Изложбата "Непознатите земи" представя фотографии на журналисти на NOVA. Те са част от едноименната поредица на телевизията. Експозицията включва 36 авторски фотографии, вдъхновени от пътуванията им до едни от най-екзотичните места в едноименната документална поредица, която се излъчва всяка седмица.

Снимките са дело на Запрян Запрянов от Гърция, Япония и Република Корея, Софи Цветкова и Георги Карамфилов от Сингапур и Бали, Благой Цицелков и Юлия Наева от Исландия, Иван Кънчев от Перу, Стоян Нешев и Михаела Карабельова от Ангола, Иван Кънчев и Илияна Шишкова от Алжир, Николай Василковски от Индия и др.

Със събраните средства от продажбата на снимките в експозицията ще бъде подкрепен спортистът Велислав Велчев, който след инцидент получава 80% изгаряния и се налага краката му да бъдат ампутирани.

Изложбата може да се разгледа до 25 януари в галерия "Vivacom Art Hall Оборище 5"

Още за експозицията "Непознатите земи" от разговора на Велин Манов в "Артефир" с един от авторите Николай Василковски. 

Снимка – "Vivacom Art Hall Оборище 5"

От 50-те стотинки помощ за Виетнам, през войната на Русия в Украйна до новия/стар президент на САЩ, както и за европейските политико-икономически скандали и нашенските "селски междуособици" – аналитични коментари на Теодор Цеков, журналист в сайта filternews.bg и Радослав Диков – фейлетонист.

Журналистът Васил Велев – за добрата стара Англия и екзотичните имена на тамошните кръчми.

Още – в звуковия файл.

Снимка – БНР

Толкова сме свикнали с тях, че рядко ни правят впечатление, освен когато успеят да привлекат вниманието ни с нещо оригинално, понякога глупаво, дори скандално. Става дума за онези надписи, които ни посрещат още на вратата на кварталния магазин, сергията на пазара, пощата, селската кръчма.

Какво вижда в тях специалистът филолог – доц. Даниела Константинова, преподавателка по словашки език във Великотърновския университет. Тя събира надписи от малки търговски обекти в три български града – София, Велико Търново и Враца. Уточнението е важно, защото, за разлика от големите търговски вериги, които имат стратегия на общуването с клиенти, тук се проявява личното „творчество“ на собственика или служителя. Доц. Константинова сравнява речевия етикет и спазването му у нас и в Словакия.

Както можем да предположим, родната картина е доста по-пъстра и често излиза извън нормите на общуване в публичното пространство. Освен опитите за оригиналност прави впечатление и откровената грубост, заповедност, изобилието от възклицателни, подчертавания, оцветяване и други начини за привличане на вниманието (правописът и пунктуацията в случая не се коментират).

Естествено и при надписите се забелязва влиянието на английския език. Особено в столицата много често се поставят готови стикери на английски, някои от посланията пък са буквален превод от световно доминиращия език.

Изследователката напомня, че усещането на собствениците и служителите в малки търговски обекти, че са в правото си да напишат и поставят всичко, което им хрумне, не създава добро впечатление и нерядко може да се причисли към проявите на вербална агресия.

Чуйте подробности в звуковия файл

Предстои премиерата на представлението "Така е (ако мислиш, че е така)" от Луиджи Пирандело. На сцената, за да представят спектакъла, се качват млади актьори от класа на проф. Маргарита Младенова, випуск 2024.

Завършилите току-що абсолвенти играят на състави, а целият им клас се състои от 21 човека, някои от които вече с дебюти на българските театрални сцени. Публиката ги познава и от спектакъла "Мислещите тръстики" в ТР "Сфумато". "Така е (ако мислиш, че е така)" е техен дипломен проект от НАТФИЗ.

Пиесата е написана през 1917 година, но нейните послания звучат актуално и днес.

Режисьор е Албена Георгиева, сценографията и костюмите са дело на Антония Соколова, а музиката е на Христо Намлиев.

Премиерата на спектакъла "Така е (ако мислиш, че е така)" ще се състои  на 21 януари в Yalta Art Room.

Велин Манов разговаря в "Артефир" за постановката с композитора Христо Намлиев и актьорите Виктория Владова и Евтимиос Триандафиллу.

Ловешкият драматичен театър "Борис Луканов" гостува на сцената на Народния театър "Иван Вазов" със спектакълът "Илинден" по творби на Димитър Талев и Пейо Яворов на 21 януари. Драматизацията и режисурата са на Биляна Петрова. Спектакълът е откровен и завладяващ разказ за борбата и за страстите български по свободата на Македония. В главната роля на Гоце Делчев  е актьора Иван Юруков.

Наричат го "Канатлъ шейтан" – Хвъркатият дявол. Подписва писмата си с името Ахил. Това е Гоце Делчев – героят на един народ, дал скъпи жертви, за да извоюва свободата си. Спектакълът разказва неговата история през онези бурни и жестоки времена, когато Македония все още е под турско робство. И избухва Илинденско-Преображенското въстание...

В останалите роли са Петко Венелинов, Аделина Петрова, Богомила Николова, Деян Жеков, Цветан Пейчев, Диана Спасова, Йордан Петков-Дуньо, Марина Атанасова, Радослав Тодоров, Катя Йочева, Владимир Винев, Стилиян Маринов, Десислава Иванова.

Актьорът Иван Юруков даде специално интервю за "Артефир" в гримьорната си в Народния театър няколко дни преди гостуването на спектакъла "Илинден".

Чуйте интервюто в прикачения файл.

