Добре ли сме всъщност? Данните за психичното здраве на българите

80% от българите се определят като хора в добро психично здраве, но в същото време 59% признават, че са били на ръба на бърнаут. Това показват данните от най-голямото здравно проучване в Европа, обхванало 27 000 респонденти от 22 държави, включително България. Резултатите бяха представени в София в началото на ноември по време на събитие под надслов "Здравето в числа: Как оценяваме и се грижим за здравето си. България в глобалното здравно огледало".

Изследването разкрива още, че едва 19% от българите посещават всички предвидени профилактични прегледи, докато 34% не го правят, защото смятат, че нямат нужда от тях. 65% от анкетираните твърдят, че са в много добро физическо здраве, но само 40% оценяват начина си на живот като здравословен. 17% заявяват, че се доверяват на изкуствения интелект по въпроси, свързани със здравето.

В интервю за Радио София клиничният психолог и преподавател по психоанализа и психосоматика Велислава Донкина коментира обществената значимост на изследването и очертава основните противоречия, които то разкрива.

Според нея най-важният акцент е фокусът върху психичното здраве. Макар глобалното проучване да проследява удовлетвореността, здравословните навици и начина, по който хората разпознават слабите звена в здравните системи, психичното здраве остава ключовият показател, особено в контекста на съвременните обществени процеси.

По думите ѝ на пръв поглед България не се отличава особено от останалите държави – навсякъде хората посочват нуждата от по-добър и по-здравословен начин на живот, както и по-висока удовлетвореност от здравните и здравноосигурителните системи. В България обаче има един парадокс!

Донкина подчертава, че данните показват множество страдания, свързани с качеството на живот, усещането за добро здраве, липсата на достатъчна профилактика и недоверието към лекарите и здравноосигурителната система. В същото време обаче българите декларират много висока удовлетвореност от психичното си здраве. Именно този парадокс е бил в центъра на дискусиите при представянето на резултатите.

Според нея това противоречие не е изненадващо за хората, които работят в системата. То може да бъде свързано с редица обществени процеси – агресията по пътищата, агресията сред деца и юноши, както и с начина, по който системите за грижа не функционират пълноценно. Особено уязвими остават хората с хронични психични страдания, нуждаещите се от палиативни грижи и хората с психиатрични заболявания.

Донкина отбелязва, че подобни резултати показват две възможности – или не осъзнаваме тежестта на собственото си страдание, или се отнасяме към него крайно некритично. Тя посочва и добре познат психологически феномен – "заучената безпомощност", при която човек се отчайва, защото не вижда начин да се справи с това, което му се случва.

По отношение на недоверието към здравната система Донкина подчертава, че отговорът е комплексен. От една страна, българската здравна система осигурява сравнително бърз достъп до висококвалифицирани специалисти, разполага с добри медици и технологични възможности. От друга страна обаче, тя не функционира достатъчно добре като цялостен механизъм.

Според нея системата често оставя човека сам да се ориентира в нея. А когато човек е в криза – а такава психологически се отключва при заплаха за здравето и живота – той има нужда от система, която да го поеме и да го преведе през процеса. 

Слушайте!