В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция.

Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност за задълбочено разглеждане на темата за архитектурната критика – не само като част от културния дискурс, но и в контекста на медиите и техния съвременен свят.

"Умишлено е сложена "дигиталната революция" в заглавието", обясни тя, подчертавайки, че става въпрос за последните две десетилетия, които драстично промениха начина, по който информацията достига до хората. Началото на книгата обаче връща читателя в ХХ век, за да покаже как архитектурната критика се утвърждава като самостоятелно поле в културната критика, отделяйки се от традиционната критика за изкуство.

• ВГА – винаги готов за архитектура!

"Все повече архитекти започват да стават критици, не само изкуствоведи", отбеляза арх. Василева. Тя разказа за мощните медии в САЩ, които през миналия век започват да въвеждат архитектурни критици като постоянни колумнисти – тенденция, която оформя разпознаваем облик на професията.

Един от ключовите моменти в разговора беше значението на публиката за всяка критика. "Най-важното е една критика да не говори само на себе си", подчерта тя. Това правило важи за всякакъв вид критика – тя не трябва да се ограничава в своя "балон" или "ехо стая".

Архитектурата, по думите на арх. Василева, е заложник както на естетиката и красотата, така и на социалните, политическите и икономическите реалности. България, като малка икономика, има своите специфики – но това не е непременно недостатък. "Имаме постижения, качествена бутикова архитектура и няколко световно популярни конкурса," припомни тя, посочвайки като пример конкурса за нова библиотека във Варна преди 15 години.

Арх. Василева изрази оптимизъм за бъдещето на българската архитектура, вярвайки, че предстоят още успехи на световната сцена.

Книгата Kicked A Building Lately? е не само анализ на миналото и настоящето, но и вдъхновение за разговори за критиката като средство за връзка между изкуството, архитектурата и обществото.

Чуйте разговора в звуковия файл.

В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга?

Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в ефира на предаването интересната история зад псевдонима:
"Най-интересното е, че зад името Кармен Мола всъщност стоят трима мъже. Дълги години, след като излиза първата им книга, авторите не разкриват самоличността си. Всички смятат, че това е жена – университетска преподавателка. Книгите им дори се продават в специална книжарница, посветена на произведенията на жени – писателки, с цел да се насърчат жените в литературата.“

Тайната обаче бива разкрита през 2021 г., когато Кармен Мола получава престижната награда "Планета" за друг роман. Едва тогава става ясно, че зад псевдонима стоят трима испански сценаристи – Хорхе Диас, Агустин Мартинес и Антонио Мерсеро. "Те са телевизионни сценаристи, свикнали да работят в екип. Разкриха се, когато трябваше да приемат наградата и да си разделят 1 млн. евро", допълва Петрунова.

Криминалните трилъри на Кармен Мола, известни със своята мрачна и зловеща атмосфера, са по-кървави и по-страшни от обичайното, но винаги включват и социални теми. "Превеждам и чета много трилъри за удоволствие, но тези на Кармен Мола се отличават със своите жестокост и силен социален елемент", споделя преводачката.

Чуйте разговора в звуковия файл. 

Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli.

В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит"

"Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на ул. "Г. С. Раковски" № 76. Мястото е напълно безплатно за публиката и желаещите да организират неплатено събитие там.

Славкова запознава слушателите със своите еко-социални артинсталации – "Прегърнатата природа" и "Форма на свобода", чрез които отправя екологични послания.

Сетивният театър е друг тип изкуство, което вълнува Славкова, заради своя интерактивен перформативен характер.

Green Peace и пространството "Магнит" осъществяват пряка колаборация с Украйна, като в Киев съществува подобно място.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: 

"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм.

Наскоро Ангел Заберски ни направи нов подарък – продукцията "Изповед на един син". В стилно оформената обложка, дело на Борис Вартанян освен снимки на автора и неговите колеги е включен кадър, запечатал разтворена страница, а на нея с овладян почерк е изписано послание – "Добрата музика се ражда от вдъхновената поезия. Моята поезия са сантиментът, емоцията, искреността, благородството, любовта…" Думи, разказ за свят на изящност, емоционалност, романтичност,приятелство, талант. Ангел Заберски посвещава албума "Изповед на един син" на родителите си – проф. Ангел Заберски - един от първите композитори, които носят признание на нашата популярна музика на европейската сцена и на Маргарита Радинска – забележителната и обичана певица. "Те са ме възпитавали да правя такива подаръци, те са ме насочвали към хубавата музика, с художествена стойност. Какво по-добро да им се отблагодаря по такъв начин!"

В албума "Изповед на един син" Ангел Забeрски съчетава свои творби, с транскрипции на теми от класиката (Бородин, Леонкавало, Офенбах ) и авторски интерпретираните популярни песни "Amapola", "O Sole Mio" и "Вода" (Стоян Янкулов, Елица Тодорова). Майстор на аранжимента, с изявено оркестрово мислене Ангел Заберски разгръща дарбата си и разкрива отношениетоси (защо не – пристрастието си) към симфоничното звучене и класиката, като внимателно се вглежда във всеки детайл и изгражда многолика, пъстроцветна музикална картина.

"С триото и с квартета – Стоян, Борко и Мишо – поотделно и заедно свирим вече много време. Имаме изключителни постижения за времето си. Казах си, че имам една добра основа в тяхно лице и над тази основа мога да градя. Исках да имам и малко биг бенд, исках да имам и класически брас квинтет. Желаех да има и голям струнен оркестър защото богатството на щрайха е несравнимо. Тази група в симфоничния оркестър е най-деликатната като звук. В същото време можеш да постигнеш всичко – имаш цялата палитра – от баса до сопрана. Хармонично може да се покрие всичко и с по-голям щрайх можеш да направиш чудеса". За чудесата които чуваме в продукцията "Изповед на един син" допринасят всички партньори на Ангел Заберски – "най добрите" както ги определя той. Основен солист е Михаил Йосифов (тромпет и флюгелхорн), а с него са: Борис Таслев (контрабас), Стоян Янкулов (ударни), Димитър Стоев (бас тромбон), Велислав Стоянов (тромбон), Красимир Костадинов (валдхорна. Към състава се присъединяват и гост музикантите Димитър Льолев (саксофоон), Недялко Недялков (кавал), Александър Логозаров (китара), Владислав Мичев (тромбон), Александър Деянов - SkilleR. Ръководител на щрайх оркестъра е Людмил Стойнев. Дора Арабаджийска е продуцент, организатор и мениджър на проекта, а чудесния звук на албума дължим на Стоян Янкулов-Стунджи – едитиране, смесване и мастериране. "Нямам самочувствие на голям тонрежисьор, "саундинжинер", но знам как трябва да звучи!" – казва Стунджи и добавя – "Тази музика, за да звучи така, човек трябва да я чува и със сърцето си! За мен Ачо е една вселена, която разкрива това, което съм аз. Усещам се така, като че ли този албум е направен за мен".

Премиерата на албума "Изповед на един син" ще се състои на 27 декември 2024 г. в Зала 3 на НДК. Събитието под надслов "Новогодишен джаз сюрприз" ще част от Новогодишния музикален фестивал . На 28 декември пловдивската публика ще има възможност също да чуе програмата в Дом на културата "Борис Христов". Съмишленици ще са музикантите от Оркестъра на опера Пловдив с диригент Григор Паликаров.

Какво още споделиха Ангел Заберски и Стоян Янкулов може да чуете в звуковия файл.

Избрано от програмата

от 0.15 до 0.30 часа
Радиоколекция
"Живей като другите и бъди благословен" от Мирон Иванов – 59 част

от 0.30 до 2.00 часа
Среднощен радиоекспрес
Водещи: Кирил Чобанов, Александър Янев

от 2.00 до 3.00 часа
Музиката, която обичам
Водещ: Диляна Трачева
БНР топ 20
Класация за български песни

от 3.00 до 5.00 часа
Еврокласик ноктюрно
Записи от международния музикален радиообмен

от 5.00 до 5.30 часа
Музика на народите
Автентичен фолклор и авторски уърлд от Канарските острови.

от 5.30 до 6.00 часа
Българска народна музика
Изпълнения на Динка Русева, Благовест Борожанов, Комня Стоянова, Илия Аргиров, ансамбъл "Дунав" и други.

от 6.07 до 6.50 часа
Музика за събуждане
Концерт

от 6.50 до 7.00 часа
Ранобудно петленце
"За клоуна който никога не се смееше" от Джани Родари

от 7.20 до 8.00 часа
Детското.БНР
"Приказка за живата вода", по българска народна приказка

от 8.06 до 10.00 часа
Нашият ден
Водещ: Таня Любенова
• Епизоди от живота: "Епизод 2" от митарствата на Дора по пътя "Камино де Сантяго".
• Темите на деня: Повече за научния проект "Фикционално и документално в българската проза на XIX век. Аналогии с чуждестранната литература". Какво можем да открием в последния брой на сборника. Разговор с д-р Адриана Спасова.
• През 2025 година се навършват 225 години от рождението на Колю Фичето – как ще бъдат отбелязани и какви са акцентите в културната програма на Дряново? Разговор с Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, област Габрово.
• Разговорът: с д-р Румен Манов, дългогодишен дарител на Центъра за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев".
• Времето на редактора: 80 години от убийството на Райко Алексиев, платил с живота си за своето изкуство.

от 10.05 до 11.00 часа
Законът и Темида
Водещ: Анелия Торошанова
• Конституционни ребуси…
Събеседник: д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Свети Климент Охридски".
• Съвети на адвоката: адвокат Елка Пороминска, консултант на предаването отговаря в ефир на слушателски въпроси.

от 11.00 до 12.00 часа
Музика до обед – По делтата
Водещ: Албена Велева
Дами пеят блус: Дани Уайлд, Уитни Шей.

от 12.20 до 14.00 часа
Артефир
Водещ: Дарина Маринова
• "Давам име на една врана" – гостуват ни китайският поет Ю Дзиен и преводачът на неговата поезия Веселин Карастойчев.
• Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика на Института: научни списания и поредици. Интервю с доц. д-р Мариета Гиргинова.
• "Одисея на момичетата от Източна Европа" – Елица Георгиева пристига от Франция за представянето на най-новата си книга във Френския институт.
• Пето издание на Фестивала на авторския театър ФАТ 2024. Интервю с режисьорката Цвета Балийска.
• "Солунските атентатори" от Георги Данаилов под режисурата на Иван Урумов е най-новото заглавие в афиша на Театър "Българска армия".

В 14.00 часа – програма "Христо Ботев" – Новини

от 14.08 до 15.00 часа
Класично и романтично – Звезден експрес
Водещ: Даниела Найденова
С музиката на Лео Фал.

от 15.10 до 17.00 часа
Мрежата
Водещ: Михайлина Павлова

В 17.00 часа – програма "Христо Ботев" – Новини

от 17.08 до 18.00 часа
"Ефир приключение": И рибар съм, и ловец съм
Водещи: Асен Масларски и Росен Мирчев
Проф. Павел Стоев разказва за хора и животни в 135-годишнината от основаването на Националния природонаучен музей към БАН.

от 18.30 до 19.00 часа
БНР представя
Водещ: Цвети Бахариева
Документален запис на концерт на пианиста и композитор Ярон Херман. Събитието се е състояло на 9 април 2024 година и е било част от афиша на Cully Jazz Festival 2024. Записът е предоставен от EBU.

от 19.00 до 21.30 часа
Музикалните вечери
Водещ: Цветелина Начева
Директно от зала "България" – Концерт на СО на БНР с диригент Константин Илиевски и солист Христо Танев – виолончело. В програмата: Иван Спасов – "Епизоди за четири групи тембри"; Роберт Шуман – Концерт за виолончело и оркестър в ла минор, опус 129; П. И. Чайковски – Симфония № 5 в ми минор, опус 64.

от 21.30 до 23.00 часа
Аларма
Водещ: Ивайло Стефанов
• Разговор-пътешествие в хумористичната и не толкова хумористична поезия на Александър Григоров, известен повече като Сашо Стиха – какви и кои са неговите вдъхновения и бъдещите му планове.
• Докъде са стигнали българо-македонските отношения – още интервюта от провелата се в Струмица конференция за подобряване на българо-македонските отношения.
• Няколко дни преди 25 ноември – денят за протест срещу насилието на жени - какви са съвременните измерения на феминизма – разговор с участници от провелата се конференция на 16 и 17 ноември в София.

от 23.00 до 24.00 часа
Музика преди полунощ – Джазисимо
Водещ: Весела Морова
Предаването посвещаваме на наскоро починалия на 99-годишна възраст Рой Хейнс (Roy Haynes) – колос в света на джаз барабаните. За неговата следа и влияние си говорим с българския джаз барабанист и педагог Борислав Петров - гост в студиото на живо.

Кураторът Иво Милев и фотографът Стефан Н. Щерев започват изследователски проект, който представя творчеството на видния европейски скулптор Михайло Парашчук, посветил живота си на България.

Документалната изложба "По следите на Михайло Парашчук", с материали от Държавна агенция "Архиви" и съвременни фотографии на най-забележителните художествено-архитектурни работи на Парашчук, разкрива впечатляващия талант на художника, който става основател на българската архитектурна скулптура и създава цяла школа от свои ученици.

Загубата на украинската независимост през лятото на 1921 г. заварва украинския скулптор в България, който бързо се вписва в художествения живот. Запознат отлично с художествените стилове, със занаята на старите австрийски и немски майстори в художествената архитектурна украса, той става партньор на видни български архитекти в строежа на емблематични сгради в София и страната. Сред тях са сградата на БНБ, БАН, Ректората на СУ "Св. Климент Охридски", Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", Военната академия, Съдебната палата и много др.

Художникът извайва бюстове от натура на Цанко Церковски, Стилиян Чилингиров, Рад Дедев, Йордан Пекарев, Данаил Крапчев, акд. Михаил Арнаудов и др. Той моделира образите на Васил Левски, Пейо Яворов, Гоце Делчев, Христо Ботев, Стефан Караджа. Негово творчество е и барелефът на Алеко Константинов за паметника му в Пазарджик.

Парашчук е лидер на украинската емиграция у нас през 20-те години на миналия век. По-късно е назначен за местен представител на задграничното правителство на Украйна. На него украинците в София, Варна, Русе и Сливен дължат организирането на културно-просветните дружества "Громада", библиотеки, читални, самодейни хорове и др.Михайло Парашчук е роден през 1876 г. в Западна Украйна. С блестящо художествено образование от Краков и Виена той специализира скулптура в Париж, където работи в ателието на Огюст Роден. Създава собствено ателие в Мюнхен, където преподава в тамошната академията. По-късно, преди живота си в България, се е установява в Лвов и Киев.

Изложбата ще продължи до 25 ноември в Централното фоайе на Ректората на СУ "Св. Климент Охридски". Фотографският проект ще бъде представен в различни български градове.

Кураторът на проекта Иво Милев разказа в "Артефир" за живота и творческия път на Михайло Парашчук, оставил трайна следа в българската културна история.

Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето на ЦЕРН.

ЦЕРН обединява учени от цял свят в търсене на знания като основната област на изследване е физиката на елементарните частици. Заради това лабораторията, управлявана от ЦЕРН, често се нарича Европейска лаборатория по физика на елементарните частици.

Изложбата се открива на 21 ноември в централното фоайе на Физическия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" в 15.00 часа и може да се разглежда от 21 до 28 ноември от 10.00 до 17.00 ч.

Достъпът е свободен включително и в почивните дни.

В програмата на изложбата са включени презентации по актуални теми от разностранната изследователска дейност на ЦЕРН в областта на фундаменталните изследвания и техните приложения, както и данни за българското присъствие в различните изследователски и образователни програми на ЦЕРН и новите перспективи за научно сътрудничество и технологичен трансфер пред българските научно-изследователски институции и българския бизнес.

Български физици и инженери от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН и Физическия факултет на СУ участват в експеримента на ЦЕРН CMS от самото му създаване през 1991 г. и имат съществен принос в разработването и конструирането на детектора.

Историята на ЦЕРН е история на успех и сътрудничество.

Всичко започва след края на Втората световна война, когато европейската наука не е на световно ниво. Следвайки примера на международни организации като ООН, няколко учени инициират създаването на европейска лаборатория по атомна физика.Сред тях са: Раул Даутри, Пиер Оже и Лев Коварски от Франция, Едоардо Амалди от Италия и Нилс Бор от Дания. Идеята им е новосъздадената лаборатория да обедини европейските учени, но и да им позволи да споделят нарастващите разходи за съоръжения по ядрена физика.

Френският физик Луи дьо Бройл представя първото официално предложение за създаване на европейска лаборатория на Европейската културна конференция в Лозана на 9 декември 1949 г. Следва петата Генерална конференция на ЮНЕСКО във Флоренция през юни 1950 г., където американският физик и нобелов лауреат Исидор Раби внася резолюция в ЮНЕСКО за да: "подпомага и насърчава създаването на регионални изследователски лаборатории с цел засилване на международното научно сътрудничество..."

На междуправителствена среща на ЮНЕСКО в Париж през декември 1951 г. е приета първата резолюция относно създаването на Европейски съвет за ядрени изследвания - на френски: Conseil Européen pour la Recherche Nucléaire, откъдето се ражда абревиатурата CERN.

През октомври 1952 г. Женева, Швейцария е избрана за място на разполагане на бъдещата лаборатория.

През юни 1953 г. окончателният проект на Конвенцията за ЦЕРН е съгласуван, а в него се посочват начините, по които държавите-членки ще участват в бюджета на ЦЕРН, както и насоки за етиката и организацията на лабораторията - от възприемането на политиката за свободен достъп до вътрешната структура на организацията.

Конвенцията е подписана от 12 държави, като последни подписват представителите на Франция и Германия. На 29 септември 1954 г. се създава официално Европейската организация за ядрени изследвания - Organisation Européenne pour la Recherche Nucléaire, но акронимът ЦЕРН се запазва.

Първите 12 държави (основателки), подписали Конвенцията за създаване на ЦЕРН са: Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Италия Норвегия, Нидерландия, Франция, Швеция, Швейцария и Югославия (напуска, 1961 г.)

На 3 юни 1999 г. XXXVIII Народно събрание на Република България ратифицира Конвенцията на ЦЕРН и Финансовия протокол към нея. На 11 юни 1999 г. България е обявена официално от ЮНЕСКО за пълноправен член на ЦЕРН.

Част от Конвенцията на ЦЕРН гласи: "Организацията не трябва да се занимава с работа за военни цели и резултатите от нейната експериментална и теоретична работа трябва да бъдат публикувани или по друг начин направени общодостъпни."

Главната задача на ЦЕРН е да разбере от какво е изградена Вселената и как функционира като провежда изследвания на световно ниво в областта на фундаменталната физика. Учените в ЦЕРН предоставят уникален набор от съоръжения за ускоряване на частици, които позволяват провеждането на изследвания на границите на човешкото познание по екологично отговорен и устойчив начин. ЦЕРН обединява хора от цял свят, за да разширява границите на науката и технологиите в полза на всички, а също и обучава нови поколения физици, инженери и техници и ангажира всички граждани в научните изследвания и в ценностите на науката.

Днес ЦЕРН има 24 страни-членки, 8 асоциирани членки и протоколи за сътрудничество с още 48 страни, като отдавна е надрасла своите формални граници и от европейска вече е световна лаборатория, с 2300 постоянни сътрудници, над 1000 стипендианти и близо 13000 асоциирани изследователи от над 100 националности от цял свят.

Основният проект на ЦЕРН е Големият адронен ускорител (колайдер) (LHC), протон-протонен колайдер с максимална проектна енергия 14 TeV , а провежданите с него експерименти се състоят в анализ на продуктите, получени при сблъсък на ускорените частици. Четирите основни детектора на частици са разположени в подземни шахти. Първият експеримент Големият адронен ускорител е проведен на 5 септември 2008 г.

Проектът LHC направи ЦЕРН световен лидер в областта на физиката на елементарните частици. Първият успех на експериментите на колайдера беше откриването на бозон на Хигс, който беше единственият липсващ елемент в Стандартния модел на елементарните частици.

ЦЕРН развива и образователни програми, поддържа инициативата за свободен достъп до научна информация (Open Access), а създаденият в него World Wide Web промени човешкото развитие.

Над 100 български специалисти сътрудничат с ЦЕРН. Това са учени, инженери и техници от Софийски университет "Св. Климент Охридски", Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика, Институт за информационни и комуникационни технологии и Института по Роботика на БАН, Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" и Национален Център по Радиобиология и Радиационна защита участват активно в научни изследвания провеждани в ЦЕРН и така допринасят съществено за получаването на нови резултати за устройството на Вселената.

Изложбата "70 години ЦЕРН" се открива на 21 ноември от 15 ч. в централното фоайе на Физическия факултет на Софийския университет "Св. Кл. Охридски" на бул. "Джеймс Баучър" 5.

Официални гости ще бъдат: генералният директор на ЦЕРН д-р Фабиола Джаноти, вицепрезидентът на България г-жа Илияна Йотова, Ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев, зам.-министърът на иновациите и растежа проф. Георги Ангелов, както и представители на МОН.

В дните на изложбата всеки ден от 16.00 ч. ще има презентации на актуални изследователски дейности в CERN в областта на фундаменталните изследвания и техните приложения. Интерактивен тунел ще ни пренася в атмосферата на ЦЕРН, а протонен футбол ще провокира посетителите да имитират реакции с протони във виртуална среда.

През декември изложбата ще гостува в централната сграда на БАН в София на площад "Народно събрание" и във Варненската астрономическа обсерватория.

За повече информация относно презентациите и планираните събития, следете уебсайта на Физически факултет, СУ "Св. Кл. Охридски". 

Чуйте интервю с декана на Физическия факултет на Софийския университет проф. дфзн Георги Райновски.

Далеч от въпроси като "Какво е искал да каже авторът?", а и "Какво е искал да каже героят?", с ясното съзнание, че авторът и разказвачът не са едно и също нещо и напълно в обстоятелствата на това, че колкото автори, толкова и формулировки на дадено понятие, състояние или форма можем да открием, ние, като зрители, имам възможността да усетим свободата на сцената и да опитаме от любимата ни, а и необходима заедност. Защото авторският театър, стана дума в ефира на програма "Христо Ботев" на БНР, напълно отговаря на идеята за това "Какво се случва", когато група от хора, разбира се – винаги може и да е само един човек, се съберат и изберат да се изразят. Заедно от началото до края.

Тези хора работят с тънка и чуплива материя, за тях преди текста, който няма нищо общо с драматургията, е важен именно елементът на екипност. Да, има концептуалист, който обединява всичко това, но въпросът е, че обединението се ражда на сцената в момента на зараждането на самата идея.

Актрисата и драматург Здрава Каменова го описва така: "Когато те стяга обувката на повече от едно място, когато не ти стига да си просто изпълнител, а и създател, когато имаш теми, които те вълнуват – неминуемо стигаш до създаването на авторски театър". За нея театърът е възможен само в тази му форма – авторската.

Това мнение споделят и Цвета Балийска, организатор на Фестивала на авторския театър – ФАТ, чието пето издание ще бъде на 23 и 24 ноември в "Топлоцентрала", и част от участниците в панелната дискусия, която ще се случи в неговите рамки – режисьорката Елица Йовчева и преподавателят по актьорско майсторство и уличен клоун Ивомир Игнатов-Кени от театър "Хенд", Пловдив. В тематичното предаване "Какво се случва" те размишляваха над това каква е ролята на автора в театъра, каква е неговата вътрешна истина и защо авторският театър всъщност се явява пространство за среща на творци, но и много повече от това.

Тримата се обединиха около идеята, че всеки от участниците в авторския театър въплъщава себе си в спектакъла, който напълно традиционен в своя финален резултат, различава се само по стъпките на съграждане.

Авторският театър не е импровизационен, нито експериментален, даже не е задължително да бъде независим, той е това, което хора, обединено около една обща идея – най-често лична тема, която може да бъде колкото социална и обществено значима, толкова и съвсем отнесена към човешката природа и психологията на нещата, избират да направят на сцената. Изразните средства, с които се поставя текстът, идват в последствие. Решенията се вземат заедно, а режисьорът, или концептуалистът, е винаги там, при всяка направена крачка, за да дирижира колаборативния процес. Накрая всеки от изпълнителите създатели на авторския спектакъл остава с усещането за личен принос, а публиката гледа нещо, което ѝ въздейства още по-директно.

Авторският театър се различава от драмтургичния и по това, че всяко следващото представление на конкретния спектакъл може да бъде различно от предишното.

Цялата програма на тазгодишното пето издание на Фестивала на авторския театър – ФАТ, който предоставя възможност и на незрящите хора и техните придружители да се насладят на спектаклите в програмата, при това с вход свободен, можете да откриете в социалните мрежи.

Повече подробности за това какво в действителност представлява авторският театър – чуйте в звуковия файл.

Една от структуроопределящите рубрика в "Голямата къща на смешните хора" е "Животът ни като виц". 

Този път повод за виц е появилата се за пореден път вест, че грандиозен комплекс от 50-метрови небостъргачи ще се строи на площ от 50 декара край булевард "Черни връх". Причината вестта, че и във Варна се канят да изсекат 5 декара горичка в местността "Манастирски рид", за да построят 41-етажна сграда да не стане повод за виц, се крие в бабите и прабабите на водещия.

За тайната на бабите на водещия и за виц – слушайте тук!