Плакат: Драгомир Димчев

Представлението е черна комедия. Действието се развива в панелен блок. Ще видите крайни ситуации, в които се сблъскват колоритни образи. Адаптация е на пиесата "Загадъчен мъж" от Олег Ерньов. Участват Яна Николова, Велизара Сърчаджиева и Михаил Иванов. От спектакъла очаквайте изненади и обрати, представени през черен хумор. Част от които не разказват актьорите в нашия разговор.

Стефан Сърчаджиев е режисьор и актьор, занимава се и с дублаж. Внук е на българския режисьор Стефан Сърчаджиев-Сърчо, известен с филма "Хитър Петър". Баща му е популярният актьор от дублажа – Стефан Сърчаджиев-Съра. Друг потомък на известни предци от екипа е и Яна Николова. Тя е дъщеря на китариста на БТР– Славчо Николов. И освен като актриса е позната и с изявите си на певица и текстописец на песни. Михаил Иванов е актьор в началото на своята кариера, участва в театрални представления и се снима в музикални видеа и филми.

Петър губи сестра си в инцидент и бива изгонен от дома си. Сестрата на Павел е болна от рак и се бори за живота си. Историите на двамата герои се преплитат и намират начин чрез Божия промисъл да си послужат взаимно за добро.

Това не е хроника от новините, а сюжетът на новия български филм "Не затваряй очи", който проследява житейските истории на Петър и Павел. Двама герои в две различни ери, респективно Петър – в 80-те и Павел – в днешно време.

Филмът се базира на едноименния роман на Мартин Ралчевски, а режисьор е Николай Егерман. Той е завършил кино и телевизионна режисура в Нов български университет. Към момента завършва Теология в Богословския факултет на Софийския университет с магистърска програма "Църква и медии".

Сред актьорите в "Не затваряй очи" са Мария Каварджикова, Павел Поппандов, Александър Кънев, Кръстю Лафазанов, Яни Маринов, Ирена Милянкова и Ирен Кривошиева.

Дебютът на Егерман в игралното кино говори за силата на вярата и за това до какви чудеса може да ни доведе тя.

"Нашата вяра е всичко. Там, където е вярата, там ни е силата. И щом Павел успява да удържи живота на сестра си, благодарение на своята силна вяра, представете си колко чудеса може да извърши човек, ако вярва в Бога", каза в "Артефир" Ирен Кривошиева по повод филма.

Според нея е нормално вярата ни понякога да се разколебава и да има борба между доброто и злото у човека, но примерите от живота, който водим, както и художествени произведения като "Не затваряй очи", могат да ни окрилят и да ни доведат до силата на вярата и надеждата. Не бива да забравяме, че всеки преминава през своите изпитания и тъкмо те ни водят към вярата, както става ясно и във филма.

"Вярата пък ни води до най-силното и единственото, което ни дава живот – това е любовта", твърди актрисата. Тя е на мнение, че в това се открива и смисълът на живота, макар често да го търсим в преходните неща.

За своята роля в "Не затваряй очи" тя казва:

"Аз играя майката на Павел, която е негова пълна противоположност, първо. И второ, съм пълна противоположност на стремежа ми в живота – да се приближа до Бога. Тази жена не вярва, тя е доста очукана, бих казала, и това, че постоянно и се случват беди, я кара не да повярва, а обратното. Един от най-големите грехове – и аз го усещам, че е така – е отчаянието и загубата на сила. Човек като се отчае, както моята героиня, той няма сила да вярва. Така няма и надежда, няма и любов."

Още за героинята на Ирен Кривошиева във филма "Не затваряй очи", който тръгва по кината от 31 януари, за процеса снимки по него и за това защо трябва да имаме очи за чудесата – чуйте в звуковия файл.

Дори да харесваме училището си, преподавателите, съучениците и някои от предметите да са ни любими краят на ваканцията все довежда тъга.

Психолозите обръщат специално внимание на стреса след ваканция – темата в този епизод на подкаста "Импулсът в мен".

 Според здравните специалисти е нормално да се изпитва известна степен на дезориентация. Връщането към нормално ежедневие е стресово, но при нас е съчетано с натрупани домашни и различни отговорности, които водят до тревожност и страх.

Твърди се, че проблемът е в подготовка за почивката и начина, по който човек е настроен за нея.

Подготовката и приготвянето на багаж, правенето на планове за почивка и пътуването се отразяват положително на психиката.

Умора, проблеми с апетита и съня – това са най-често срещаните симптоми, които изпитваме след зареждаща ваканция.

Психолозите твърдят, че промяната, която трябва да направим, често идва отвън навътре. Когато изпитваме липса на ентусиазъм, е добре да правим нещата, които ни носят удоволствие. Препоръчват се дейности, които носят позитивни емоции – занимания с изкуство, грижа за домашен любимец, игри, социализация и среща с приятели, излизане сред природата.

В дните преди ваканция е добре да се изпълнят задачите, които често отлагаме за след почивката. Така ще се освободи съзнанието през ваканцията, за да се постигне физическа и психическа релаксация.

Повече по темата чуйте в звуковия файл: 

Дамян Дамянов е име, без което съвременната българска поезия не може да съществува.

Той е роден на 18 чнуари 1935 година в Сливен. Поради печатна грешка някои хора смятат, че е роден на 13 януари.

За първи път Дамянов публикува стихотворения през 1949 година.  

Завършва българска филология в СУ и през 60-те години работи във вестник "Народна младеж" и списание "Пламък". 

През 1998 година е удостоен с наградата "Иван Вазов" за цялостно литературно творчество.

На името му е учреден национален конкурс за поезия, а през годините произведенията му се радват на огромен читателски интерес и са превеждани на руски, украински, унгарски, италиански и др.езици.

