Тайната на имунния толеранс – нов хоризонт пред медицината

Нобеловият комитет обяви носителите на Нобелова награда за физиология или медицина за 2024 година. Престижното отличие бе присъдено на трима изследователи – Мери Брънкоу (Mary Brunkow), Фред Рамсдел (Fred Ramsdell) и Симон Сакагучи (Shimon Sakaguchi) – за техните открития относно периферната имунна толерантност.

• Нобел за медицина за открития, свързани с периферната имунна толерантност

Това понятие описва механизмите, чрез които имунната система предотвратява автоимунни реакции или вредни отговори срещу собствените тъкани на организма, както и срещу безвредни чужди вещества.

"Силата е нищо без контрол"

Молекулярният биолог и доктор по имунология Никола Кереков коментира значението на това откритие в предаването „Време за наука“:

"Забавното на тези награди е, че те нямат ясни номинации – никой учен не очаква да му се връчи Нобелова награда. Има предварителни разговори и дискусии сред научната общност кой би заслужавал подобно признание, но няма официални номинации, както са Оскарите."

Кереков изрази гордост, че тазгодишната награда е именно в сферата на имунологията:

"Много се гордея, че наградата се връчва за откритие в тази област. Повечето хора си представят имунната система като армия – съставена от клетки и механизми, чиято цел е да се защитава и да воюва. Но често забравяме, че тя има и много други функции."

Ученият подчертава, че най-важната характеристика на имунната система е способността ѝ да разпознава – свой и чужд.

"Когато имунната система се активира, тя често воюва на различни фронтове. И както всяка война, нанася поражения върху организма. Затова тя има механизми, чрез които се засилва при нужда, но и балансиращи механизми, които потискат реакцията, когато не е необходима. Ако го кажем с метафора – силата е нищо без контрол."

Т-регулаторните клетки – пазителите на равновесието

Именно тези балансиращи механизми са в центъра на откритието на лауреатите.

"Там работят клетките, за които говорим – така наречените Т-регулаторни клетки. Те са най-важният клон на адаптивния имунитет," обяснява Кереков. "Имунната система има два основни дяла – вроден и адаптивен. Адаптивният може да разпознава определени структури и да се учи да реагира по-точно при следваща среща с тях."

Т-регулаторните клетки играят решаваща роля в поддържането на имунния толеранс – способността на организма да не атакува собствените си клетки.

"Когато имунната система срещне непозната структура и я атакува, това е имунен отговор. Когато разпознае собствена клетка и не я нападне, това се нарича имунен толеранс. Т-регулаторните клетки потискат имунния отговор, когато той не е необходим, и усмиряват имунната армия."

Слушайте!