Театрална къща "Мариета и Марионета" ще зарадва многобройните си почитатели със завръщането на авторския спектакъл "Снежен сън" под режисурата на Мариета Ангелова - Марионета. Публиката ще има възможност да "надникне” в страната на Дядо Коледа – Лапландия и да стане свидетел на последните приготовления на подаръците за всички, които вярват в коледния дух.

Спектакълът очарова не само децата, но и възрастните със своето светло послание и авторските песни и танцови изпълнения. В ролите ще видим Елена Кешишева, Михаил Незалзов, Мира Яворова и Мирослав Петров. Музиката и песните са създадени специално за представлението от Петър Писарски по текст на Елена Димитрова.

Мариета Ангелова, основател на театрална къща "Мариета и Марионета" разказа за магията да създаваш изкуство за деца, дългата история на спектакъла "Снежен сън" и празничните представления до края на годината.

Програма на коледните спектакли на театрална къща "Мариета и Марионета":

20 декември от 18 ч.: "Снежен сън" – коледен спектакъл за малки и големи в Народно читалище "Св. Иван Рилски-1926", с. Герман, площад "Иван Вазов" № 2;

21 декември от 11 ч.: "Снежен сън" – коледен спектакъл за малки и големи на Сцена "Централни Хали", гр. София, бул. "Княгиня Мария Луиза" № 25;

22 декември от 11 ч.: "Снежен сън" - коледен спектакъл за малки и големи в Мега Мол, гр. София, бул. "Царица Йоанна" № 15;

26 декември от 11 ч.: "Вълшебната лупа" – куклен спектакъл в Народно читалище "Христо Ботев-1948", с. Пиперков чифлик, община Кюстендил, област Кюстендил, съвместно с Фондация "Ведна";

26 декември от 15 ч.: "Вълшебната лупа" – куклен спектакъл в Народно читалище "Славчо Темкин-1911", с. Драговищица, община Кюстендил, област Кюстендил, съвместно с Фондация "Ведна";

29 декември от 11 ч.: "Коледна игра" – детски спектакъл в Мега Мол, гр. София, бул. "Царица Йоанна" № 15;

29 декември от 18.30 ч.: "Снежен сън" – коледен спектакъл за малки и големи в Общински културен институт Дом на културата "Красно село".

След премиерата си в Бургас и София, новата стихосбирка "Литания" на Бина Калс бе представена и в "Артефир". Книгата е посветена на майката на поетесата и съдържа 44 стихотворения, писани през последните 12  години и обединени в седем цикъла. Редактор на "Литания" е Роза Боянова. Фотографията на корицата е писателя фотограф д-р Любомир Калудов. В изказа на книгата доминира християнската естетика и благодарността към Бога. И това едва ли е случайно – авторката Бина Калс има магистратура по богословие в СУ "Климент Охридски" след дипломирането си по биотехнологии. Не е случайно и заглавието – литания означава дълга църковна молитва.

"Поетичната книга на Бина Калс "Литания" може да изтърпи дори само две определения, с които да бъде обозначена и обобщена – озарена и различна. Макар че едва ли е честно да я "затваряме" по този начин, след като ни предизвиква за многократни прочити, размисли и възхита" – споделя възторга си в отзиви поетесата Мирела Иванова.

Бина Калс има и други две поетични книги – "Висока вода" (2007) и "12 часа Санторини" (2012). Носителка е на наградите "Христо Фотев" и "Пегас".
Главен редактор е на сп. "Море" и зам.-председател на бургаската поетична общност.

Димитрина Кюркчиева разговаря с Бина Калс в "Артефир", чуйте звуковия файл.

