Нобеловият комитет обяви носителите на Нобелова награда за физиология или медицина за 2024 година. Престижното отличие бе присъдено на трима изследователи – Мери Брънкоу (Mary Brunkow), Фред Рамсдел (Fred Ramsdell) и Симон Сакагучи (Shimon Sakaguchi) – за техните открития относно периферната имунна толерантност.
Това понятие описва механизмите, чрез които имунната система предотвратява автоимунни реакции или вредни отговори срещу собствените тъкани на организма, както и срещу безвредни чужди вещества.
"Силата е нищо без контрол"
Молекулярният биолог и доктор по имунология Никола Кереков коментира значението на това откритие в предаването „Време за наука“:
"Забавното на тези награди е, че те нямат ясни номинации – никой учен не очаква да му се връчи Нобелова награда. Има предварителни разговори и дискусии сред научната общност кой би заслужавал подобно признание, но няма официални номинации, както са Оскарите."
Кереков изрази гордост, че тазгодишната награда е именно в сферата на имунологията:
"Много се гордея, че наградата се връчва за откритие в тази област. Повечето хора си представят имунната система като армия – съставена от клетки и механизми, чиято цел е да се защитава и да воюва. Но често забравяме, че тя има и много други функции."
Ученият подчертава, че най-важната характеристика на имунната система е способността ѝ да разпознава – свой и чужд.
"Когато имунната система се активира, тя често воюва на различни фронтове. И както всяка война, нанася поражения върху организма. Затова тя има механизми, чрез които се засилва при нужда, но и балансиращи механизми, които потискат реакцията, когато не е необходима. Ако го кажем с метафора – силата е нищо без контрол."
Т-регулаторните клетки – пазителите на равновесието
Именно тези балансиращи механизми са в центъра на откритието на лауреатите.
"Там работят клетките, за които говорим – така наречените Т-регулаторни клетки. Те са най-важният клон на адаптивния имунитет," обяснява Кереков. "Имунната система има два основни дяла – вроден и адаптивен. Адаптивният може да разпознава определени структури и да се учи да реагира по-точно при следваща среща с тях."
Т-регулаторните клетки играят решаваща роля в поддържането на имунния толеранс – способността на организма да не атакува собствените си клетки.
"Когато имунната система срещне непозната структура и я атакува, това е имунен отговор. Когато разпознае собствена клетка и не я нападне, това се нарича имунен толеранс. Т-регулаторните клетки потискат имунния отговор, когато той не е необходим, и усмиряват имунната армия."
Слушайте!
Храмът Джогеса e сгушен между небостъргачите в центъра на Сеул и се смята за сърцето на корейския дзен будизъм. Всички пътища водят до него, особено ако се разхождате по оживената улица "Джонгно" или около бившия императорски дворец. Като стражи на религията, пред главната сграда – храма Деунджон, ви посрещат две величествени дървета,..
Опитахме чрез подобна градация да предизвикаме гледните точки на проф. Румен Кастелов. Коментарът на водещия специалист, началник на Клиниката по ортопедия и травматология в МВР болница, определи в началото основните фактори за телесно здраве и добра кондиция на опорно-двигателния апарат. Опитният лекар и хирург постави акценти върху битовите и..
В петък на 14 ноември 2025 г. от 10 часа Физическият факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" отваря вратите си за всички, които искат да преживеят няколко интересни и ползотворни часа. Ученици, учители, родители, деца, студенти и граждани ще могат да видят, че физиката е увлекателна и интересна, че е престижна наука с многобройни възможности за..
На 12 ноември в Ректората на Софийския университет Факултетът по класически и нови филологии със съдействието на катедра "Испанистика" и катедра "Англицистика и американистика" и Филологическият факултет на Пловдивския университет организираха честване на юбилея на известната българска лингвистка , в рамките на което тя представи новата си книга...
В третия епизод, посветен на Националния етнографски музей към БАН, разказваме за образователните програми , които реализира музеят днес. Националният етнографски музей към Българската академия на науките съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. Сред основните цели на музея са: Да..
Още за сборника с разкази "Винилови души" през 2020 година Марин Бодаков пише: " Разказите на Цветозар Цаков ни обещават много причудливости. Техните..
Поредната стъпка, която МОН предприема, за да се справи с агресията сред учениците, е увеличаване на броя на училищните психолози и педагогически..
Изложбата на известния художник Велико Маринчевски съдържа творби, създадени през последните две години в ателиетата на международната графична база..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg