Музиката на Джеймс Бонд: как 007 звучи през годините

Когато говорим за Джеймс Бонд, обикновено си представяме смокинги, бързи коли и екзотични локации. Но има още един елемент, без който образът на агент 007 би бил немислим - музиката. Темите на Бонд не са просто фон, а активен разказвач. Tе задават характера на героя, епохата и дори моралния му облик.

В следващото издание на Кинофония, в петък от 19.30 ч., Антония Барулова проследява как музиката на Бонд се променя заедно със света – от ранните години до съвременния, по-мрачен и психологически прочит на героя. Започваме от класическата ера на Джон Бари, когато оркестърът, джазът и медните духови инструменти създават "шпионския звук", който и днес разпознаваме за секунди. Ще чуем как теми като "Goldfinger" и "You Only Live Twice" превръщат опасността в стил, а екзотиката – в музикален инструмент.

Епизодът обръща специално внимание и на 70-те, когато Бонд започва да отразява новото време. В "Diamonds Are Forever" и "Live and Let Die" електрически китари, ритми и влияние от рок и поп музиката променят звученето на франчайза. 

След това преминаваме към модерната епоха - рестарта с "Casino Royale" и тежката и мелодична, но с дълбок емоционален заряд "You Know My Name" на Крис Корнел. Това е Бонд без лъскавина, суров и директен, а музиката го следва. Кулминацията идва със "Skyfall" – песен, която връща тежестта на класическия Бонд, но говори на езика на XXI век. Томас Нюман и Адел създават тема, която е едновременно филмова, поп и почти траурна.

Финалът на предаването е посветен на най-новите теми – крехкия фалцет на Сам Смит в "Writing’s on the Wall" и минималистичната, мрачна естетика на Били Айлиш в "No Time to Die". Това не е просто разходка из хитове, а история за това как популярната музика, киното и обществото се оглеждат едно в друго. Защото Джеймс Бонд може и да е измислен герой, но музиката му винаги е звучала като огледало на времето, в което живеем.

Слушайте "Кинофония" в петък от 19.30 часа по програма "Христо Ботев".