Литания
Този пейзаж, наклонен към брега,
рисува някакво застинало движение.
Сякаш е докоснал мълния, за да угасне.
Със загриженост мистична
слънцето шлифова пясъка
и в моите обятия
изповядва свободата си морето.
И нищо друго тук не е лишено
от правото на свойта вечност.
Човекът, който възхвалява лятото,
ако целуне нощното небе,
ще превърне гроздето във вино.
И диви патици ще тръгнат
за своето литийно шествие.
С прилива и бреговата линия
ще се измести.
Край солените крайбрежия
лозите пускат млади корени,
защото няма право да греши
този, който в камъка дълбае.

Първата среща от новата инициатива на Photoworld, наречена "Уроците на неуспеха", събра известните съвременни фотографи Валерий Пощаров, Пенко Скумов и Свилен Начев в рамките на едноименна дискусия. Говорим и с тримата в "Какво се случва" по въпросите какво е успех и какво неуспех в полето на фотографията днес.

"Хората често си задават технически въпроси, но ние сме в сферата на фотографията, която се прави като лично изкуство – казва Пенко Скумов, който в момента е съосновател на Street Photography Lab – Тя не се прави по поръчка, тя е артистична фотография. Затова акцентираме на психологическото ниво, отдавна сме преминали границата на това да говорим за техническите провали. Творческият път ни среща с философски въпроси– Що е успех във века, в който живеем? Само с комерсиалното ли се измерва той днес? Дали това, което правим, вече е правено?. Много често използваме думата критерий, но високи критерии се поставят само след добро познаване на историята на изкуството."

Валерий Пощаров, носител на международни награди и създател на фондация "ФотоАнтология", счита, че фотографията, както и много други изкуства, се подчинява на един съществен екзистенциален феномен– този на откриването. "Мисля, че е необходимо човек да поставя себе си в позиция в която да си позволи да греши. Именно тогава опитва нови възможности и изследва нови терени. Мястото, което един проект има не зависи само от нашата гледна точка, много е важно да гледаме на него като език, с който искаме да комуникираме посланието. Независимото творчество още не е култура. От друга страна е процесът по остойностяване на това творчество"

Чуйте Валерий Пощаров, Свилен Начев и Пенко Скумов в "Какво се случва".

Тази година Венцислав Диков представи свои картини в Япония, Токио, под наслов "Институт за невъзможни неща", в галерия "Сан-Ай". Това е неговото трето посещение в "Страната на изгряващото слънце" – специално място, в което преоткрива себе си:

"Кацнахме по залез и първото, което видях от Япония, след седем години, беше залезът над Фуджи-сан и огрени в пурпурно море, планини и облаци. Гледката беше толкова потресаваща, че въпреки снижаването и уж задължителните колани, всички пътници пощуряха и се тъпчеха по прозорците да гледат и да снимат, аз – включително."

Какви са тенденциите и новите насоки в изкуството? Как мислим японската култура – през клишета или обективно?

"След като стъпиш на японска земя, се озоваваш в напълно друг свят. "Той не се променя", беше първата ми мисъл. При японците промените се случват бавно или изобщо не се случват. Японският свят е стабилен, добре изработен, маниакално добре поддържан и трайността се цени."

Венцислав Диков разказва и за керамиката на Машико – "апотеоз на естетиката и майсторството. Град, в който буквално почти всеки жител е майстор на керамика."

"Там се озовах отново след седем години, благодарение на щастливо стечение на обстоятелствата. Отново среща с невероятния Мурата сан – майстор керамик, любител китарист и лютиер, вече на 82 години, който ме покани за концерт в Hontaku art space, в Машико – 150-годишна невероятно красива къща-музей от периода късния Мейджи."

Чуйте целия разговор в звуковия файл:

Третото събитие от новата поредица "По следите на изгубената поезия" в Литературния клуб на Столична библиотека е на 18 декември от 18:30 ч. Поредицата се представят автори, започнали творческия си път като поети, но след това преминали към друг жанр или жанрове, в които са се утвърдили. 

Този път гостува писател, чиято популярност се гради върху различни жанрове, но и върху издателската му дейност. За да извади на светло поетическите си спомени, Цанко Лалев е извикал на помощ четирима свои приятели поети, чиито имена не са случайни: Мирела Иванова, Балчо Балчев, Александър Секулов и Валери Манолов.

Цанко Лалев е роден през 1962 г. в София. Завършва Немската езикова гимназия и Софийския университет – специалности "Българска филология" и "История и теория на културата“. Автор е на две стихосбирки: "Тежки улици“ (1988, награда "Владимир Башев“) и "Майстор на окови“ (1994). За деца публикува шест поеми и книга със стихове. Пише и научнопопулярни книги за българска история и фолклор: "Траките“ (2010), "Български митове и легенди“ (2020). През 2023 г. публикува романа си "Домът на пчелите“ . От 2010 г. Цанко Лалев е съдружник в издателство "Пан”.

Димитрина Кюркчиева разговаря с него в “Артефир”. Чуйте звуковия файл.

В редакция "Хумор и сатира" наистина обичаме да пътуваме, най-вече с въображението си, но и традиционно, например с влак. 

За нас и за всички като нас има кой да се погрижи, което може би е повод за радост.

Чуйте информация за новото в придвижването с железниците у нас от 1 януари, а останалото слушайте всяка неделя след новините в 18 часа.

Снимката е илюстративна

"Формация "Артисти със сребро в косите" при САБ спретва на 19 декември артистична следобедна юбилейка, да си поюбилействаме, дето на 19 декември 1934 в 15 ч. се роди нашият човек Никола Петков – лице с образование, достижения в забавно-развлекателния сектор и нечакан имидж" – пише в симпатичната покана до "Артефир".

Предаването представи преди време две от книгите на известния режисьор – "Театрални делници от сутрин до вечер" и "Чудото на режисурата".

В биографията на Никола Петков, който е в професията от 1964 година, са записани още няколко книги, над 120 театрални постановки и работа с повече от 1200 актьори.

Димитрина Кюркчиева поздрави режисьора с предстоящия му личен празник. Чуйте разговора ѝ с Никола Петков в "Артефир".

Днес, 17 декември, от 17,30 ч., в зала "Галерия" на Националния студентски дом - София е рециталът на лауреатите в десетото издание на Националния литературен конкурс на името на Георги Черняков – дългогодишен ментор на писателите студенти от някогашния литературен кабинет "Димчо Дебелянов".

Ще бъде представен и сборникът "Гнездото. Том 2", включващ 36 автори – лауреати на предходните 5 издания на конкурса: 2020, 2021, 2022, 2023, 2024 г. Съставител и редактор на сборника е д-р Анжела Димчева – председател на Обществото на литературния кабинет "Димчо Дебелянов", което е организатор на конкурса. Дарител за наградите от конкурса е писателят от Бразилия Илко Минев. В програмата ще се включи с изпълнения и Румен Спасов – китара и вокал.

Жури в състав: Боян Ангелов – председател и членове – Анжела Димчева, Максим Максимов и Тодор Костадинов се запозна с пристигналите за конкурса творби. През 2024 г. участват общо 76 автори: 53 поети, 20 белетристи и 3 хумористи. Те са представители на 14 университета – СУ "Св. Климент Охридски“, ПУ "Паисий Хилендарски“. УниБИТ, ВТУ "Св. св. Кирил и Методий“, НАТФИЗ, НБУ, МУ – София, Университета по приложни науки NHL Stenden в град Леовардин –  Нидерландия, Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив, ШУ "Константин Преславски“, АУБ, РУ "Ангел Кънчев“. ЮЗУ "Неофит Рилски“. НМА "Проф. Панчо Владигеров“.

