Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Математиката в езика и езикознанието и сто начина да кажем 58

Доц. Иван Держански
Снимка: Венета Гаврилова

Популярно е мнението, че математическото и хуманитарното мислене са, ако не противоположни, то поне коренно различни. Още от ученическите години, а и не без участие на изпитите, на които се явяваме и през които и днес преминават децата, ние се самоопределяме като хора, на които им върви в математиката и точните науки или като такива, които са скарани с тях, затова пък се справят чудесно с езиците, историята, философията и т.н.

В поредното издание на предаването "За думите" нито оборваме това схващане, нито го потвърждаваме, а го оставяме настрана, за да видим къде е математиката в езика и в науките за езика. За този поглед разчитаме на доц. Иван Держански от Института по математика и информатика на БАН.

"Езикът е обществено явление, но той е изобщо е природна същност. Езикът е нещо, което се е създало по естествен път, спонтанно наистина в процеса на човешкото общуване преди твърде много време, но още от такова време, когато човешкото общество в такъв вид, какъвто го знаем, изобщо не е съществувало. Езикът се развива по собствени закони, обективни закони, които не са създадени от хората, които ние се опитваме да разбираме, ние, разбирам преди всичко лингвистите, опитваме се ние тях да ги разгадаем, да ги формулираме, да разберем какви са те, как изглеждат, от какво са мотивирани, как функционират във взаимодействието си, с какво друго са свързани и по този начин фактически да разберем нещо повече за себе си, защото езикът е нещо много важно като част от нашата същност…

Да отбележим нещо, което пак се отнася към нашите предубеждения…, че като се каже математика, това означава сметки, означава числа и едва ли не нищо друго, математиката я познаваме като наука за числата, а тя всъщност не е. Математиката е наука за абстракциите, за формалния подход към всяка част от битието, която сме решили да изследваме…", казва доц. Держански.

Що се отнася до имената на числата, най-видимото присъствие на нещо, свързано с математиката, в езика, използвайки ги всекидневно, ние не забелязваме как са образувани. Като взема за пример числото 58, доц. Держански проследява начините за изразяването му в 720 езика и установява 103 модела. Ако за нас числителното име 58 = 5х10+8, другаде 58 = 40+18 или 60-2 и т.н.

В последната част на разговора става дума за произхода на бройните системи, свързан в нашата десетична с естественото "сметало" на десетте пръста на ръцете ни, в други култури - с броя на пръстите на ръцете и краката, както и за някои по-рядко срещани и частично употребявани.

Чуйте разговора с доц. Иван Держански в звуковия файл:


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05
Доц. д-р Атанас Мангъров

Недоизказано...?

Реализирахме едно поредно гостуване на доц. Атанас Мангъров, за да продължим темата за летните инфекции и да разсеем страховете за евентуален провал на почивката ни на море. Коментирахме различни диагнози, еквивалентни или близки до инфекциозните болести, за които не остана ефирно време за коментар при предишното гостуване на специалиста. Сред..

публикувано на 12.07.25 в 09:05