Таратор и лютеница или между лятото и есента

Колкото и да не ни се иска, лятото си отива, макар че слънцето още ни осигурява летни дневни температури. Освен че се настройваме за новия работен сезон, а децата – за училище, по традиция добрите домакини се стягат да приготвят и зимнина. Страната ни е благословена с чудесен климат и плодородна земя, така че есенното изобилие от всякакъв плод просто плаче да бъде съхранено  за зимните месеци.

Няма да изпадаме в мрачни подробности като например, че повечето от плодовете и зеленчуците са ни вносни или пък да си напомняме, че при днешната търговия в магазините има всичко по всяко време от годината. Предпочитаме да се придържаме към естествения ход на сезоните и на ненадминатия вкус на домашната кухня. А домашната кухня си има и стари домашни имена за ястия и продукти, някои от които отдавна не се приготвят масово, но към които забелязваме, че интересът се възражда.

В предаването "За думите" ни ги припомня д-р Маргарита Котева, гл.ас. в Секцията по диалектология и лингвистична география на Института за български език.

Ако думата "таратор" няма с какво да ни изненада, съвсем различно стоят нещата с наименованията на предшествениците на знаменитата студена супа с краставица и течните ястия, наричани по този начин, преди съвременната унифицирана рецепта да завладее трапезата ни.

Знаменитата лютеница също е наследила името си от различни ястия, предимно разядки, в различни краища на страната.

В гроздовия сок, наречен "шира", са се съхранявали чепки грозде, круши и други плодове, а когато се е сгъстявал чрез изваряване, се е превръщал в любимото лакомство на децата от предишни поколения - петмез или маджун, от които пък се е приготвял рачел, балсуджук и други колкото вкусни, толкова и полезни сладости.

За забравените рецепти и забравените думи чуйте в разговора с д-р Маргарита Котева.