Във фокуса на лириката му стоят темите за любовта, страданието и вътрешния свят на човека. Яркият талант, дълбоката душевна енергия и интелектуална искреност, с които се отличава неговият стил, определят заслуженото му място сред доайените на литературната ни класика.

Чуйте актьорски прочит на няколко от есетата на Дамянов, публикувани в  сборника „Живей така, че…“, придружени с щипка любовна лирика: 

Теодора Велева е вдъхновяваща млада дама – изискана, стилна, много начетена и остроумна, мислеща, вглъбена и образована в духа, аромата и прецизността на древните култури. Тя е чудесен възпитаник на НГДК, естет с нестандартно мислене. Неспирно учеща, натрупала дипломи, ей така между другото покрай заниманията с кризисен политически и какъв ли не още PR.

Във вихъра на пандемията Теодора открива свой кът, свой дом – за книги и изкуство, подслон и уют, който привлича хора, споделящи любовта към думите. Нейната книжарница "Вивент" е един остров на духа в кв. "Изток", от който Теодора задъхано идва при нас.

"Когато те води любовта към нещо, няма време, няма край на работния ден, няма 24-часово денонощие – има безграничност, която чака твоите идеи да се развият", казва Теодора.  

Тя разказва за годините в НГДК и мечтите – да стане лекар, после актриса, после археолог, после психолог, а сега – нито едно от изброените!

Теодора съветва младите хора да не слушат никой, който им дава "задължителен" списък с книги в живота. "Трябва да вървите в литературата със свои собствени стъпки", убедена е тя.

Четенето обаче е задължително за всеки, който иска да развихри въображението си, да създава авторско съдържание и да живее със свой неподражаем стил.

"Четете всичко, което ви попадне", призовава Теодора, която прави тъкмо това – чете и професионална литература, и всичко, което е в трендовете. 

Работата в книжарница нашата гостенка определя като страхотна, но подчертава, че е нужно физическо усилие – книгите тежат.

В края на разговора Теодора споделя за своята тийнейджърска любов към Шекспир, чийто романтизъм остава част от нейния живот и до днес – чуйте в звуковия файл: 

75 години след смъртта на Джордж Оруел в "Terra Култура" прозвучава откъс от радиокомпозицията на Георги Марков на първа глава от романа "1984". Откъси от романа за Големия другар, както го нарича Марков, са излъчвани по BBC на български език всеки четвъртък.

Със запис, съхранен в Златния фонд на БНР, се връщаме в 70-те години на ХХ век, за да отдадем почит на Оруел – чуйте в звуковия файл: 

За "Лицемерието на властта" – книга, която прави философски, социологически и художествен по стил опит за осмисляне на причинно-следствените връзки в съвременната българска история, в "Terra Култура" разговаряме с нейния автор д-р Яни Киров.

Книгата е историческа, но не в този смисъл, в който хората са свикнали да мислят за историята. Има препратки към философията и социологията. Разделението в хуманитарните науки е все по-неадекватно, смята историкът.  

"Ако предметът на историята е обществото, човек трябва да разбира от обществени науки. От художествен роман понякога можем да научим много повече отколкото от историческа книга", заявява д-р Киров.  

В книгата историята присъства като увод към така наречения Преход в България, а фактите свалят маската на властта.

За повратната 1948 година д-р Киров пише: "Гостът се е превърнал в господар и комунизмът не плаши никого."

Официалното представяне на книгата се състоя на 15 януари, като модератор на събитието бе Даниел Вълчев. "Колкото историк, толкова и философ и майстор на перото" – така Вълчев определи д-р Киров по време на представянето.

Авторът заявява, че, ако има критика към книгата, тя би била свързана с факта, че стилът не е нито строго академичен, нито достатъчно философски.

Заглавието, по думите на д-р Киров, е силно, но не носи осъдително и морализаторско послание. Лицемерието е използвано в художествен смисъл – като в пиеса на Молиер, в която героят се преструва.

"Хипокризата" (от гръцки) се употребява едновременно за актьора и лицемера – този, който играе всички роли, без да е нито една", обяснява авторът.

В епоха, в която се налагат просвещенски идеи, се поражда нуждата някой да ги въплъти. Така фигурите във властта започват да изпълняват тази роля на представители на идеята, по думите на д-р Киров. Политическата история на България историкът разглежда именно като поредица от роли – социалисти, земеделци, военни, комунисти. Това е "театрална перспектива", която не цели да осъжда морално, изтъква д-р Киров.

Не трябва да вярваме, на тези, които изтъкват колко са откровени, а да гледаме действията на човека и на стила, с който той живее. Стилът е най-добрият израз, не "откровението" и посланието, смята д-р Киров.

В продължението на "Лицемерието на властта" авторът ще постави фокус върху икономическата история.

Що се отнася до българската реалност днес, по думите на д-р Киров, не сме свидетели на нищо ново. Българската държавност започва със служебно правителство. Следват още пет правителства и преврат в рамките на две години – "голямо постижение за една нова държава".

Целия разговор чуйте в звуковия файл: 

Васил Петров ще отпразнува 30 години творческа кариера с грандиозен концерт-спектакъл в зала 1 на НДК от 20.00 часа на 21 януари.

Турнето The Best Оf на Васко мина през летните сцени в Пловдив, Варна, Бургас, Поморие, Велико Търново и други градове, за да получи артистичния си мащабен финал в столицата. По случай юбилея, популярният джаз певец ще се качи на сцената заедно с Плевенската филхармония под палката на маестро Христо Павлов. Тоест, всякакви съмнения относно класата на дългоочакваното събитие се изпаряват. Като антифриз в двигател без масло. 

Другият, другият и по-другият. Откак го помня Васко, все е другият. Две съседни улици и общ чин в 20-о ОУ "Тодор Минков", еднакво смутени родители пред другарката Радева да ни сърбат попарата от дивотиите, надробени в дворовете около "Петте кьошета", обаче и несметни километри касетъчни ленти с музика между двата вестибюла, която – но по различни пътища, години по-късно щеше да ни срещне пред сцената и зад нея, независимо дали в поредния пиано-бар, клуба, летния театър, фестивалните афиши. от "Аполония" до Банско, да положим начало на международния джаз фест на площада – пред милите бабки с люти чушки по джобовете под фустана, когато дори в София нямаше джаз фестивал... Че и до откритите естради в Белград и Ниш... Все места обаче с прояви, загърбили онези артисти, които се чудят на кого да посветят следващата депресия от живота. 

Сладкопойно мелодичен и ясен стил, страхотна фразировка и вродено чувство за суинг. Добро утро по лоби-баровете, но не преди 1. Може след полунощ, подир джем-сешъна, или пък 13 часа със сутляш за десерт. Трябва, мисля си, времето не да се премери, а претегли. Но млъкни, сърце – многоточието да стане точка. Какъв сутляш. Крайно време е за папийонка (разхлабена), хаванска пура и бърбън – чист, без лед. И нека да е голям. За да минем през вокалния гранд Тони Бенет и стигнем до българския Франк Синатра. 

Дали е случаен фактът, че на 30 април Васил Петров отбелязва Международния ден на джаза и собствения си рожден ден.

Високото чувство е онова, което движи Васил Петров по неговия си път – като актьор в сериала "Под прикритие", като запален алпинист или график. Поощрен от художника Панчо Малезанов – мой много добър познат, навръх 50-ия си юбилей вокалистът изложи 12 свои картини в мраморното фоайе пред Първо студио на БНР. Почерпушката отложихме – няма как, студиото ме очаква да нахраня вечно гладната уста на предаването "Аларма". Поради горе-долу същите причини се наложи да пропусна и следващия концерт на Васко с биг бенда на БНР. В трите декади на своята кариера г-н Петров с мелодичния си богат баритон е бил съпровождан и акомпаниран от де що родни симфоници, филхармоници, акустици, асоциации, оркестранти и диригенти се сетите – утре вечер от Плевенската филхармония, близо 50-членен музикален състав.

Джаз линията ще държат пианистът Николай Костадинов, Даниеле Феббо – бас и Кристиан Желев – барабани. Очакваме на сцената неземния Теодосий Спасов, емблема за това как инструменталното музициране във фолклорната практика слива в едно космическо цяло изпълнител, кавал и мелодия. Още изтънчената цигуларка Зорница Иларионова.

Дългогодишно сътрудничество и приятелство свързва Васил Петров с очарователната Хилда Казасян, чието име е синоним на контактност, интелигентност, умереност и фин музикален вкус, но никога с потрошени очаквания за убедително представяне. Те са заредили в репертоара на събитието нова дуетна песен.

Експресивна, дръзка, излъчваща увереност и позитивна енергия, Мария Илиева влезе в галерията на поп славата като в собствения си будоар. В това сравнение не влагам и грам прикрита разюзданост. Просто при нея усещането е за естественост и емоционална хармония. Тя винаги кара егото да се размърда в някакви креативни посоки.

Изобщо, предстои забележително събитие в 4 действия, съчетаващо най-доброто от Васил Петров. 

От джаз стандартите, българските му хитове, поп и рок музика до филмови теми в симфонично звучене с нови аранжименти, програмата ще представи емоционални изпълнения, вдъхновени от три десетилетия. Всяко от тях носи задължителна порция внимание.

Специалният гост – аржентинската звезда Карен Соуза, ще подгрее шоуто. Тя е сред най-влиятелните гласове на смуут джаз и боса нова музиката в наши дни. Дизайнерът Ралф Лорън я кани две поредни години да пее по време на представяне новата му колекция. Нейните версии по Creep на "Рейдиохед" и Tainted Love на "Софт Сел" звучат в известните филми и сериали на Netflix "The Zero Theorem" (2013), "White Lines" (2020) и "Династия" (2021). Има шест суперуспешни албума, публиката я обича и се превръща в световна икона с над 250 милиона слушания на музиката й в Spotify до момента и над 1 милион слушатели месечно в музикалната платформа, хиляди последователи в социалните мрежи и милиони гледания в YouTube. Тя идва специално за концерта на родния Мистър Старите сини очи, с когото записа дует – интерпретация на песента Something Stupid, авторска на семейния тандем "Карсън енд Гейл", но прочута от Франк и Нанси Синатра през март 1967-а, когато с Васко сме били на тЛи години. 

Така де, по гостите им ще ги познаете. Всички – в смокинг и шармантни рокли с гол гръб. Ако температурните градуси в Двореца не ни достигнат, ей я блендата на юбиляра – топли и обгръща в елегантно кадифе. Утре вечер в зала 1. 

Днес Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" организира ден на отворените врати, като до 14 ч. в Централното фоайе експерти ще представят на посетителите два изключително ценни ръкописа, свързани с глаголицата. Инициативата е част от поредица събития под наслов "Година на глаголицата", с които Библиотеката чества 1180 години от създаването на българската азбука.

В "Нашият ден" Елисавета Мусакова разказва повече за двата документа, които се съхраняват в Националната библиотека.

