За паметта, като жив организъм, за противодействието спрямо статичното състояние на нещата, за новите мисловни хоризонти – говори Мария Степанова, водеща фигура в съвременната руска литература, писател и есеист.
Разговорът в "Артефир" се случва часове преди срещата на Степанова с българските читатели в рамките на формата "Литературни срещи", организиран от фондация "Прочети София".
Събитието е от 20 ч. в Националния археологически институт с музей при БАН.
В ефир превежда Владимир Бернер.
Колективната памет е непрекъснат процес на споделяне, смята Степанова, автор на книгата "В памет на паметта".
"Паметта много лесно може да бъде превърната в оръжие за потискане. Затова ми се струва, че колкото повече паметта става домашна, лична, толкова по-добре за нас", казва писателката.
Паметта, по думите на Степанова, е чувствителна материя и в нашето увлечение по нея не бива да забравяме наличието на история – точна наука, която борави с факти и документи.
"Последните години показват, че уроците, които са сякаш много добре усвоени, просто не работят. След Втората световна война, както ми се струваше някога, се създаде един обществен консенсус, който се свеждаше до някакви прости думи: "Никога повече" или "Главното е да няма война". Това беше универсална и интернационална система на разбиране, че тези думи имат отношение към всеки от нас.
Както виждаме, не изминаха и няколко десетилетия, войната се случва в центъра на Европа и нищо не може да бъде сторено, за да бъде предотвратена. Това е много тъжно, ако говорим за свойства на човешката натура като цяло. Но това не означава, че архивите трябва да млъкнат, че паметта трябва да спре. Едно от основните свойства на всеки едни архив е многогласността му", казва Степанова.
Властта използва паметта като пластелин, заявява писателката, която е била свидетел на целия процес, довел до войната на Русия в Украйна. По думите на Степанова всичко е започнало с контрол върху някои исторически наративи.
"Войната на Русия срещу Украйна е война на паметта, която се осъществява не в областта на културата, а в реалния живот с редица жертви", коментира гостът.
"Всяка една независима мисъл вече е форма на съпротива. Да останеш сам със себе си, да запазиш своята човечност в едни определени обстоятелства, вече е форма на протест", добавя Степанова.
Авторката казва още: "Способността за насилие и жестокост е част от природата на човека, която може да бъде леко туширана, но понякога като подземен огън избликва нагоре. Винаги е горчиво да се мисли, че засега никакви усилия от страна на културата не са прекратили нито една война. Напротив – много велики произведения се създават точно на фона на някакви чудовищни исторически събития."
Гостът формулира ролята на писателя в днешно време по следния начин: "Да свидетелстваме, да говорим истината така, както я разбираме, да променяме езика и да се съпротивляваме на онези промени в езика, които държавата се опитва да осъществи."
Степанова е автор на книга, посветена на Марина Цветаева. Тя коментира мощния заряд на голямата руска поетеса, пропит с мисълта за справедливост – може би невъзможна, но не по-малко необходима.
За жените в литературата днес Степанова казва: "Женските гласове стават все по-чуваеми, изпълват все повече информационното пространство и стават необходими. Може би за първи път от столетия ние започваме да се чуваме. Женственият начин да се мисли, да се намират решения изведнъж се оказва нашият шанс да оцелеем. Може би това ще обхване и политическото поле. Струва ми се, че тогава войните ще станат по-малко на света."
Чуйте целия разговор в звуковия файл:
Анджей Сташук е писател , поет, драматург, есеист, публицист и издател, лауреат на Наградата на фондация "Кошчелски", Литературната награда " Нике " и Литературна награда на Гдиня. Роден е на 25 септември 1960 г. във Варшава . В началото на 80-те години е ангажиран в дейността на "Движение Свобода и мир". Автор е на фейлетони, публикувани в..
Един от най-интересните съвременни млади поети Никола Петров снощи имаше премиера на новата си стихосбирка „Ето го разкаяния победител“. Тя се състоя в Камерната зала на Младежкия театър "Николай Бинев " . Ценителите на добрата поезия изпълниха залата, за да чуят как впечатляващо поетът рецитира стихотворенията си наизуст – с емоционален усет и без..
"Син, но го няма небето" е дебютната фотографска изложба на Благовеста Семкова, която ще бъде представена днес (14 май) от 19 ч. в концептуалното галерийно пространство на BECA Center of Visual Storytelling. В "Нашият ден" Семкова, майка на четири деца – едно от които с аутизъм – разказва за този личен проект, засягащ борбата с възприятията на..
В Регионалния исторически музей – София, в изложбената зала "Триъгълна кула на Сердика", на 15 април 2025 г. беше открита една необичайна изложба – "Бестиарий" на проф. Виктор Паунов. В нея са събрани над 230 оригинални илюстрации, създавани в продължение на повече от четири десетилетия. Това не е типична ретроспекция – не проследява хронологично..
Директно от сърцето на книжния свят в Централна Европа – Прага, колегата Светлозар Желев сподели в ефира на "Нашият ден" вълнуващи подробности за започващия Международен панаир на книгата и литературен фестивал Svět knihy . С повече от 600 изложители, събитието се утвърждава като най-голямото литературно средище в региона, събиращо автори, издатели и..
Никога не съм си представяла, че ще готвя за слонове в Тайланд! Че аз за себе си рядко подхващам тиган или тенджера. И изведнъж… усвоявах рецептурник за..
Те вече са студенти, но любовта към камерната музика започва от Музикалното училище в София. Първоначално са квартет, но по ред причини се трансформират..
Той е млад мъж в Христова възраст. Поет, писател, музикант, свободен дух с четка в ръка. Той е Росен Карамфилов. Автор на 9 книги, на 20-и май е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg