Шведската кралска академия на науките обяви носителите на Нобеловата награда за химия за 2025 година – Сусуму Китагава, Ричард Робсън и Омар М. Яги. Тримата учени са отличени за своите открития в областта на метало-органичните рамки (MOF) – изключително порести атомно-молекулни структури, които приличат на миниатюрни "къщи от молекули".
Организаторите на наградата сравняват тези структури с вълшебната чанта на Хърмаяни Грейнджър от романите за Хари Потър – на пръв поглед малка, но побираща безкрайно много пространство. Подобно на нея, MOF-структурите са изпълнени с огромни вътрешни кухини, в които могат да се съхраняват, улавят или пренасят различни вещества – от газове до лекарствени молекули.
Първата метало-органична решетка е създадена от Ричард Робсън още през 1989 година. Тогава той комбинира положително заредени медни йони с органична молекула, имаща четири "лъча" – всеки завършващ с химическа група, привличаща се от медните йони. При свързването им се получава подреден кристал, напомнящ на диамантена решетка, но с огромни празни пространства между атомите.
Проф. Веселин Петров, преподавател в Софийския университет и ръководител на лаборатория за разработване и охарактеризиране на лекарствени форми, обяснява:
"Метало-органичните решетки, за които беше присъдена Нобеловата награда тази година, всъщност представляват надмолекулни или свръхмолекулни структури. Във възлите на решетката се намират метални йони, а пръчките, които ги свързват, са органични молекули."
Професорът сравнява тези структури с играчките от детството:
"Като деца си играехме с топчета и магнитчета, от които изграждахме различни форми. По подобен начин са подредени и тези решетки – само че на атомно ниво."
Той подчертава, че особено впечатляващ е начинът, по който молекулите сами се организират в такава сложна и стабилна кристална мрежа.
Слушайте!
На 12 ноември в Ректората на Софийския университет Факултетът по класически и нови филологии със съдействието на катедра "Испанистика" и катедра "Англицистика и американистика" и Филологическият факултет на Пловдивския университет организираха честване на юбилея на известната българска лингвистка , в рамките на което тя представи новата си книга...
В третия епизод, посветен на Националния етнографски музей към БАН, разказваме за образователните програми , които реализира музеят днес. Националният етнографски музей към Българската академия на науките съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. Сред основните цели на музея са: Да..
"Подкрепа за психично здраве и благосъстояние сред уязвими подрастващи" Това е инициатива, която се реализира от сдружение SOS детски селища България и цели да подпомогне деца на възраст между 10 и 15 години в това да разпознават и отработват техните чувства и емоции, породени от стреса в ежедневието, в училище и в семейството. Дейностите по..
Кои са най-стресиращите професии в България и какви са нивата на социална тревожност сред младите хора – това бяха сред основните теми на Националната научна конференция, посветена на психичното здраве и съвременните подходи за неговото опазване. За инициативата и новите изследвания разказа д-р Радостина Минина в ефира на предаването "Време за..
Той е живо доказателство за това колко важна е приемствеността в образованието и науката. Някогашният медалист от международните олимпиади по биология д-р Радослав Александров днес е един от преподавателите, които подготвят младежите от националния ни отбор. А е започнал да помага на по-младите олимпийци още като първокурсник... "Гордеем се с..
На 13 ноември в Сатиричния театър "Алеко Константинов" е премиерата на спектакъла "Брадатата графиня" . Постановката, по текстове на американския..
Соня Ковачева – утвърдено име в българското артпространство, сега представя самостоятелната изложба "По пътя си..." в галерия "Аросита". Експозицията..
" Литературни легенди и съвременни прочити. Спомени за писатели и отзиви за книги " от Роза Боянова има своята софийска премиера. В рецензията..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