Единият ръкопис, който може да бъде видян в рамките на тези два часа, е Енинският апостол. От него се пази малък фрагмент, реставриран, доколкото е възможно, в който се открива приемственост между глаголицата и кирилската азбука. За това свидетелстват инициалите, в които се вижда художествената преработка на първата азбука. Вероятно писарят е имал пред себе си текст на глаголица. Учените отнасят ръкописа до пределите на Х век.

Аргировият триод е български книжовен паметник от XII-XIII, запазен също като фрагмент. В него се намират две думи, написани на глаголица.

Тъй като ръкописите се нуждаят от специален режим на съхранение, ще бъдат достъпни за посетителите на библиотеката до 14 ч.

Повече по темата чуйте в звуковия файл: 

В "Неделния следобед" на 19 януари гостува своеобразна "нежна династия". Елена Стоянова – блестяща солистка на Националния ни оперен театър, виртуозна колоратурка, ярка актриса, харизматична личност, красива жена и прекрасна съпруга и майка, е в студиото заедно със своята дъщеря – младата певица и актриса Александра-Йоана Александрова.

Александра-Йоана е израснала в Германия, живее в Австрия и играе в мюзикъли, предимно в немскоезични театри, но и в други европейски държави като Дания например. През октомври на церемония в Берлин Александра беше удостоена с Наградата на Германския музикален театър за 2024 г. в категорията "Най-добра актриса в главна роля" за ролята на Мария Стюарт от новия мюзикъл "Кралиците" на Хенри Мейсън и Томас Цауфке, който третира популярния сюжет за отношенията между владетелките, братовчедки и яростни съпернички Елизабет Първа Тюдор и Мария Стюарт. Световната премиера на "Кралиците" беше през февруари 2024 г. в Landestheater Linz. Ексклузивно в ефира звучат фрагменти от записа на тази съвсем нова творба, предоставени от Александра-Йоана, както и сцени от мюзикъла "Дракула" на Франк Уайлдхорн, Дон Блек и Кристофър Хемптън от спектакли на Театъра в Улм, състояли се през юни 2021 г.

Темата на 19-ото издание на Венецианското архитектурно биенале е "Интелигентност. Естествена. Изкуствена. Колективна". То ще се проведе от 10 май до 23 ноември 2025 година. Куратор на международното изложение е Карло Рати – италиански архитект и инженер.

За участниците в конкурса за български павилион на Венецианското архитектурно биенале 2025 година и спечелилия проект "Псевдоприрода", който развива абсурдна хипотеза за сняг през лятото във Венеция – разговор в "Нашият ден" с арх. Тодор Обрешков, член на журито, както и с автора на одобрения проект арх. Ясен Марков.

Тази година на конкурса за български павилион са се явили 17 кандидати, като журито единодушно е откроило най-добрите сред тях, изпъкващи не само с визуална, но и с кураторска идентичност, по думите на арх. Обрешков.

Вече е ясно, че България ще се яви на Биеналето с проекта "Псевдоприрода", обвързан с темата за климатичните промени.

Арх. Обрешков споделя, че едно от големите предимства на спечелилия проект на арх. Марков е заложеното в него чувство за хумор.

"Възприемам иронията в неговия проект като тънка подигравка към една всеобща глупост, която е на път да обхване света", казва арх. Обрешков.

Като член на журито, архитектът откроява и проекта "Ефемера" на арх. Андрей Ходкевич, който също е технически забавен по характер и засяга темата за променливото ниво на водата.

Арх. Ясен Марков заявява: "Когато правя проекти, разбира се, искам да кажа неща, които са сериозни, но, за да ги транспортира човек до публиката, трябва някакво средство – това може да е много ярка визуална част, може да е много увлекателна разказвателна част. Когато имаме хора, обиколи вече 60 павилиона и видели какво ли не, може би трябва да ги хванем със закачка, с хумористичен елемент, с нещо, на което ще се усмихнат."

Името "Псевдоприрода" предразполага към представата за нещо "фейк", изкуствено, лъжливо, неистинско – например сняг през лятото. Това, по думите на арх. Марков, е хипотеза за климатична аномалия, която може и да видим реализирана след 50 години. Такива са предупрежденията на учените, основателно или не.

Арх. Марков обръща внимание, че 30% от потреблението на енергия се дължи на архитектурата и тя ще е сред виновниците за климатичната аномалия, ако не стане по-устойчива и енергийно неутрална.

Българският павилион е разположен във вътрешен двор и в пропорционална изложбена зала. В двора ще бъде инсталирано оръдие за сняг, захранвано от инсталация със соларни панели. Снегът ще затрупва панелите, докато те спрат да работят, а след неговото стопяване цикълът ще стартира отново. Това, по думите на арх. Марков, е вид безсмислица, присъща за човечеството – своеобразен климатичен "параграф 22". Авторът на проекта разглежда темата "Интелигентност. Естествена. Изкуствена. Колективна" и с обратен знак – като възможност за колективна глупост.

Като контрапункт на това, което се случва в двора, в галерийното пространство ще бъде инсталирано фалшиво огнище, интерпретиращо атмосферата във българската възрожденска дневна. Това ще е мястото за търсене на решение на проблема. В пространството ще бъде сложен килим, дело на българската съвременна артистка, известна под името Rosie Eisor. Ще има и каталог с радикални/универсални идеи за добро бъдеще без климатични аномалии, разказва арх. Марков.

Предвидена е специална графична, визуална идентичност на българския павилион, която ще бъде разпространена материално и дигитално, за да привлече вниманието на града.

"Много е важно проектът да не е само в павилиона, а да вдъхнови цяла Венеция. Трябва така да направим нещата, че хората да ни намерят, да искат да ни намерят", казва арх. Марков. 

При археологически разкопки в квартал Калето в Лом, които завършиха в последните дни, на дълбочина около 7,5 метра, са открити стени и ровове на римски отбранителни съоръжения от I век след Христа, съобщава в предаването "Следобед за любопитните" на БНР ръководителят на разкопките гл. ас. д-р Владислав Живков от Националния археологически институт с музей при БАН.

"С най-ранното римско присъствие се свързва крепостна стена, пред която се намират три рова. Те са част от лагер на римска военна част, настанила се тук през първата половина на I в. По-късно върху тях е изграден нов лагер от втората половина на I в. От него е проучена постройка, за която се предполага, че е била римска казарма за войници или конюшня. Размерите на тези казарми са с дължина над 30 метра и широчина 10 метра. В северния край на постройката се намира по-малко помещение, което е служило за дом на офицер. 

В казармената постройка са открити множество вносни керамични съдове, основно от Южна Галия, бронзови предмети и монети. Този военен лагер е опожарен при военно нападение през 80-те години на I век след Христа", разказа Владислав Живков. По онова време, допълва той, днешен Лом е бил граница на Римската империя с Дакия и укрепленията са служели за охрана на тази граница. 

През II век римляните са завладели провинция Дакия и Лом престанал да бъде граница, но пък съществувал като вътрешно селище в империята и пристанище на река Дунав. През вековете крепостните стени са били разрушавани и изграждани отново няколко пъти при Първото българско царство, а също при Второто българско царство. По време на Османското владичество тези стени са ограждали Турската махала на Лом. Откритите при разкопките през тази година в Лом стени на отбранително съоръжение са рядко срещани в Долен Дунав находки от първата половина на I век след Христа, коментира Живков.

При разкопките е открит и глинен под от XI век преди Христа със счупени парченца от съдове от онова време по него. Тази находка е още от края на късната бронзовата епоха и се смята, че е остатък от културата Балей-Орсоя, населявала тези места в онова далечно време. При изкопни работи около разширяването на болницата в Лом през 60-те години на миналия век е открита и друга находка от културата Балей-Орсоя – глинена урна с останки от починал тогава човек. Настоящото откритие е второ и свидетелства, че по онова време на мястото на днешен Лом е имало древно селище с прилежащ некропол, заявява Живков.

Археологът съобщава, че в квартал Калето в Лом археологически разкопки се правят от 1986 година до 1990 година, а след това от 2018 година до 2024 година без прекъсване всяко лято или есен. Първоначално ръководител е местният учен и археолог Валери Стоичков, а след смъртта му наскоро те са поети от д-р Владислав Живков.

При тези разкопки освен някогашни сгради и отбранителни съоръжения са открити много антични предмети – конски амуниции, украшения, кръстове, глинени съдове и т.н. Само през тази година са открити около 400 находки, които ще постъпят във фонда на Историческия музей в Лом, където ще се съхраняват. Тази 2025 година, според него, отново ще кандидатстват за финансиране, за да приключат цялостното проучване на района.

Целия разговор на Ани Костова с д-р Владислав Живков от Националния археологически институт с музей към БАН от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимки – Национален археологически институт с музей при БАН

На 20 януари православните християни честват паметта на преп. Евтимий Велики и св. Евтимий, патриарх Търновски.

Българската църква особено тържествено отбелязва деня, посветен на св. Евтимий, последният патриарх преди падането на България под турско робство.

Повече за празника в "Нашият ден" разказва Ана-Мария Кръстева.

Препдолага се, че св. патриарх Евтимий Търновски е издъхнал между 1401 и 1402 година в заточение, но не се знае точната дата, затова църквата чества паметта му в деня на преп. Евтимий Велики – светец от IV век.  

Св. патриарх Евтимий Търновски е канонизиран скоро след смъртта му, вероятно в началото на XV  век. Мощите му се съхраняват в Бачковския манастир. Животът  и делото му са пример за духовна сила и устойчивост пред предизвикателствата.

Неслучайно Вазов го нарича "последен бранител на Търново", а Григорий Цамблак пише в своето "Похвално слово за св. Евтимий", че патриархът е достоен за всякакви похвали и е бил посветен в тайнства, до които човешкият ум не стига.

Св. патриарх Евтимий Търновски произхожда от болярския род Цамблак и получава добро светско образование. Духовните му търсения и мъдростта му го издигат още в ранна възраст и го отвеждат до решението да се замонаши. Пребивава в Цариград, в Атон, а след това поставя основите на Търновската книжовна школа. Известен е със своята езикова реформа, с просветителската, богослужебна и книжовна дейност, която развива. Сам написва редица проповеди, богословски трудове, жития на светци. През 1375 година е избран за патриарх и до края на живота си полага грижа за духовното здраве на българския народ.

Пред османските нашественици проявява смелост и духовна твърдост, като според преданието ръката на неговия палач се сковава по Божия намеса. Затова вместо убит, св. патриарх Евтимий Търновски е заточен.

Известни са думите на светеца: "Не бой се, народе-мъченик,вярвай в Божията правда и милост! След Голгота иде Възкресение!"

Повече по темата чуйте в звуковия файл: 

В рубриката "Зелените новатори на България" ви запознаваме с Атанас Енев, съосновател на иновативната компания Biomyc, която разработва екологични опаковъчни решения от гъбен материал и картон. Тези опаковки предлагат висока ефективност, стандартизация и възможност за адаптация към различни продукти, независимо от формата и размера им. Основната цел на проекта е да подпомогне масовото навлизане на екологични опаковки, базирани на гъбен материал, на пазара.

Атанас Енев изрази ясно своята позиция за пластмасата в ефира на "Нашият ден". Според него пластмасата сама по себе си не е "лош" материал, но често се използва нерационално. "Няма много логика да се използва материал, който се разгражда изключително дълго време, за продукти, които са предназначени за еднократна или краткотрайна употреба", отбеляза Енев. Тази философия стои в основата на подхода на Biomyc – да предложат алтернативи на пластмасовите изделия, които не само да бъдат екологични, но и функционални.

• Голямата тема за новите храни
• Данита Зарачинова: Нужна е прозрачност и точни данни за управление на отпадъците
  

Гъбеният мицел, основният материал в иновациите на Biomyc, е не просто устойчив, но и изключително ефективен. "Този материал може да замести различни видове пластмаса, но с ключовата разлика, че не се произвежда, а се отглежда", обясни Атанас Енев. Производството му използва агрокултурен отпадък, а разграждането му в природата отнема едва 45 дни. Тази технология е пример за напълно затворен екологичен цикъл – от отпадък до продукт и обратно в природата, без дългосрочен отпечатък върху околната среда.

Енев подчертава, че гъбеният композит не е универсално решение, но е изключително подходящ за замяна на определени пластмасови изделия. "Гъбеният композит е чудесен заместител на пяна от пластмаса, като например стиропор", каза той. Това го прави подходящ за опаковки, които изискват лекота, устойчивост и добра защита.

Biomyc демонстрира как иновативните технологии могат да предложат решения на глобалните екологични проблеми. Чрез комбинацията от наука, устойчивост и визия за по-чисто бъдеще, компанията прокарва пътя към ново поколение опаковъчни материали, които са в хармония с природата.

Слушайте! 

Самуил Петканов, създател и автор на сатиричния сайт "Не! Новините", коментира в "Мрежата", съвсем не на шега, бъдещето на почти умрелите (според него) традиционни медии и не само.

Защо "бъдеще“, защо "умрели" и защо има доза оптимизъм

"Оптимизмът идва от носталгията по традиционните медии – радиото, телевизията, печата, и дори към онзи интернет, романтичният, отпреди десет години, когато не всичко беше под влиянието на едни алгоритми, които оптимизират съдържанието. Днес забелязваме големия контрол на социалните мрежи над това съдържание и пречупването на традиционните медии, които все още са живи въпреки това и се опитват да се адаптират в един свят, в който алгоритмите определят тяхната ефективност и все по-малко ние, като консуматори, като читатели, като зрители, като слушатели, определяме това, което е истинско ценно. Ще дам пример с YouTube, която е нова медия и която през годините от място за откриване и споделяне на ново съдържание и нов вид документалистика, ако щете, се превърна в място, което повече прилича на Тик-Ток с все по-кратки и все по-хаотични неща. Това изморява мозъците ни и единственият изход е да се върнем няколко крачки назад, което са традиционните медии."

Десетилетие и малко назад

"Това, което е хубаво в областта на информирането, беше конкуренцията. Конкуренцията за скоростта на информацията, за задълбочаването ѝ, за възможността тя свободно да достига до различни точки и да бъде събирана и акумулирана в нещо по-ценно, като например нещо гениално, което човечеството направи – Уикипедия. Видяхме и обратното – в алгоритмите, които улесняват рекламата. Разбира се, тя присъства и в старите традиционни медии и това е нещо много чаровно, ако разгърнете някой вестник от царско време, рекламите в него са чудесни. Онази реклама е човешка реклама и тя е полезна за връзката между читателите, между издателите, между журналистите и бизнеса в нашето общество, в предприемачеството. Това сякаш се загуби и в момента алгоритми представят информация на други алгоритми. 

Все повече ботове четат сайтове, все по-голяма част от оптимизацията на интернет съдържанието минава вече, включая и изкуствения интелект в... и виждаме нещо, което не е създадено за човешкия мозък. Вероятно ние сме последните поколения, които сме живели в тази по-аналогова епоха. Само преди 100 години е било събитие да седнеш пред радиоапарата със семейството си и да слушаш какво се е случило през деня и даже да научиш какво е станало някъде из планетата през изминалата седмица. Днес ние научаваме само след минути, че някъде, на другия край на света, има голямо бедствие. Ние нямаме умението да посрещнем толкова много информация, колкото в момента имаме, а алгоритмите се опитват да ни лансират все повече и повече, и повече, за да генерират гледания и  реклами.“

Лукавите алгоритми

"Има един парадокс в информатиката, който се нарича "парадоксът на кламера". В него изкуствен интелект е с мисия да придобие и да създаде максимално количество кламери, нещо безобидно, както изглежда, само че този алгоритъм е създаден така, че неговата крайна цел е, защото накрая свършва наличието от запаси от кламери на земята, да се оптимизира, да купува, да спекулира на борсите, да прави всичко възможно, за да се сдобие с кламери, докато накрая се налага да претопи хората заради съдържанието на желязо в кръвта им, за да създаде кламери. Този парадокс, който аз претупах малко, може да се потърси в интернет по-добре обяснен от мен, но е точно това, че алгоритмите, когато нямат мяра, те могат да достигнат до чудовищни последствия, без да имат такива намерения в началото."

