Какво е въздействието на различни травматични дати от миналото върху мисленето ни днес? За изпитанията върху човешката съвест и въздействието на травматичното минало днес.
Заедно с преподавателя по история Цветомира Антонова "Нашият ден" обръща поглед към две наскоро отминали дати, свързани с "травматична памет" и тъмните страни на историята – Международния ден за възпоменание на жертвите на Холокоста и Деня за възпоменание на жертвите на Народния съд, за да поговори за начините, по които те биват осмисляни в обществото и в частност от младите хора в училищна възраст.
Цветомира Антонова, преподавател по история в Частно средно училище "Увекинд", коментира в "Нашият ден":
"Помненето на травматичните моменти от нашата история е един от най-трудните уроци. Обикновено учителите обичаме да говорим за славни победи, възходи, героични подвизи. В миг на мълчание трябва да си дадем сметка, че историята се пише не само от героични победи, а и трагични страници. И говоренето за тези тъмни, страшни периоди от историята е наш дълг.
Като учител, за мен е изключително важно, развивайки координатната система на мисленето на учениците, да развиваме освен критичното и етичното мислене. Етичното мислене означава да различаваме лъжата от истината, доброто от злото. А в тъмните моменти на историята трагичното е в това, че злото сякаш става господстващо, мрак обхваща целия свят, няма никаква надежда за доброто, истината е изчезнала и насилието заема господстваща роля. Пример за това са събитията отпреди 100 години. Ако върнем лентата назад до 1923 г., виждаме, че в българското общество има събития, които все още ни карат да бъдем разделени – Септемврийското въстание – този опит за гражданска война, който все още не е намерил своето осмисляне. 1923 г. е и първият опит на Хитлер да вземе властта, след който той решава, че няма вече да използва насилствени методи да вземе властта, а ще използва самата демокрация. По пътя на слабостите на демокрацията Хитлер успява да вземе канцлерското кресло на 30 януари 1933 година – това е началото на Холокоста. Той продължава до 1945 г. Холокоста не е еднократен акт на унищожаване на евреите.
Трябва да си даваме сметка, че геноцидът е процес, който обхваща няколко степени. И в часовете по история ние трябва да говорим за това как е възможно, как човечеството допуска геноциди, как се появява самото понятие геноцид? Доброто и злото – тази борба е това, което ни дава имунитета и духовното здраве, за да можем в 21-ви век да имаме тези очи и да застанем на правилната страна – в политически и чисто човешки аспект.
Мълчанието не помага на жертвата. Мълчанието е винаги в полза на насилника. А мълчанието/бездействието позволява геноцида. Това е урокът на историята. Липсата на активна позиция, на говорене, на възмущение от случващото се... Защото пред очите на милиони германци са се случвали постепенните отнемания на правата и декриминирането на евреите, за да се стигне до последната стъпка на геноцида – тяхното унищожение."
Цветомира Антонова е категорична, че осмислянето на трагичните моменти от историята е нашето лекарство срещу пропагандата.
Анелия Станиславова, възпитаник на училището, разказа за преподаването на по-малките ученици и за своята подготовка по темата.
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
Снимка – alef-bg.org и БНР
Израел и Иран в центъра на вниманието на света днес. Изместиха ли събитията в Близкия изток Украйна? Каква е връзката между САЩ, Русия и войната в Украйна с конфликта между Иран и Израел, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Христофор Караджов , преподавател по журналистика в Калифорнийския университет. Връзката между Иран – Израел..
Проектът "Очевидците на 24 февруари" навършва две години през тази седмица. Негов автор е руската журналистка Маргарита Шурупова , която избяга от Русия в България два месеца след началото на войната в Украйна, 2022. Тогава Маргарита започва да прави интервюта с руски и украински бежанци , пръснати из цяла Европа и САЩ. До този момент е..
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" д-р Орлин Колев, експерт по конституционно право, преподавател в ЮФ на СУ "Св. Кл. Охридски", член на Комисията за защита от дискриминация и дългогодишен консултант на предаването, отговаря на слушателски въпроси в предаването "Законът и Темида". Георги Слатински от София: Ако..
В утрешния 20 април и вдругиден в Националното читалище на слепите "Луй Брайл 1928" ще се проведе творческа работилница, която обещава да събере зрящи и незрящи в интерактивна игра за създаване на комикси . Идеята зад събитието е да се изгради връзка между различни хора и да се предостави възможност за творческо изразяване. Проектът, наречен "Социално..
Домашното насилие остава една доста трудна и вечна тема. Какви могат да бъдат измеренията на домашното насилие и родителските конфликти? Как и от кого се упражнява насилие върху бащата и доведената майка на 10-годишно момиче? Частният случай на Вяра Врагова от София. "От почти 7 години живея с мъжа си, който има 3 деца. Третото дете е от жена, за..
Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 55 а, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), която ограничава..
За първи път Феникс Върбанов представя изкуството си в галерия "Стубел". Живеещият в Париж художник определя себе си като космополит и често казва, че е..
Нов пътеводител ни разхожда из "Кварталът на писателите", за да опознаем някои от най-забележителните ни творци, но и една по-лична София. Той включва..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg