Българският културен сектор: смели проекти, несигурна подкрепа

В рубриката "Разговорът" разговаряхме Тодора Радева, изпълнителен директор на фондация "Прочети София", Гергана Панчева, управляващ директор на Литературна агенция София, и Весела Кондакова, административен директор на "Топлоцентрала" и бивш зам.-министър на културата. Те споделят своите наблюдения върху работата с програмите на Национален фонд "Култура", трудностите, пред които са изправени организациите, и рисковете, които виждат за бъдещето на сектора.

Тодора Радева: "Работим постоянно в риск, защото финансирането е несигурно"

Тодора Радева подчертава, че "Прочети София" организира "един от най-престижните фестивали", но най-големите предизвикателства според нея са свързани с устойчивостта на проекта и липсата на дългосрочен хоризонт за планиране.

Тя обяснява, че за подготовката на един фестивал minimumът е една година напред, а финансирането в България е "година за година и даже то не е пълна година". Това води до постоянен риск и голямо напрежение: екипът е длъжен да планира всичко — "от наема на зала до хонорара на писателя, до самолетните билети", без да има сигурност за бюджета.

Радева открито заявява, че не разбира "защо няма двугодишни, а най-добре тригодишни програми", които да осигурят необходимата стабилност за подобни мащабни инициативи.

Гергана Панчева: "Каним чуждестранни издатели, но ги поставяме пред бариери"

Гергана Панчева говори за проблемите в програмата "Преводи". По думите ѝ трудностите започват още "на ниво език", защото през програмата се канят издатели от цял свят. Макар резултатите в последните две години да са добри, остава изключително трудно да се убеди чужд издател — "от Сирия, Мексико или другаде" — че си струва да инвестира в публикуването на български автор.

Тя обяснява, че когато авторът не е световно известен или многократно награждаван, "първата книга, например сборник с разкази, почти винаги е губеща инвестиция". Ето защо според Панчева тази дейност трябва да бъде подкрепена като търговска, защото в момента българските организации канят до 20 чужденци годишно, но им поставят "много бариери, през които не могат да минат".

Весела Кондакова: "Планът за възстановяване се превръща в риск за фалит на най-активните организации"

Весела Кондакова обръща внимание на критичното състояние на проектите, финансирани по Плана за възстановяване и устойчивост. Тя припомня, че инициативата е създадена на европейско ниво като отговор на пандемията и съдържа в себе си идеята именно за "възстановяване и устойчивост".

По думите ѝ обаче "в момента изпълнението в сектор 'култура' е на прага да съсипе най-активните и най-смелите организации". Това са онези, които са вложили "огромно количество капацитет, време и усилия", за да подобрят представянето на България в Европа и на европейската култура у нас — проекти, които тя определя като "много смели".

Кондакова предупреждава, че стои "реална възможност да видим как ще фалираме най-активната част от сектора", което тя определя като "много смущаващо". Макар да има подписани договори между държавата и бенефициентите, комуникацията и одобрението на стъпките по проектите минава през националната система за работа с европейски средства. А управляващият орган за култура — Национален фонд "Култура" — "от три месеца не работи".

Така "всяка следваща стъпка" по който и да е проект остава блокирана, защото "от страната на Фонда няма никой".

Слушайте!