Автор:
Надя Атанасова
сряда 11 февруари 2026 08:10
сряда, 11 февруари 2026, 08:10
Калин Николов
СНИМКА: Иван Стойнешки
Размер на шрифта
Музиката към спектакъла "Трамвай "Желание" на Младежкия театър "Николай Бинев" излиза от тъмнината на сцената и заживява собствен живот върху винил. Композиторът Калин Николов, автор на оригиналната музика към постановката на Антон Угринов, споделя как се променя смисълът на театралната музика, когато бъде отделена от действието и започне да съществува като самостоятелно художествено произведение.
В театъра музиката не просто съпровожда, а диша заедно с актьорите – тя е равностоен драматургичен елемент, "невидим партньор", който оформя емоционалния ритъм на сцената, насочва вниманието и изгражда вътрешните пространства на героите. Извън сценичния контекст обаче същата тази музика разкрива нови пластове – тя вече не служи на действието, а кани слушателя в автономен звуков свят, където драматургията се преживява интимно и лично.
Разговорът с Калин Николов поставя и въпроса за спецификите на театралната музика в сравнение с филмовата или концертната. Композиторът казва, че театърът му дава смисъл. Театралната сцена, според него, е пространство на парадоксална свобода – музиката е подчинена на живо действие, на дишането и присъствието на актьорите, но именно това ограничение ѝ дава най-голямата свобода да бъде моментна, реактивна и дълбоко свързана с човешкото присъствие "тук и сега".
СНИМКА: Младежки театър "Николай Бинев"
Издаването на музиката на винил или както той е по-популярен като добрата стара грамофонна плоча предполага специално отношение към звука, динамиката и тишината. Аналоговият формат изисква концентрация и цялостно слушане, което поставя нови въпроси пред композитора – доколко музиката трябва да бъде променена, за да съществува пълноценно извън сцената, и как тишината между отделните фрагменти се превръща в активен участник в звуковия разказ.
В разговора за "Артефир" с Калин Николов театърът е уникално пространство за музикално мислене – място, което не позволява самодостатъчност, но предлага дълбочина, диалог и живо взаимодействие, каквито други жанрове рядко допускат. Именно тази среща между звук, тяло и време превръща театралната музика в особена форма на разказване.
Снимки - Иван Стойнешки, Младежки театър "Николай Бинев"
По публикацията работи: Росица Михова