Интервю
Интервю с инж. д-р Христо Христов и Теодор Вакарелски
вторник 2 декември 2025 11:21
вторник, 2 декември 2025, 11:21
СНИМКА: PixaBay
Размер на шрифта
Развитието на технологията интерфейс мозък-компютър може да проправи пътя на ново поколение мозъчни електроди и да революционизира терапиите с дълбока мозъчна активност – разговор във "Време за наука" с инж. д-р Христо Христов и с математика Теодор Вакарелски.
"Успяхме да измоделираме напълно взаимодействието между мозъчен имплант и мозък – какво се случва в главата на човек ,когато се движи, диша, има пулс", разказва Вакарелски.
За целите на изследването в лабораторна обстановка е използван дълбок мозъчен имплант (4-8 см. навътре в мозъка) и мозъчен фантом, който имитира дейността на човешкия мозък.
Мозъчните импланти не само приемат информация, но, по думите на Вакарелски, могат да подобрят дейността му чрез дълбока мозъчна стимулация – ключов напредък във възможностите за лечение на депресия и паркинсон.
Математикът посочва като проблем в развитието на невронните мрежи тяхната неограничена възможност да запаметяват информация. Нужен им е параметър, който да ги възпира в прекалено лесното запомняне. Човешкият мозък има естествени прегради, които не са недостатък, а предимство в боравенето с информация.
Инж.Христов разказва докъде е стигнал проектът, който е съвместно научно усилие между Института по информационни и комуникационни технологии при БАН и различни европейски институти по програма "Хоризонт Европа".
Още за разработките на интерфейс мозък-компютър, както и за потенциалното приложение на технологията – чуйте в звуковия файл:
Теодор Вакарелски и инж. Христо Христов
СНИМКА: БНР
По публикацията работи: Бисерка Граматикова