През последните 10 години светът стана свидетел на неимоверно разрастване на две явления, тясно свързани помежду си – бежанските вълни и трафикът на хора. Нещастието на хората, търсещи убежище, е използвано от трафикантите на хора, за да печелят милиарди. Според ЕК трафикът на хора генерира приблизително 236 милиарда щатски долара годишно, а в робство живеят около 50 милиона души. Всяка година страните в ЕС отчитат над 7000 жертви на трафик на хора. През 2022 г. броят на регистрираните жертви достигна 10 093 като се предполага, че техният брой е много по-висок. По-голямата част от жертвите са жени и деца. Доскоро се говореше, че те са жертва най-вече на сексуална експлоатация, но все повече данни има и за робска експлоатация. Не липсват данни и за трафик на хора с цел търговия с органи. Като правило на жертвите се отнемат документите и телефоните като се ограничава и свободното им придвижване.


"Трафикът на хора е съвременният бич на обществото. И нямат значение полът, възрастта и расата. ... Самите мрежи са толкова усъвършенствани, че е много трудно да се достигне до организаторите и експлоататорите" – това каза Даниела Савеклиева, секретар на Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ) в "Познати и непознати". Г-жа Савеклиева разказа и за два от последните случаи, в които Комисията е помогнала на жертви на трафик да се спасят от робство. Чуйте разговора в звуковия файл.

За трета поредна година "Сцена Дерида" е домакин на Международния фестивал за съвременен танц Aerowaves in Sofia. До 29 ноември той ще представи някои от най-впечатляващите представления от европейската и световна сцена, създадени в последно време.

Всяка година артисти от различни краища на Европа кандидатстват за включване в ТОП 20 на Aerowaves dance across Europe, а международно жури определя 20-те най-интересни представления от над 700 предложения. Три от тях са включени в програмата на "Aerowaves in Sofia" 2024.

Тази година изданието на фестивала отбелязва и 20-годишнината на организатора си Derida Dance Center. Това е първият център за съвременен танц в България и многогодишен партньор в Европейската мрежа за съвременен танц Aerowaves.

"20 години по 365 дни - Derida никога не е спирала само с един проект, при нас дейността е целогодишна. Започнахме като танцова компания, в последствие развихме резидентска програма, открихме танцов център, а също и "Сцена Дерида", докато не дойде време и на фестивала. Като фестивалът е продължение на нашето партньорство с Aerowaves dance across Europe, които ни се довериха през 2018 година да домакинстваме най-големия шоукейс в Европа, който те организират - това е фестивалът Spring Forward, който показва най-добрите или тези с най-висока оценка първи двайсет представления. И оттам започнахме всяка година да показваме по три от тях. Така се зароди и идеята този модул да се превърне във фестивал, който ние надграждаме. Тази година имаме десет заглавия, като три от тях са от отличените в ТОП 20", обясни в "Артефир" Атанас Маев, съосновател на Derida Dance Center.

Артистичното съдържание на фестивала е повод за среща между публиките и партньорите на Derida. Зрителите ще станат свидетели на разнообразие от естетически форми и драматургични посоки в съвременния танц и пърформанс с представления от Германия, Испания, Франция, Люксембург, Португалия, Холандия и Перу.

"Кулминацията на нашия фестивал ще бъде в закриващата вечер. В партньорство с Институт Сервантес успяхме да поканим компанията Led Silhouette и хореографа, който е визитна картичка испанския танц - Mаркос Морау, с тяхното представление "Los perros", или "Кучетата". Това е представление, което в момента е някакъв уникален хит. То пътува, успяхме да се преборим и покрием условията на компанията така, че да се срещне и с българската публика", каза още Маев.

По негови думи всичко това се дължи на екипен труд, който изисква ежедневни усилия и голямо отдаване на каузата, която е над егото на една организация. Отношението в екипа е като към семейство, а фестивалът е само пример за добре постигнатите резултати.

Публиката на Aerowaves in Sofia 2024 ще може да се запознае с гостуващите артисти, като се включи в дискусионните срещи след всяко представление. В програмата са заложени и осем танцови уъркшопа, достъп до които ще имат професионални танцьори и хореографи от България. Дейността на Derida Dance Center е насочена именно към подкрепа на българските хореографи. Неслучайно се представят и резултатите от Резидентската програма на центъра.

"Създаването на среда е маратон, а не бягане в къса отсечка", обясни Атанас Маев.

Цялото интервю със съоснователя на Derida Dence Center чуйте в звуковия файл.

Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят и казват публично представителите на политическите партии и висшите държавни служители, може би ви е направила впечатление една дума. Думичка, бих я нарекла, защото някак между другото се промуши между останалите и защото самата тя е умалително съществително за лице от женски пол.

Става въпрос за думата "женица". В речниците я откриваме само с едно значение – "дребна, слаба жена", но много добре знаем, че в разговорната реч, в негативен контекст тя е обидна, принизяваща, уязвяваща човека, в случая жената, за която е употребена.

Тъкмо тази форма и в този контекст я чухме поне два пъти в последните месеци, произнесена публично от политически мъже по отношение на жени – представителка на политическа партия и парламентарна група и заемаща висш държавен пост.

Не чухме обаче публична реакция нито от колеги, нито от обществени фигури конкретно срещу тази обидна реплика, а лично за мен тя е плашещ симптом за много тежка обремененост, вредна за всички ни – и мъже, и жени, граждани на държавата ни. 

