Автор:
Радослав Чичев
Новина
вторник 9 декември 2025 12:35
вторник, 9 декември 2025, 12:35
СНИМКА: галерия Credo Bonum
Размер на шрифта
В предаването "Гласът на времето" разглеждаме как съвременното изкуство осмисля дезинформацията и визуалните механизми на манипулация по повод изложбата "Екран и интриги", която е инициирана от две галерии – софийската галерия Credo Bonum и галерия "Карпучина" в Прага. Изложбата може да бъде видяна в София до 4 януари.
В разговора участват художниците Калин Серапионов и Венета Андрова, изкуствоведката Весела Ножарова, както и Любомир Дончев от Фондация за хуманитарни и социални изследвания.
Весела Ножарова подчертава, че българското съвременно
изкуство рядко се насочва към социални и политически теми, а именно те го поставят
в диалог с реалността: "Изкуството има силата да разказва истории и да
създава ситуации, в които зрителят мисли, а не просто гледа. Затова е важно
художниците да работят с теми като пропаганда, алгоритми и манипулация."
Венета Андрова представя видеото си "Троянски фийд", вдъхновено от мрежа от синтетични медийни сайтове: "Интересува ме къде завършва човешкото и къде започва алгоритмичното производство. Тези мрежи вече не таргетират хора, а алгоритми, които обучават езикови модели." Тя обръща внимание на феномена AI grooming – инфилтрирането на синтетични данни в обучителните масиви.
Калин Серапионов разказва за работата си "Вентилаторът"
– видеомонитор, който леко се поклаща от тавана: "Исках да пресъздам
усещането за разконцентриране и атака от образи, което днес е част от
ежедневието ни."
Любомир Дончев предлага по-широк анализ: "Пропагандата започва там, където емоцията измества разума. Днес битката е за алгоритъма – за това кой задава рамката, в която мислим."
Разговорът очертава общото поле между изкуството и обществото: в свят, в който манипулацията става все по-невидима, съвременното изкуство може да бъде инструмент за разпознаване, критика и осмисляне на информационните стратегии, които ни заобикалят ежедневно.
Чуйте целия разговор в звуковия файл:
По публикацията работи: Росица Михова