НАГРАДИ:

Награда за хумор и сатира не се присъжда;

Награди за поезия: Първа награда – Кристина Ясенова – за стихотворенията "За едното нищо“ и „Скривалище“
Втора награда – Ана-Мария Бойкова – за стихотворението „Когато ветровете задухат наопаки“

Награда на  НСД – Рамадан Капсъзов – за стихотворението „Многоточие“
Награда на СБП – Светислав Тодоров – за стихотворението „Дълбокият ров“

Награди за проза:
Първа награда - Мелин Исмаилова –  за разказа „ТИР“
Втора награда - Антония Кушлева – за разказа „И все пак има надежда...“
Награда на СБП - Мирослава Дачева – за разказа „Цената на славата“
Награда на Студентски дом - Мария Иванова – за разказа „Стихията“

Димитрина Кюркчиева разговаря в “Артефир” с Анжела Димчева, чуйте  звуковия файл.

Снимка – СБП

Изложбата на Калоян Илиев носи името "Триадица". Художникът представя 30 произведения, които разкриват възприятието за света, посредством силата и красотата в контраста на два цвята – черно и бяло.

Естетически инструментите с които се занимава авторът предразполагат някаква неяснота. В думата "триадица" съществува неяснотата – дали е старото име на София или Света Троица. Творбите изразяват прехода от минало към настояще, гледайки в бъдещето. Те са във формат на иконостас, икона и арка. Композициите използват Гещалт психологията.

Калоян Иванов е роден през 1986 г. в София. Занимава се с живопис, инсталация и пърформанс. Завършва с бакалавърска степен по живопис в Прат Институт, Бруклин през 2009 г. Иванов полуава Awesome Foundation грант за Void Simulacrum през 2019 г. Художникът е излагал в галерия "Аросита" в София, 28-ото славонско биенале – Музей на изящните изкуства в Осиек, Уилямсбъргски художествен и исторически център в Ню Йорк, Чонг институт за съвременно изкуство (Гимпо, Република Корея), Галерия 3RD Ethos в Ню Йорк), Галерия Фило Софи в Ню Йорк), Галерия Kлимат в Ню Йорк, The LIC-A – артпространство в Ню Йорк, Галерия "Порт А" в София. Пърформансът на Иванов Void Simulacrum е бил представен във FIGMENT в Бостън, Trestle Gallery в Ню Йорк, Йоркския университет в Торонто, "Водна кула" артфестивал в София и др.

Изложбата може да се разгледа до 12 януари 2025 г. в галерия "Кредо Бонум".

Подробностите са от разговора на Велин Манов в "Артефир" с Калоян Илиев.

Трима знакови автори – проф. Божидар Бончев, проф. Греди Асса и Атанас Парушев-Шока излагат свои творби в обща изложба в столичната галерия "Ракурси". Тяхното творчество се свързва със свобода на изразяването, искреност и отдаденост. Всеки от тях, чрез своите художествени средства, проправя собствен оригинален път в изкуството.

Божидар Бончев развива традицията на керамиката, като я издига над конкретното и общоприетото. Творчеството му отразява неговите вътрешни съзерцания и лични проникновения. Авторът твърди, че възприемането на керамичните творби трябва да бъде променено. И отношението към тях да бъде осъвременено. Това е основното усилие на автора през близо 40-годишната му дейност. Бончев създава пластики като натюрморти с ваза, което е сложна концептуална форма и всички възможни понятия на керамиката се срещат.

Греди Асса представя голямоформатни платна от серията "Пътувания: острови, морета". Работите, които са на границата между абстрактното и фигуративното, се характеризират с освободеност на изказа, с лекота и изящество на рисунъка и хармония в колорита. Островът е тема, която привлича Греди Асса и за нея той казва: "Островът и морето винаги имат елемент на изненада. Те скрият тайни. В самата тайна има изненада и провокация. Морето е свобода. Свободата е усещане на духа. Духът е най-важното нещо за твореца."

Атанас Парушев представя абстрактна живопис. Авторът изследва цвета и неговия потенциал за експресия и въздействие. Работите му са минималистични и вълнуват чрез своята вътрешна енергия, цвета и мазката. Те предразполагат към съзерцание, свързване с вътрешния свят и по-дълбоко разбиране за себе си.

Изложбата може да се разгледа до 31 декември в галерия "Ракурси".

За експозицията Велин Манов разговаря с Божидар Бончев и Греди Асса в "Артефир". 

Седем произведения на Любен Димитров са включени в изложба в галерия "Квадрат 500". Те са собственост на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, Художествената галерия в Казанлък и наследниците на художника.

Кураторът на изложбата Весела Христова-Радоева коментира: "Любен Димитров е не само забележително с богатото си творчество име в декоративно-монументалната българска скулптура през ХХ век, но и своеобразна школа за синтеза между нея и архитектурата.

Над 60 са произведенията на художника в София и страната, реализирани между 1929 и 1986 г. – фигурална и декоративна скулптурна украса на обществени сгради, паметници, портрети на известни интелектуалци. В продължение на няколко десетилетия (1939-1975) той е преподавател в Националната художествена академия.

Сред обектите в София, за които работи скулпторът, са банката на ул. "Иван Вазов“ 2 (1929), 7 ЕСПУ на ул. "Цар Иван Шишман“ 28 (1938), БНБ (1939), МВР (1939), МНО (1941-1942), Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий“ (1942-1943), сградата на ъгъла на бул. "Мария Луиза“ и ул. "Екзарх Йосиф“ (1961). 

За Софийския университет "Св. Климент Охридски“ той създава лъвските фигури пред библиотеката (1932) и фигуралните картуши за южното (1954) и северното крило (1979-1983). При основната реконструкция на Народния театър "Иван Вазов“ между 1972 и 1976 изпълнява двуфигурните композиции над четирите ъгъла на зрителния тракт, фигурите за нишите в страничните фасади и две свободностоящи алегорични фигури за фоайето на Първия балкон. През 1985 на фасадата на тогавашната Национална галерия за чуждестранно изкуство (днес "Квадрат 500") са поставени шест приютени в ниши алегорични фигури."

Изложбата може да се разгледа до 15 май 2025 г. в галерия "Квадрат 500".

Велин Манов разговаря за творчеството на Любен Димитров и експозицията в "Артефир" с куратора Весела Христова-Радоева. 

Снимки –  галерия "Квадрат 500"

Българският игрален филм "Без крила" е в киносалоните. Той разказва живота на Михаил Христов – параолимпийски световен шампион на дълъг скок. От момента, в който губи двете си ръце при инцидент с електрически ток и взема решението да се занимава професионално със спорт, филмът проследява личната му борба както на психологическо, така и на физическо ниво. 

Михаил минава през редица трудности – и в спорта, и в личните отношения с родителите си, треньора, момичето, в което се влюбва, и най-вече защото не може да приеме това, което му се е случило. Но става шампион, изобретател на нов вид протези и мотивационен говорител.

Режисьор и сценарист е Ники Илиев, оператор – Симеон Кермекчиев, а музиката е на Иван Тишев. В образа на Михаил Христов се превъплъщава Наум Шопов, неговият треньор се играе от Леарт Докле, а Параскева Джукелова и Башар Рахал са родителите на главния герой. Във филма участват още Стeфани Обадяру и Иван Иванов.

За българското кино и за филма "Без крила" – Велин Манов разговаря с актьорите Параскева Джукелова и Башар Рахал.

Снимка – "Без крила"

РЦСИ "Топлоцентрала" обяви резултатите от "Отворената покана" за изпълнителски и музикални изкуства. Тя ще осигури сцена на 19 нови спектакли, концерти и пърформанси. Избраните заглавия ще бъдат част от афиша на регионалния център през 2025 г, получавайки техническо осигуряване и помощ от екипа. Кандидатурите бяха подбрани от жури в състав: Ралица Зортева, Николай Гундеров и Весела Кондакова.

