Дежавю по Черноморието: уроците, които не научихме от предишните бедствия

В последните дни България отново стана свидетел на мащабни наводнения по Черноморието – четирима загинали, стотици хора в бедствено положение, разрушена инфраструктура и нанесени щети по домове и обществени сгради. "Като някакво нелепо дежавю", казва д-р Иво Анев – преподавател в УНСС, експерт по логистика и устойчиво управление на риска, съосновател на Клуб "Смисъл".

• Трагедия и поражения в "Елените": Какви мерки ще се вземат?

Той припомня, че дерета, преградени от строежи, сухи речни корита, превърнати в парцели, и реки, които се "връщат" по старите си трасета с разрушителна сила, са видим израз на това как природата реагира, когато ѝ бъдат затворени пътищата. "Наводненията ни напомнят, че природата никога не е безгласна — тя реагира остро, когато ѝ затваряме пътищата", казва той.

За причините – природни и човешки

По повод трагедията в Елените, Анев подчертава, че силните дъждове сами по себе си не са изненада. "Силни дъждове винаги ще има", казва той. "Когато те се превърнат в трагедия, ние трябва да си зададем въпроса откъде произлиза това, каква е причината за тази трагедия."

Той посочва, че обществото има склонност да търси виновни веднага след подобни бедствия: "Инстинктът ни винаги е да обвиним някой. Проблемът е, че както идва шокът, така полека-лека започваме да разхвърляме обвинения – едни ще обвинят инвеститорите, други държавата. Вероятно ще се намерят виновни – и то по-скоро, за да има виновни."

Но според експерта, истинската реакция трябва да бъде различна – да се мисли превантивно. "За да бъдем подготвени за тези проблеми, трябва да помислим кои са действията, които ще направят така, че подобни неща, ако не бъдат напълно предотвратени – защото това не винаги е възможно – то щетите да бъдат намалени."

"Ние трябва да застанем ясно и да помислим как да осигурим това, че да няма загинали хора, да няма материални щети – това е изключително важно", казва Анев и добавя: "Силно се надявам и в България да има хора, които мислят за повече от четири години – отвъд хоризонта, в който ще успеят да изплатят дадена инвестиция и да излязат на печалба."

Къде свършва "дерето" и започва "имотът"

Анев обръща внимание и на сериозните пропуски в устройственото планиране. Според него в Елените "има река – и то е видно дори от сателитните снимки, даже две, които се сливат и са текли до около 2019 г." Причината за бедствието според него е, че "някои от инвеститорите са успели да се сдобият с разрешение да застроят самата река".

"Има ги в кадастрите тези реки и дерета, но много често те изглеждат като един продълговат имот," обяснява експертът. "В София, например, над 50% от реките в Столична община преминават през частни имоти."

Той допълва, че зоната, от която идва водата към реките в Елените, е сравнително малка – под 30 кв. км, но това не означава, че рискът е незначителен. Проблемът е, че системите за планиране и контрол не функционират ефективно: "Например, за Дунавския регион мога да ви кажа, че тази карта е тотално сгрешена."

Когато "сухото дере" се окаже река

"Когато можете да имате определени приходи или печалби от подобни неща – да речем даден инвеститор – вие може да не знаете, че това нещо ще се случи, да си казвате: това е сухо дере. Вие го виждате като сухо дере, или някой ви подлъгва – това е напълно възможно – да кажете: това ще го вземем, ще го застроим, което вероятно и се е случило."

Слушайте!