Карнобатското село Грозден се намира на четири километра от Сунгурларе, Бургаска област. Разположено е в подбалканското поле сред плодородни овощни градини и лозя, които отглеждат традиционни сортове грозде. Винопроизводството там датира от края на ХIХ век, виното се произвежда по оригинални рецепти в местни винарски изби. Музикалнофолклорният диалект спада към източнобългарските традиции, а регионът от Източното Старопланиние е познат на фолклористиката като културен „кръстопът” със специфични песни и мелодии. Носител на музикалната традиция е самобитният кавалджия от Грозден – Нейчо Георгиев (1923–1984), известен музикант в Карнобатския край от средата на миналия век, представител на поколението народни изпълнители, които усвояват музикалния майсторлък по естествен път. От малък свири край овцете докато води стадото, учи песните на майка си, усъвършенства се с „уроците” на Петър Парлъка, майстор-кавалджия от село Горица. Нейчо постепенно обогатява своя репертоар и става разпознаваем музикант.
Повече от 20 години работи като пощальон в селата Искра, Огнен и Грозден. Заедно с писмата и телеграмите в пощенската чанта носи и кавала. Не пропуска да посвири на семеен или селищен празник, участва в местни, регионални и национални събори, надсвирва се с най-добрите кавалджии, изпълнителските му качества са високо оценени. Лауреат е на прегледа на художествената самодейност в Бургас (1961), републиканския фестивал в София (1964), националния събор в Копривщица (1965), събора „Странджа пее” и др. През 1957 г. Нейчо Георгиев записва първите мелодии в Радио София – „Буенек”, „Ръченица” и „Сватбарска водена”. Следват записи с народния оркестър на радиото, които обработва композиторът Коста Колев. Благодарение на сътрудничеството им Колев често гостува в дома на талантливия музикант и дешифрира неговите оригинални хорà и ръченици.
Пазя силни впечатления от големия композитор Коста Колев. Когато идваше в къщи аз бях дете. Казваше на татко какво да изсвири и записваше всичко на ноти без да спира. Баща ми беше лъчезарен, топъл човек, хората го посрещаха с много обич. В нашия дом са гостували кавалджии като Стоян Чобанов, Стоян Величков и музиканти, които посещаваха събора на „Агликина поляна” край Сливен. От баща ми пазим любовта към народната музика в семейството. Съжалявам, че не беше разпространена достатъчно и сега не се популяризира,разказва Веселина Нейчева, дъщеря на кавалджията, която грижливо съхранява архив с награди, публикации в периодичния печат и грамофонни плочи. Във фонотеката на БНР са регистрирани 12 записа на Нейчо Георгиев. Сред тях са „Трите пъти”, „Хоро на пояс”, „Аз не съм дошъл, Марийке” и др. За неговата музика композиторът Ташо Барулов казва: Кавалът му звучи плътно и стабилно по целия тонов обем. В каба е спокоен, а във високия регистър – силен и напорист. Свири с точно премерена орнаментика по тракийски.
От 1968 г. самобитният музикант работи в завод „Петър Пенчев” в Карнобат. По това време списание „Читалище” пише: В обедната почивка в просторния двор всички се събират от една позната свирня, която разказва за Бакаджиците, за стадата, за Карнобатския край. Всички бяха закърмени с песента и майсторството, което показва кавалджията Нейчо Георгиев. Хората от Карнобатско го познават по музиката, а за грозденци той остана техен близък човек”. Земният път на изпълнителя завършва през 1984 г. Музикални наследници в семейството са внучката Нейка Митева, възпитаник на детската школа по гъдулка в Сливен и племенницата Стефанка Георгиева, преподавател по народно пеене в НУФИ „Филип Кутев” – Котел, където музиката на Нейчо Георгиев намира съвременни интерпретации в изкуството на млади професионално изявени музиканти.
В звуковия файл можете да чуете изпълнения на Нейчо Георгиев и разговор с неговата дъщеря Веселина Нейчева.
Приоритетно разходване на средствата от бюджета за туризъм за обекти, които са с най-голяма посещаемост препоръчват бизнесмени от бранша. Имат подозрения, че с пари от 85-те хиляди за финансиране на дейности по Програмата за развитие на туризма в община Кърджали ще бъдат асфалтирани селски улици в неатрактивни за туристите села, за да се изпълнят..
Винаги има смисъл. И – не на апатията! Така с две изречения може да се обобщят уроците, които младежи са научили от участието си в проект за запознаване с работата на местните власти. Изводът, обобщен в няколкото думи изрече в ефира на Радио Кърджали един от участниците – Любо, ученик в СУ „П. Р. Славейков“ в Кърджали. Учениците Мелвин и..
Под звуците на каба кайда в Златоград ще въртят чевермета и ще демонстрират как се приготвя качамак. Празникът на чевермето ще се състои на 10, 11 и 12 май. Очакват се хиляди гости, а хотелите и местата за настаняване са резервирани още от миналата година. Цената за килограм агнешко чеверме още не е определена, но търговците работят без..
Кърджалийка осъди Общината, след като беше нахапана от бездомни кучета. Василка Рашкова получи обезщетение от 5000 лв., на което обаче не се зарадва. „ Исках делото да има друг ефект, не формален – ето ти парите и върви където си искаш. Въпросът е, че колко хора минават и ги съдят, плащат си делата и никой не прави нищо “, огорчена е жената...
Редица идеи обмисля и ще предложи за ефективното изпълнение на Програмата за развитие на туризма в Община Кърджали за 2024 година Даниела Петрова, общински съветник, избрана с листата на партия „Възраждане“ и председател на комисията „Европейски проекти и туризъм“ в местния парламент. Програмата трябва да доведе до повишаване на интереса на..
А сега ви срещам с автора на книги-игри Никола Райков, който е успял в САЩ и Китай. Той дори за известно време живее в Америка, където учи информационни технологии и поддържа сайт за кино рецензии, но се разочарава и връща у нас. Живее в малко българско селце, далеч от проблемите на големия град, заедно със съпругата си и сина си , за..
Във втората част на предаването, шеф готвач Пеньо Иванов ще ни каже как приготвя пиле салтимбока или пилешко печено със салвия и панирани домати . След това Билге Мехмед разговаря с Людмила Данова - учителката поет, която твори в кратката поетична форма апев, което прилича на японското хайку, но си е българско. Очакват Ви и други..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478