Какво мисли по въпроса един съвременен мъж, политолог и специалист по политически език – Страхил Делийски – чуйте в интервюто за предаването "За думите".

Снимка – БТА

На 20 ноември в Театър "Българска армия" е премиерата на "Солунските атентатори" от Георги Данаилов. Режисьор на спектакъла е Иван Урумов. Сценографията и костюмите са на Нина Пашова, а музиката е дело на Добрин Векилов - Дони.

Актьорите ни пренасят в сумрака на 20-и век, когато една малка част от Европа живее в мир, а друга се задушава в сенките на империи, в Солун се запалва огънят на едно от най-драматичните събития в нашата история – борбата за освобождение на Македония и Одринско от османско робство. 

"Солунските атентатори" ни среща с групата на "гемиджиите" – млади мъже готови на всичко, за да променят съдбата на своя народ. Те живеят с осъзнаването, че свободата е недостижима без жестока саможертва, но въпреки всичко продължават напред, движени от безкомпромисен идеализъм и обич към родината.

Актьорите Иван Радоев, Ясен Атанасов, Владимир Матеев, Васил Дуев-Тайг, Симеон Дамянов, Йордан Ръсин, Милен Миланов, Александър Дойнов, Гергана Плетньова, Ели Колева, Лиза Шопова, Луизабел Николова, Йордан Алексиев, увличат зрителя в свят, където напрежението и стремежа за свобода надхвърлят историческите факти.

Следващите дати, на които може да бъде видян спектакълът, са 21 ноември, 6 и 17 декември.

Ден преди премиерата Надя Атанасова специално за "Артефир" се срещна с актьора Иван Радоев в Театъра на армията.

Чуйте интервюто в прикачения файл.

Снимки: Театър "Българска Армия"

Със спектакъла "Приятнострашно" Драматичният театър "Рачо Стоянов" в Габрово гостува на софийската публика. Постановката е на младата режисьорка Валерия Минева по едноименната пиеса на Яна Борисова, отличена с награда "Икар" за драматургия и с номинация за "Аскеер" през 2010 година.

Какво си представяте, когато чуете думата "приятнострашно"? Приятнострашно е да признаеш, че си влюбен. Приятнострашно е да се довериш на приятел. Приятнострашно е да не знаеш истината. Приятнострашно е да си самотен. Приятнострашно е да имаш мечта. Приятнострашно е да се оставиш на съдбата.

"Пиесата ни среща с петима души, чиито пътища се преплитат по пътя на приятелството, любовта и мечтите. Собственичката на цветарски магазин Фани изработва макет за градина мечта. Със своя ентусиазъм и неспирни идеи тя увлича своите приятели, а макетът се превръща в метафора на живота", разкриват създателите на спектакъла.

В представлението участват актьорите Таня Йоргова, Стоян Руменин, Любомира Башева, Атанас Димитров, Петко Койчев.

Сценографията е на художничката Киряна Аврониева, музика – Петя Габрова.

Публиката в София може да гледа представлението на Габровския театър на 22 ноември от 19.30 часа в "Théatro отсам канала".

Снимка – ДТ "Рачо Стоянов" - Габрово

В края на Венецианското биенале, което тази година е под мотото "Чужденци навсякъде", две изложби в София почти едновременно тихо и деликатно обсъждат шумната – на моменти до истерия в обществото ни - тема за хомосексуалността. И в двете основно изразно средство е фотографията, и в двете чрез нея се търси, събира и пресъздава идентичността в нейните (общо)човешки измерения. И в двете този, който може да го направи, ако поиска, е зрителят.

"Проучване на изрязаното" на Мартин Атанасов в "КО-ОП", с куратори Красимира Буцева и Васил Владимиров, е серия от визуални изследвания, "които разглеждат куиър тялото като територия, действие, форма, ограничение, протест, пейзаж, колаж, политическо и колективно пространство".

"Прозирам" на Йохана Траянова и асоциация "Леспектра" в галерия "Харта" изследва "лесбийската идентичност в съвременна България" чрез седем портрета и поетични природни метафори към тях.

За Венецианското биенале, артистичните изследвания и липсващите думи отвъд етикетите разговаряме с Красимира Буцева и Васил Владимиров.

От 18 до 20 ноември за трета поредна година се провежда Седмицата на редките болести в Европейския парламент в Брюксел.

За очакваните решения и политики в Lege Artis разговаряме с д-р Петя Стратиева, председател на Национален алианс "Редки болести България".

Европейската седмица на редките болести цели да въоръжи пациентите и гражданските активисти с познания за работата и функционирането на институциите на ЕС, за да улеснят тяхното взаимодействие, пояснява д-р Стратиева.  

Пациентите се срещат лице в лице с евродепутати, както и с представители на различни директорати към ЕК.

Конкретната цел за тази година е да бъде преодоляна заплахата от орязване на два важни европейски бюджета – този за здравеопазването и този за наука и изследователска дейност.

Д-р Стратиева изтъква, че България стартира 10-годишно европейско партньорство по редки болести, приобщавайки се към общите цели и стратегии в областта.

Повече по темата чуйте в звуковия файл:  

Страната ни за поредна година е сред държавите в Европейския съюз с най-висока употреба на антибиотици, сочат данните, публикувани от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията.