Одобрените проекти в категория "Изпълнителски изкуства – готови продукции" са: "Улица радост“ (Маргарита Костова), "Коридорът“ (Театър "Студио Персона“), "Алхимия на преувеличените форми“ (фондация "Брейн Стор Проджект“), "Слънчев бряг“ (Любомир Сапунджиев), "Записки от подземието“ (сдружение "Енсоо“), интерактивният куклен спектакъл с музика на живо "Островът на изненадите“ и творческата работилница "Да си... още (СНЦ "Приключения с кораб“), интерактивният танцов пърформанс Danceperimental (сдружение танцова компания "Музотанц“), Chain Reaction (Сдружение "АТОМ Театър“). В категория "Изпълнителски изкуства – ко-продукции"  бяха избрани: ANTASTIC FUTURES (FF) / ФАНТАСТИЧНИ БЪДЕЩА (Александар Георгиев), Happy together, unhappy together (сдружение "Енсоо"), ТИХОx2 (Деян Георгиев), "ЕдноВременно“ – сюита за сегашно, бъдеще и минало време (ССАИК-ПДС), "История на една страст“ (Фондация ДЕН ГРИ), "Момент. Тишина“ (сдружение "Материя“), "Сянка“ (Екатерина Велева).

"Полет“ на Цветан Момичлов ще бъде готовата музикална продукция, която ще влезе в програмата през 2025 г., а в копродукция с "Топлоцентрала" ще бъдат включени Saturated Pixels – mOcean – Аудио-визуален концерт (Любомир Брашненков), НОВА НОЩНА ГЕОГРАФИЯ – аудио-визуален концерт-пътуване (сдружение "Отворена Творческа Общност Глобал Вижън Съркъл“), "Призрачни села" (Мирян Колев).

Програмата на "Топлоцентрала" ще открие 2025 г. с български премиери. На 16 януари зрителите ще видят "Представление и наказание" по авторски текст на режисьора, поет и драматург Иван Станев. Режисьор на спектакъла е Касиел Ноа Ашер, а ролите са поверени на Явор Костов - Йондин, Яна Зайкова, Йоана Димитрова, Спартак Апостолов, Касиел Ноа Ашер. Същата вечер публиката ще има възможност да се наслади отново на танцовия спектакъл "Код червено" с участието на Марион Дърова. Програмата през януари включва пърформансите "Отражения“ (17.01.), "Небе и земя“ (21.01.), "Шило“ (22.1.) и "Никога повече понеделник“ (23.01.).

Още за проекта на РЦСИ "Топлоцентрала" в разговора в "Артефир" на Велин Манов с директора Веселин Димов можете да чуете в звуковия файл.

"Terra Култура" се отправя на мислено пътешествие до Латинска Америка заедно с авторския тандем Румяна Николова и Николай Генов – отдадени пътешественици и журналисти, автори на пет големи книги за далечни страни.

След пътеписите, посветени на Италия, Китай, Индия и Испания българските читатели вече могат да прочетат и "Голяма книга за 9 страни от Латинска Америка".

Николова и Генов десетки години пътуват заедно по света.

"Няма невъзможни дестинации – стига човек да иска и да си подреди правилно приоритетите, може да отиде навсякъде", убедени са двамата пътешественици.

Преди да напишат книгата за Китай, авторите изминават близо 40 000 км в Земята на дракона, а в Индия са живели около три години, за да посветят филм и книга на страната.

Големите си книги Николова и Генов за значими страни – люлки на дадена човешка цивилизация.

Генов е фотограф, а Николова – писател, но двамата често си сменят ролите. Пътуват с камера и бележник.

• Пътешественикът Иван Кръстев и неговият "НЕпътеводител за Италия от А до Я"

Латинска Америка не е само Южна Америка. Понятието обхваща страните от цяла Южна Америка, както и Мексико до границата със САЩ, пояснява Николова.

В тези страни се говорят езици от латински произход, а нациите споделят сходно историческо минало и се чувстват братски.

"Голяма книга за 9 страни от Латинска Америка" разказва за градове, личности, постижения на човешката цивилизация и природни забележителности.

Генов приема положително конкуренцията: "Не сме единствените, които пътуват. Цяло щастие е, че българите започнаха много да шетат по света. Пред 20 години ни гледаха като редки птици."

Природата в Латинска Америка е покоряваща и те кара да осъзнаеш, че човекът не е най-важен на планетата, а е част от едно цяло.

Николова заявява, че се е върнала по-смирена и по-загрижена за нашата обща съдба на земята след поредното голямо пътешествие.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: 

До 1967 година липсва каквато и да е информация за театъра на Източна Европа, а днес вече можем да четем за него през история, критика и примери за режисьорските почерци, оформили театралната култура на Източна Европа през последните десетилетия. Причината е излязлата вече на български език книга "20 режисьори-първопроходци от Източна Европа".

"Големият театър винаги се е опитвал да повдига невидимите завеси пред очите ни, за да можем да надникнем в света на невидимото и да прогледнем за същината на нашия само привидно основно материален свят – т.е. да прозрем кое е онова, което наистина има значение! Тази мисия на театъра става от ден на ден все по-важна. Защото в нашето време сякаш се случва (или се е случил вече?) нов Голям Взрив, но този път не на ниво вселена, а на ниво човек. И вече не само хората се "разлитат" един от друг, а ние самите сме в процес на отделяне от самите себе си, от нашата изначална същност – т.е. от вроденото ни чувство за това кое е добро и кое – не. Тъкмо за най-важната мисия на големия театър – да ни помага да намираме правилния път, и като отделни хора, и като свят – работи по-голяма част от творчество на режисьорите, включени във въпросната книга, откъдето всъщност са тези думи на театроведа, театрален критик и преподавател с богата биография проф. д-р Калина Стефанова.

Заедно с изследователя в областта на театъра, драматургията и пърформанса проф. Марвин Карлсън тя доказва, че когато няма как да гледаш много театър, при това на различни европейски локации – можеш да го четеш. Книгата им предлага разкази за десетки емблематични спектакли на творци, белязали пътя на съвременния световен театър в края на XX и началото на XXI век, както стана ясно – 20 на брой. Това са точно тези 20, които са променили лицето на театъра в Източна Европа, а и по света – т.е. истински първопроходци.

"Да са не само големи режисьори, много сръчни, задълбочени и ярки режисьори, но по някакъв начин да разширяват границата, територията на театъра", обяснява критериите за подбора на режисьорите, представени в книгата, проф. Калина Стефанова. България е представена чрез Александър Морфов и неговия принос в срещата между драматичния и кукления театър.

Повечето от режисьорите първопроходци признават, че най-големият драматург е самият живот и всяка човешка история е достатъчно интересна, за да се превърне в пиеса. Най-важното условие за театъра обаче е да постигне мост между видимия свят и невидимите духовни пространства. Калина Стефанова акцентира върху това и допълва, че предпочита на сцената да вижда наивност, а не цинизъм.

"Какво се случва" в света на театъра и какви са предизвикателствата пред него в наше време – чуйте в звуковия файл.

В изданието "20 режисьори-първопроходци от Източна Европа" можете да прочетете и за артистичното родословно дърво на всеки от режисьорите, за техните пристрастия към автори, актьори, колеги и вдъхновители, а в звуковия файл – да разберете още подробности и за другите две книги на Калина Стефанова – "Последният изход" (историята на един разговор), издадена в Бразилия и Китай, и "Джуджетата на Ани“ (приказка-игра за възрастни и за деца), която отново излиза на български.

Романът "Ема" е писателският дебют на френската кинозвезда Жан Рено, който вече се радва на голям интерес от страна на българските читатели.

Шпионският трилър излезе на книжния пазар у нас в края на миналия месец, малко след като се появи в родината си Франция през май тази година.

Преводът на български език е дело Красимир Петров – в "Terra Култура" представя Десислава Желева от издателството.

Чуваме откъс, който леко открехва кориците на книгата за слушателите на предаването.

