Ина Вълчанова - “Един малко скрит глас”

Снимка: Яна Пункина
Ина Вълчанова е редактор в редакция “Радиотеатър” на програма “Христо Ботев”.
Гласът й чувате понякога в неделя в четири часа следобед с анонс за излъчваните радиопиеси. Но общо взето рядко - нейният глас е скрит зад други гласове и звуци - той потъва в богатия звуков колаж на аудиодрамата.
Работата й върху литературни текстове също остава скрита в крайния резултат - оригинални радиодрами, написани от водещи български писатели и драматурзи и преводни текстове адаптирани за радио. Като редактор-драматург гордостта й са двете големи международни награди за радиоверсията на “Апокриф” - голямата награда на фестивала “При Марулич” и втора награда на най-големия европейски фестивал “При Европа” (авторски проект на Маргарита Младенова и Иван Добчев) и Голямата награда на фестивала “Осмата муза” за “Трансферату” (авторски проект на Младен Алексиев).
Но най-много се гордее с факта, че е придумала Йордан Радичков да напише радиопиеса.
Ина Вълчанова е автор е на радиодраматизации по известни романи: “Малтийският сокол” от Дашиъл Хамет, “1984” от Джордж Оруел, “Москва-Петушки” от Венедикт Ерофеев, “Джин” от Ален Роб Грийе, “Без кръв” от Алесандро Барико и много други, както и на една кратка оригинална радиопиеса “Петнайсет минути размисъл”. Като автор работи и в областта на радиодокументалистиката.
“Потъването на Созопол” е нейният първи роман. Номиниран е на последния конкурс на фондация “Развитие” и е издаден от “Сиела” през февруари 2008 година.

Рецензия от Митко Новков (в. “Култура”) за романа “Потъването на Созопол”.

Ангел Игов (в. “Култура”) за романа “Потъването на Созопол”.

Рецензия от Цветан Цветанов (в. “Монитор”) за романа “Потъването на Созопол”.
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.