България е една от държавите, за които тази година ЕК специално е създала видеоигра за разясняване на антимикробната резистентност и разумната употреба на антибиотици. Това съобщи за БНР Рожер Доменек Амадо, директор за стратегията "Едно здраве" в Генерална дирекция "Здравеопазване и безопасност на храните" на Европейската комисия.

• Антимикробната резистентност ще бъде приоритет за новата ЕК

Чуйте репортажа в звуковия файл: 

В рамките на рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" се обсъди темата за автобусния транспорт в България и как подготвените промени в Закона за автомобилните превози могат да повлияят на хората в малките и големите населени места. Разговорът разкри тревожни факти и различни гледни точки относно съществуващите проблеми и възможните решения.

Над 30% са хората, които не могат да плащат разходите си за транспорт, или нямат транспорт. Около 600 села нямат връзка с обществен транспорт до общинските или областните си центрове. 

• Хората от община Сливница искат автобусен превоз до населените си места

Петър Арабаджиев, представител на Националното сдружение на автобусните превозвачи, подчерта, че в много малки общини в България практически липсва обществен транспорт. Той уточни, че макар ситуацията от общинските центрове към областните да е малко по-добра, общините не разполагат нито с финансови, нито с административни ресурси, за да решат този проблем. "Държавата с годините абдикира от тази отговорност, прехвърляйки я на местните власти", сподели Арабаджиев.

Един от ключовите му предложения е връщането на леките автомобили като опция за обществен превоз, което би намалило разходите за превозвачите. Като пример той даде община Годеч, където автобуси често превозват само по един-двама пътници на курс, което генерира значителни загуби както за превозвачите, така и за държавата. Той посочи също и недостига на шофьори като допълнителен проблем, обусловен от по-добрите условия на труд в градовете.

Ивайло Константинов, изпълнителен директор на Националното сдружение на автобусните превозвачи, заяви, че проблемът с транспорта е сериозен и остава нерешен вече над 10 години. Той отбеляза, че около 100 общини в България нямат транспортна свързаност между общинските центрове и населените места, а половината от страната страда от липса на връзка между общинските и областните центрове. "Основната причина, според него, е липсата на последователна държавна политика в областта на транспорта."

"Транспортните компании са намалели с две трети през последните седем-осем години", подчерта Константинов, което допълнително усложнява ситуацията.

Кметът на Върбица, Мердим Байрям, сподели своя опит с решаването на транспортните проблеми в неговата община. Поради липсата на обществен превоз през последното десетилетие, общината е създала собствено транспортно предприятие. "Закупихме три нови автобуса, изградихме автогара и предоставихме реновирана сграда за нуждите на предприятието", обясни Байрям. Въпреки усилията, проблемът с нерегламентираните превозвачи, които отнемат пътници, остава.

Дамян Войновски, изпълнителен директор на "Автомобилна администрация", обяви, че в Плана за възстановяване и развитие е заложено изготвянето на нов закон за обществения превоз. Този закон трябва да осигури рамка за ефективна транспортна система, която да свърже републиканската транспортна мрежа с местните транспортни системи. "Министерството ще работи с кметовете и Сдружението на общините, за да създаде оптимални решения, съобразени с местните нужди", уточни Войновски.

В разговор в звуковия файл можете да чуете и становището на Министерство на финансите. 

Документалният сборник "Моите вдъхновители" е третата книга през 2024 г. на журналиста, телевизионен водещ, сценарист и писател Иво Сиромахов. Той идва след издадените по-рано през годината детска книжка "Тони и Гари обикалят света" и новото издание на емоционалния сборник "Очила и нови разкази".

• "Очила и нови разкази" на Иво Сиромахов

Авторът ще изненада читателите с може би най-личната си книга до момента. В нея са поместени над 60 текста за някои от най-бележитите българи от миналото до днес. Всяка глава разказва за по една личност, оставила дълбока следа в съзнанието на Иво Сиромахов, оформила го като човек и вдъхновила творчеството му.

По страниците на "Моите вдъхновители" оживява споменът за велики българи от нашата история като Васил Левски и Христо Ботев, незабравими поети и писатели като Пейо Яворов, Виктор Пасков и Валери Петров, спортисти като Гунди и още десетки учители, артисти, лекари, благотворители. 

В изданието намират място и първата българска дипломирана лекарка Тота Венкова, българският офицер и герой от войните за национално обединение Борис Дрангов, четиримата книжари, които жертват живота си за българската свобода, в чиято чест са издигнати скулптурите на четирите лъва на Лъвов мост и антикомунистическото движение на горяните – първото и най-масово в цяла Източна Европа.

Изплетена с много любов, отдаденост и почит, "Моите вдъхновители" отключва вратата към мащабна галерия от личности, източник за вдъхновение на всеки българин.

Велин Манов разговаря с Иво Сиромахов в "Артефир".

Снимки – БНР и изд. Сиела

За последните 15 години у нас се е увеличил устойчиво делът на момчетата в първи клас с тежка форма на затлъстяване. Сред първокласниците в селата затлъстяването е нараснало трикратно. Това показва анализ на здравните институции в България, направен като част от инициативата на СЗО за наблюдение на затлъстяването при децата. Проучването от 2023 година сочи, че над 30% от първокласниците са с наднормено тегло – информира Елена Бейкова.

Чуйте репортажа в звуковия файл: