Автор:
Ивайло Кицов
понеделник 8 декември 2025 08:43
понеделник, 8 декември 2025, 08:43
Плакат
СНИМКА: Организаторите
Размер на шрифта
Те дойдоха от бившия соц. в Източна Германия с не еднакви чувства. В началото заляха света с керосин. След това го възпламениха.
Обвиниха ги в неонацизъм. Щипнаха някои подправки от "Лайбах" и "Омф!", но доразвиха рецептата по свой вкус. Затвърдиха симбиозата между пронизващи китари и електронни бийтове, която впоследствие беше наречена "танц метъл". Смесиха ги по изключителен начин и преработиха техния ъндърграунд в тотален мейнстрийм. С което издигнаха собственото си творчество на ново, съвсем различно ниво. Превърнаха огъня в свой символ, а концертите – в поглъщащо сетивно преживяване. Любовни залитания във всички посоки, които ви дойдат наум. С първите си два албума спечелиха хиляди фенове. С третия се отърваха от част от тях. Променяха се, но не сбъркаха фатално нито веднъж. Провокатори, за които няма табута. Не е ли достатъчно? Това може да са само "Рамщайн".
Българските фенове на могъщия фронтмен на бандата Тил Линдеман отдавна са готови за мащабното шоу, което ги очаква тази вечер. Зала "Арена София" е спирка от новото му европейско турне "Meine Welt" ("Моят свят"). Зрелищното мултимедийно преживяване, което ще ни потопи в личния свят на нестандартния артист, се очаква да надхвърли обичайното концертно преживяване. Почитателите вече потриват ръце за впечатляваща сценография и изцяло нова продукция. След огромния успех на соловото си европейско турне през 2023 година, отличителният артист безспорно иска да надмине всички очаквания. Лидерът на "Рамщайн" е известен със своето радикално, безкомпромисно и неповторимо изкуство, обожавано от милиони фенове по света и неслучайно обиколката е наречена "Meine Welt".
Фред Хандверкер, изпълнителен директор на Handwerker Promotion e GmbH и организатор на обиколката, казва: "Много се радваме за турнето на Тил. Обиколката "Meine Welt" ще вдъхнови феновете в Германия и Европа и ще постави нови стандарти не само в музикално отношение, но и в естетически план с феноменален сценичен дизайн."
Да, и "Рамщайн", и техният певец, заедно и поотделно, може би не са толкова противоречиви, колкото бяха преди години, въпреки че все още ще се намери някой идиот, който да ги заплюе като неонацисти. Но те умело си играят с всички културни клишета, характерни за образа на Германия в световната ѝ перцепция – Карл Орф, Вагнер, Братя Грим, Гьоте, Хитлер, немския романтизъм, немския експресионизъм, немския театър на скръбта, немския метъл, немското техно, германските традиции в тежката индустрия, немското вибрантно "р". Е, Вагнер е сведен до нещо като хор на Валкюрите, появяващ се тук-там за вкус - нарочна крачка встрани от т.н. нормалност, а Братя Грим – до порно версията на "Снежанка и седемте джуджета", скъпейки милосърдието си, подобно клипа към Sonne например, което може да бъде тълкувано нееднозначно. Музикантите обаче познават биологията на живота... Екстремната им поезия – тя е друга бира, и се пени утайчиво с мистицизма от страшните приказки на Лавкрафт, загадъчността на Едгар Алан По, откровеността и ексхибиционизма на маркиз дьо Сад и фанфарната похотливост на застаряваща фройлайн по... родното Черноморие. Към тях са добавени и много аспекти от най-новото ни време."Рамщайн" са концептуалисти. Като "Лайбах", да ме прощавате. Словенците дават интервюта единствено в писмен вид, в които на по-голяма част от конкретните въпроси отговарят с манифести. Другите пък контактуват с медиите посредством преводач и отказват категорично да произнесат и дума на общовалидния за рока английски, бойкотират въпросите за смисъла на своите парчета, с което предизвикват шантави трактовки. Това е то – Нойе дойче херте; букв. Нова немска твърдост. Rammstein uber alles.
