"Ивайло", опера в седем картини от Марин Големинов

Музика: Марин Големинов
Либрето: Магда Петканова (по едноименната драма на Иван Вазов)

Първо действие
Първа картина
В селото на Ивайло. Селяните искат да напуснат родните си места заради страха от татарски нападения. Гусларят дядо Продан ги успокоява с песен за войводата Ивайло. Приближава войска и настава паника. Всички в уплах очакват да се появят татари, но вместо тях пристига самият Ивайло със своята вярна дружина. Приближеният на царица Мария византиец Андроник се е преоблякъл като търговец и се е промъкнал в селото. Уговаря куманския наемник Дуругуч да постъпи на служба при Ивайло и да го убие. Край чешмата идва съпругата на Ивайло – Кремена. Нейната приятелка Млада с усмивка й подмята, че скоро ще стане царица. Идва се Ивайло и Кремена му разкрива притесненията и страданията си докато той е на война. Ивайло я успокоява нежно и двамата се увличат в мечти за щастие. В селото започва веселие, но пристига вестител с новината, че татарите са наблизо. Ивайло събира дружината си и тръгва на бой.

Второ действие
Втора картина
В кулата на Ивайло. Кремена очаква завръщането на мъжа си. Дуругуч вече е спечелил доверието на Ивайло и пази кулата му. Всички се спускат да посрещнат войводата при чуването на тръбния му зов. Промъква се Андроник и казва на Дуругуч, че не трябва да убива войводата, а да отвлече жена му. Ивайло се връща щастлив от новата победа над татарите, но радостта му е кратка – идва нова схватка с болярина Годеслав и неговата дружина. Ивайло нарежда на Вихъл да подготви войската за бой. Пристига боляринът Тертер, който е недоволен от царица Мария и иска да подпомогне Ивайло да се възкачи на престола. Войводата е доволен, но Тертер му поставя условие: царят трябва да има за жена болярка. Ивайло с възмущение отказва. И дума да не става – той ще стане цар, а Кремена – царица.

Трета картина
Манастир в Стара планина. Годеслав и другите боляри са разбили войската на Ивайло и той се крие в манастира. Преследвачите претърсват цялата сграда и най-неочаквано пред тях изскача самия войвода и смело ги предизвиква на бой. Болярите са удивени от подобна храброст. Ивайло въодушевено призовава войниците да тръгнат с народа и те се присъединяват към него. Болярите също са покорени от обаянието на войводата и също се присъединяват към него. Настава радост, но отново е помрачена от вестта за отвличането на Кремена.

Четвърта картина
Царският дворец в Търновград. Андроник упреква царица Мария, че е осуетила плана за убийството на Ивайло. Но тя има други планове – ще се омъжи за овчаря, за да запази трона за сина си. Андроник е влюбен в царицата и се изпълва с ревност и злоба. Напуска залата с твърдата решимост сам да убие Ивайло. Пред Мария стои задачата да премахне Кремена. Тя я вика при себе си и й съобщава, че Ивайло смятал да се ожени за болярска дъщеря. Коварството на византийката продължава и тя предлага на ужасената Кремена освежаваща чаша с отрова. Доверчивата Кремена я изпива и царицата ехидно й казва истината. Самата тя иска да се омъжи за Ивайло, за да запази трона за сина си. Кремена се вцепенява, чува шум и се скрива в ъгъла. Така вижда Андроник, който се среща с Дуругуч и го убеждава да убие Ивайло. Кремена все още има сили и бяга, за да спаси мъжа си.

Трето действие
Пета картина
Лагерът на Ивайло край Търновград. Въпреки скръбта по отвлечената съпруга Ивайло се готви за решаваща битка – завземането на столицата. Неочаквано при него идва Кремена и успява да го предупреди за готвения срещу него дворцов заговор. Издъхва в ръцете му и войводата тръгва на бой.

Шеста картина
В двореца на Царевец. Придворните на царица Мария са в паника, защото Ивайло е пред портите на града. Мария решава да осъществи намеренията си и напътства сина си как да се държи с Ивайло. Коварната византийка е твърдо решена да заплени на всяка цена бъдещия цар и тръгва да го посреща.

Седма картина
Площад пред двореца. Мария и болярите очакват пристигането на Ивайло. Народът възторжено слави победителя. Царицата се покланя дълбоко и нарича Ивайло "свой скъп гост", а той й отговаря, че тук е дошъл като цар и господар, а не като гост. Народът ликува.