Тромавите медии останаха без хляб

"Ами, никой няма да търпи в момента журналист, на когото му се налага да има един месец, за да създаде някакво разследване по някаква тема и да се задълбочи в нея. Да вземем пример с филма на Любо Жечев за Историческия парк. Това е пример за това което казвам – хора събраха средства, за да гледат на кино документалистика. Това е позивът на хората към важната информация, проверената информация, мисията на журналиста е да я отсее, да събере гледни точки, да събере документи, да ги представи така, че да бъдат разбираеми. Това е нещото, което абсолютно липсва в момента и донякъде това, което се случи минала година с този филм, ни показва, че има хляб и тези хора, които събраха средствата, за да се реализира този филм, са именно онези младите, които даже не са живели толкова с традиционните медии от едно време. Ние трябва да се адаптираме, човечеството винаги се е адаптирало, но все по-бързо. Преди сме имали индустриални революции, които са отнемали десетилетия, за да се отразят достатъчно бързо, а сега виждаме, че само за две години изкуственият интелект все повече умее да имитира нашето поведение и нашата работа."

Изпържени мозъци

"Ние самите изгаряме, ние самите създаваме тези кризи, но ние в момента създаваме инструменти, които да облекчат живота ни, просто трябва да се научим да работим с тях, да ги владеем и да минем през няколко кризи, докато разберем кое настина ни е полезно и кое не ни е."

Кризата на традиционните медии

"Тази криза донякъде е самопричинена. Ще говоря общо за света, защото в България проблемите са малко по-частни и малко по-свързани с концентрация на власт, със спада на доверието именно от тази концентрация и този слугинаж, и моделът "Пеевски", който го споделя вече от над десетилетие, който не е олицетворен само от него, но е причина за липса на доверие в медиите. В световен мащаб виждаме нещо подобно и това, че медиите могат да допускат грешки, особено в това препускане за бързината на информацията, която не може да бъде проверена, и когато бъдат уличени големите медии, много лесно идва дезинформацията. Сега дезинформацията не е "харесайте Путин", дезинформацията е "хей, вижте, че тези, които се правят на по-добри от Путин, са същите като него". Така работи дезинформацията в момента и тя успява да делегитимира традиционните медии, традиционните журналисти, професионалистите и да ги приравни до клипчета, качени в социалните мрежи."

Медиите, които вземат страна

"Това е традиция в Америка и даже сега имаше скандал с "Вашингтон поуст", който за първи път от години не подкрепи официално нито един кандидат. Обикновено официалната редакционна политика на големите издания, особено на традиционните вестници, е да заявят кой кандидат подкрепят, което при тях не е като тук, но е честна гледна точка. Аз не смятам, че истински човешките медии могат да бъдат безпристрастни, могат да се стремят към обективност и критичност, но на мен ми е интересно да чета и двата лагера, ако така можем да ги наречем в САЩ. 

Смятам, че там и във Великобритания, поне англоезичните медии, които мога да чета, са пример за това как все още, макар и с много грешки, може да се спаси съвременната информация, и все още съществуват медии, които могат да направят разработка , която е по-задълбочена. За съжаление в България не можем да видим това и донякъде това е свързано с икономически причини. Прекалено скъпо е, прекалено малка е потенциалната аудитория за създаване на качествена журналистика. Там има големи пазари, така че все още може да се създаде качествена и грамотна журналистика. Тук трябва да сме бързи, "с трици да ловим маймуни", на мускули и става все по-скъпо да се прави нещо смислено като съдържание. Не говоря само за журналистическо, политическо, говоря дори за сатира. В момента политическа сатира в България няма.  

Моята рубрика в радио "Дарик", в четвъртък, една 15-минутна обзорна рубрика с пародия на новините, е нещото, което мога да произведа сам. Едно време имаше и телевизионни предавания, имаше много повече сатира, имаше във вестниците сатирични рубрики. Сега имаме "Прас прес", което е сатирично издание, имаме малка рубрика в частна радиостанция и нямаме скечове, нямаме персонажи, нямаме нищо, което да може да ни показва, че можем да  гледаме с насмешка на нещата, което лошо възпитава едно поколение, което ако не вижда тези примери... Всъщност това е един вроден алгоритъм в нас, който казва на тези, които имат възможността да продуцират съдържание, че е по-добре да правят безлична чалга, отколкото да заемат страна, заради това примерно виждаме, че предавания като "Господари на ефира" бяха заличени."

Весел поглед върху невесели неща

"Според мен как консумираме информация, е същата тема като как да говорим с близките си, какво е вредно да ядем, каква храна трябва да се избягва. Около нас имаме страшно много близки, които вярват на доста глупости и се заливат от много посредствено съдържание, което формира умовете и душите им по един отровен начин за самите тях и трябва да си говорим, но не трябва да е с нападка. А щом някой яде вафла, не му биете шамар, а му предлагате да опита да яде ябълка, например. Нещо подобно трябва да направим и с информацията."

Поглед към днешните дни

"Сега се вълнуваме от тях, но както винаги, след около 3 седмици, ще сме ги забравили. Непрестанно се вълнуваме и това може би е един от дефектите на нашето време, на прекалено многото информация, и ние винаги подхождаме страшно емоционално, нямаме време за рационално мислене, защото то изисква да смелим някаква информация, да я съпоставим с историята, да видим в прогнозите до какво може да доведе тя. Ние сега реагираме емоционално, защото така са конструирани медиите, които потребяваме, и заглавията са така наречените clickbait, които имат примамка да предизвикат някаква емоция. И смятам, че трябва да сме малко по-смирени, да не бързаме да реагираме, можем да изчакаме малко, защото безвремието, в което живеем, ни дава този лукс да помислим малко какво можем да направим, как да реагираме, така че да е конструктивно, защото иначе може да се ядосаме за всякакви глупости."

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – БНР

• Медиите – мощният инструмент за създаване на настроения