"Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки" – изложба в Националния етнографски музей на БАН

"Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки" – изложба с това мото се откри в Националния етнографски музей на БАН в София. Тя е част от проекта "Политически репресии на жени мюсюлманки по време на комунистическия режим: женски мрежи на съпротива и гражданска реабилитация", разработен от гражданското сдружение "Балканистичен форум – международен университетски семинар за проучвания и специализации".

Изложбата се състои от 17 табла. Представени са политиките на асимилация и забрана на мюсюлманските имена и облекло, на мюсюлманските ритуали, каквото е обрязването на момчетата, както и различните форми, които жените намират, за да се противопоставят на тези политики, за да запазят своята идентичност, колективна памет и индивидуално достойнство. Няколко табла представят жените, които с поведението си са пример на забележителен кураж: жени, които са преследвани и изпратени в затвора ‒ от селата Корница, Рибново и Барутин, както и личности като Зейнеп Зафер и Емине Кунгьова.

За да може да се чуят гласовете на жените мюсюлманки, изложбата включва не само снимки от семейни архиви, но и множество откъси от лични спомени и разкази. 

"Жените мюсюлманки – туркини, помакини, ромки, са най-мълчаливата група в българското общество, веднъж маргинализирани като жени и втори път – като мюсюлманки. Тяхната съпротива срещу тоталитарния национализъм е най-малко проучена, въпреки значителното им участие в съпротивата срещу него. В хода на тази съпротива се изграждат женски мрежи на комуникация и солидарност, на общи действия, на женска травматична памет за преследвания и репресии. Както индивидуалните актове на съпротивата на жените, така и изграждането и функционирането на женските мрежи имат голямо значение, но за тях се знае много малко.

По отношение на мюсюлманките през периода на комунистическия режим на управление в България се изграждат стереотипи, нагласи и политики, които често ги поставят в центъра на активни и продължителни, специално насочени към тях, действия на властта. Те стават обект на насилие и принуди, жертва са на негативни обществени нагласи и намеса в личното пространство дори повече, отколкото това се отнася за мъжете от собствените им групи. В тези политики властта разглежда момичетата и жените като основно препятствие пред своите асимилаторски и политически цели."

Това пише в публикация по темата главен асистент д-р Милена Ангелова (на снимката в текста) – преподавателка в департамент "Антропология" на Нов български университет с изследователски интереси в областта на историко-антропологическите изследвания на политиките на паметта в комунистическа България. Тя е Председател на гражданското сдружение "Балканистичен форум ‒ МУСПС".