Главната героиня Ема е масажистка, която в рамките на 300 страници се озовава в невъобразими ситуации. Много от вътрешните преживявания на героинята са автобиографични, а изборът на женски персонаж е реверанс към образа на жената в  свята на Жан Рено, по думите на Желева.

"Ема" носи всички характеристики на добрия шпионски трилър, написан с много сърце. Кинозвездата се е притеснявал от стъпването си на книжния пазар, но отзивите на критиката са позитивни. Романът вече е преведен на 13 езика, а Жан Рено предизвиква у читателите доверието, че е добър разказвач на истории.

Повече за книгата чуйте в звуковия файл: 

Историята на книгата проследява пътя на героите "То и баща му", чието пътешествие е изпълнено с метафори, отразяващи реалния свят. 

Зад цялата тази история стои създателят ѝ Васил Тучков и цял международен екип – артдиректорът Антони Христов, който има богат опит в Pixar, литературният редактор Брайън Евенсън, награждаван с престижни награди, и консултантът Роб Прайър, истинска легенда в комикс индустрията. 

Зад приложението към книгата, което кара картините на Ед Матинян да оживяват, стои графичният дизайнер Полина Пенева. Двамата с Васил Тучков са и част от Студио Рубик, Васил е негов основател. 

Студио, което среща дигиталното и реалното и със своите проекти, и доказва, че двете вървят ръка за ръка.  

It Remains е графичен роман за постдеспотичен свят, който съдържа в себе си виртуална и добавена реалност, незаменими токени и децентрализирани модели, които превръщат зрителя в участник.

Амбицията романът да се разрасне не е малка и гони идеята да бъде първият децентрализиран франчайз, базиран на блокчейн и креативността на голяма общност. 

Животът е движение от въпрос към отговор и… отново към въпрос. Може би затова, когато зрителите потърсят "Отговор на всички въпроси" в едноименния филм на Димитър Коцев-Шошо, всъщност ще бъдат шокирани и ще има стане дискомфортно, докато едновременно с това им е и забавно. Новият филм на режисьора и сценарист е нестандартна смесица от жанрове, един провокативен експеримент, в който има загадки, отворени въпроси, на които зрителите сами трябва да си отговорят.

В него три млади жени се впускат в търсене на самоувереност, като получават неочаквана подкрепа от енигматично присъствие. То изглежда като отговор на всички техни страхове и въпроси. Питането обаче е дали ще му позволят да ги управлява, или всяка една от тях ще намери истинското си аз.

Тъкмо тази несигурност в живота на героините кара зрителят да се чувства жив, да е нащрек през цялото време, смята Димитър Коцев-Шошо, който е наясно, че филмът му предизвиква полярни мнения.

"Когато ме питат за кого е предназначено представлението, което правя, аз отговарям – за всички хора, малки и големи, у които детето е живо и които чувстват нужда от чистосърдечност, взаимност и обич", казва преживе проф. Атанас Илков – създателят на нова методика в обучението на артисти за куклен театър, както и на изцяло нова естетика в кукления театър.

НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" ще отбележи 100-годишнината от рождението на проф. Илков с тържество и прожекция на документалния филм "Атанас Илков – професорът куклар".

Повече за личността и делото на професора куклар в "Артефир" разказва дъщеря му Катерина Илкова.

Илкова разказва за първите стъпки на Атанас Илков в кукления театър. По произход той е син на търговец, но съдбата му не е свързана със семейния поминък. Вместо това по време на своето следване Илков започва работа в кукления театър, където го правят заместник на един от музикантите в оркестъра. Постепенно младежът развива интерес към движението на куклите и скоро талантът му е забелязан.

В своето професионално битие проф. Илков изнася лекции и гастролира с представление из целия свят – в Япония, Германия, Югославия, Куба.

Той изследва разликите в поведението на актьора на живо и зад куклата и е сред основателите на професионалното обучение на актьори и режисьори за куклен театър през 1962 година.

Повече за проф. Атанас Илков, както и за произхода на прозвището "професор-куклар", чуйте в звуковия файл: