с които работя. Да си изградя екип, с който се познаваме. Много е трудно, когато нещата трябва за секунди да бъдат изградени на снимачна площадка, тепърва да се опознаваш с човека и внимателно да си казвате думички, за да не се обиди някой. Колегите ме слушат ме, защото ги слушам и аз и защото сме си спечелили доверието през годините.“

Изкуството във време на военна криза

“В настоящата ситуация имам нуждата през изкуството, през филми и през книги да осмисля това, което става, защото коментарите по медиите не са ми достатъчни. Те първо са много поляризирани и често в тях се гледа от позицията на непосредственото настояще, а често нещата са опрели назад във времето и ще се разпространят в бъдещето. Именно това дава изкуството, тези по-големи панорами, по-големи картини на осмисляне на света, в който живеем.“

Чуйте разговора в звуковия файл.