Езикът, тъкмо езикът – Словото с главна буква, домът на битието, според Хайдегер, обитава и хер Линдеман, който пристига у нас на въоръжение с разширеното и допълнено президание на индивидуалния си албум, наречен "Език". Цели 21 парчета от фронтмена на най-големия германски музикален експорт, който отново ще накара много хора да си блъскат главите какво точно "иска да каже". Познат на милиони по света със своята сценична сила и провокативна лирика, Тил Линдеман е и поет с над 20-годишна творческа история. Част от литературните произведения на един от най-разпознаваемите гласове на съвременната немска култура излезе за първи път на български преди седмица със заглавие "100 стихотворения". Плътен, тъмен, чувствен и безкомпромисен е поетичният свят на монументалния германец. Темите, които изследва, изграждат неговия космос: природата, тялото, самотата, насилието, любовта, злото, животните, болката, красотата, езика, смъртта и секса. Творецът се заиграва с класически поетични форми, стихове, народни песни, броилки, балади и винаги намира своя собствен тон, в който съжителстват черен хумор и ирония, сурова откровеност и неочаквана нежност. Това е забележителна колекция, която надхвърля границите между музика и литература. Книга, която разкрива един нов, интимен образ на артиста, познат като гласа на "Рамщайн". Със "100 стихотворения" Линдеман продължава да изследва тъмните и красиви кътчета на човешката природа – с език, който едновременно ранява и освобождава. След поетичните сборници "Messer" и "В тихите нощи" ("In Stillen Nachten" ("On Quiet Nights"), това издание затвърждава Линдеман като един от най-интересните гласове в съвременната немска поезия. Освен музикант и поет, той е и киноактьор. Играе отрицателен типаж в детския телевизионен филм Amundsen der pinguin, където неговият герой трябва да открадне пингвин, който знае местонахождението на скрито съкровище. Също така го видяхме в ролята на активист за правата на животните във филма "Vinzent". За кратко се появява и в лентите "Трите хикса" (2002) заедно с останалите от "Рамщайн", както и във френския филм от 1999 Pola X. Автор е на много основни теми за саундтраците на филми, сред които "Трите хикса", "Заразно зло", "Заразно зло: Апокалипсис", "Мортал Комбат: Анихилация", "Изгубената магистрала", "Матрицата","Девятаев" и много други. Тил Линдеман - особено през последните години, си сътрудничи с разнолики музиканти като се подписва само със собственото си име или пък единствено с фамилията. Сред тях особено ярко е сътрудничеството му с Питър Тетгрен – лидер на "Хайпокриси" и "Пейн", и продуцент на соловите проекти на Тил. Турнето, което беше обявено в края на 2022 годината, отпадна от календара му като знак на протест срещу руската инвазия. Обиколката на чешита беше наречена "Аз мразя деца". Да, и това не е шега. Да пуснеш песен на име "Аз мразя деца" навръх 1 юни, международния Ден на детето, за повечето бивши комунистически държави може да се възприеме като черна шега или грозна провокация. Когато парчето дойде от Тил Линдеман, то даже беше малко нещо очаквано и не предизвика голяма изненада.
Тил Линдеман е роден в Лайпциг, но по-голяма част от детството си прекарва в тихото източногерманско градче Вендиш-Рамбоу в Шверин с малката си сестра Саския. Баща му е известният в ГДР детски писател и художник Вернер Линдеман, покоен от 1993 г. Майката на бъдещата арт персона е журналистката Бригите "Гита" Линдеман. Те развеждат през 1975 г., когато Тил е 12-годишен. Известно време той живее с баща си, но отношенията им са нездравословни. Бащата е с тежък характер и, както мнозина от творците през социализма, е алкохолик. Малкият е отличен плувец, затова на 11-годишна възраст го записват в спортно училище. Впоследствие постъпва и в спортен пансион – нелошо решение, предвид това, че родителите му са разделени. Като част на Младежкия национален отбор на ГДР по плуване участва в Европейското първенство във Флоренция през 1978 г. Тогава е на 15 г., а три години по-късно, през 1980 г., когато трябва да се съревновава в Олимпиадата в Москва, получава травма – тежко разтежение на стомашните мускули, заради която завинаги прекъсва спортната си кариера. След като я прекратява, работи като уредник на галерия, дърводелец и плетач на кошници. Музикалната му кариера започва в групата "Фърст Арш", където Тил е барабанист и беквокалист. През 1993 година бившият европейски вицешампион по плуване и току-що дебютирал поет се среща с китариста Рихард Круспе и това е началото на "Рамщайн". Тил Линдеман е основният текстописец на групата. Има силно сценично присъствие – направо хипнотично сияние, и непогрешим плътен басов глас. Основен отличителен белег на фронтмена е провлаченото му "Р" и гърленото "Х". Има пиърсинг на носа, намиращ се в областта между двете ноздри. Свири на барабани, китара и бас китара. Един от неговите коронни номера е да клекне, да свие юмрук и да започне да бие по коляното си като ковач. А публиката – както видяхме и у нас, полудява и припява. Впрочем, "припява" е доста неточен термин. Скандира, реве и стене доста внушително и страховито, като против волята ти извиква картини от съветски филми за Третия райх... Линдеман е определян като атеист. Има 2 дъщери от различни бракове, първата е отгледал сам от 22-рата си годишнина за няколко години. Има и внук. "Съществуват три вида огън: огънят в ума, огънят в сърцето и просто огън", това е една от любимите фрази на вокалиста, който е сертифициран пиротехник и непоправим пироман. В арсенала на състава са "драконовите маски" – огнепръскачки, прикрепени към главата, пламтяща пелерина на Тил, която по-късно той заменя с две прикачени към ръцете му огнепръскачки и др. Почти не е имало шоу на бандата, в което не са използвани огнени каскади. Започва да се справя с пиротехниката, след инцидент на "Трептов арена" в Берлин на 27 септември 1996 г., когато горяща част от сцената пада върху публиката. Когато в групата са цели шестима души, съхраняването ѝ може и да изглежда още по-трудно – но не и за "Рамщайн". Германските индъстриъл легенди са заедно от 1994 г. и са обяснявали дълголетието си с взаимното уважение между всички тях, както и с подлагането на обща терапия. Рихард Круспе изтъква, че винаги са проявявали разбиране, когато някой от тях желае да си почине или да се отдаде на странични проекти. Китаристът стигна дотам да заяви, че ако дори един напусне, с този колектив е свършено. Ключов момент в неговата кариера: Подготовката на албума Mutter едва не го разби в началото на новия век, но в крайна сметка дискът прокара пътеката, по която формацията се движи и до днес.
Сега обаче ни предстои среща със соловия лъв Тил Линдеман. В зала "Арена София" буквално след часове.
По публикацията работи: Бисерка Граматикова