Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Художничката от Кърджали Ваня Петкова участва в изложба, посветена на 10-я юбилей на специализирания сайт "Ние ви чуваме"

Христина Чопарова: "Ние ви чуваме" прехвърля мост между два свята

Най-важното за хората със слухови дефицити е да получат внимание и правилна комуникация, за да се чувстват разбрани, смята създателката на сайта

Художничката от Кърджали Ваня Петкова участва в съвместна национална изложба на творци със слухови загуби. Осем автори от цялата страна се включиха със свои работи. Ваня Петкова представи различни техники - маслена, акварел, цветна графика и иконография върху щраусови яйца. 
Събитието се откри в събота, 2 ноември, в галерия Контраст в София и е по повод 10-ия юбилей на специализирания сайт "Ние ви чуваме", който през годините се превърна в мост между двата свята - този на тишината и нечуващите хора и този на чуващите. Негов създател и автор на публикациите е Христина Чопарова, самата тя прекрачила в тихия свят преди години, но без да загуби нито за миг ентусиазма, борбеността и желанието да помага на своите събратя и на всички, които се интересуват от проблемите на нечуващите хора. Самото тържество премина с много стил и топлина. Бяха представени хората, които работят за сайта и които са съмишленици на Христина в пътя й към повече информираност на глухите хора. Бяха представени и художниците от София, Трявна, Благоевград, Кърджали, всеки от които получи грамота.
Аз съм във възторг, нямам думи да изразя удоволствието си от това, че откриването на изложбата мина прекрасно. За мен беше изключително удоволствие да видя толкова талантливи художници, събрани на едно място. Целта беше да покажем, че това са хора на изкуството, хора с душа, с дух и са много далече от този стереотип, който съществува за глухия човек. Това каза в интервю за Радио Кърджали Христина Чопарова. Ето повече от него:
- Христина, правиш вече десет години сайт за глухи хора - "Ние ви чуваме". Трудно ли се прави такъв сайт?
- Сайтът е предназначен по принцип не само за хора със слухови загуби, но и за техни близки и за широката общественост като цяло. Да имат възможност да се запознаят какви са начините за комуникация, как се чувстват техните близки в тишината. Да научат, че не е толкова страшно, колкото може би изглежда. Защото за много хора, които тепърва се сблъскват с тишината, тя изглежда като нещо, което задължително трябва да се махне по най-бързия начин. Но когато я опознаеш малко повече, разбираш, че тя не е толкова страшна. Дори когато останеш в тишина, може да опознаеш не само себе си, но и да разбереш с колко много неща е пълна. Срещите със себе си са изключително обогатяващи и опознаващи. По този начин са и много израстващи.
- От какво се нуждаят хората, които не чуват?
- Най-важното нещо за тях е вниманието. Повишеното внимание и правилната комуникация. Изключително малко хора от чуващите са започнати как точно трябва да се общува с човек, който не чува. Това е много специфично, тъй като видовете слухова загуба са различни. И съответно комуникационните потребности на хората в тишина са различни. Напълно глухите хора общуват с жестов език. Тежкочуващите  разбират по устни, а хората, които слабо чуват, може да им говорите по-високо. За да разберете обаче каква е слуховата загуба на човек, е необходимо още в началото да уточните тази степен, за да може да намерите най-правилното средство за комуникация. Най-важното за тях е да се чувстват разбрани и това е. Оттам нататък вече всичко е въпрос на взаимно желание.
- И още по-важното е, че те са част от обществото...
- Абсолютно. Радвам се, че съм от тази общност, въпреки че аз съм някъде в една междинност - нито към чуващите, нито към тихата общност, защото имам, как да кажа - щастието да съм получила слуховата загуба в по-късна възраст - 9 години, когато човек вече има изграден речников фонд. Всичко това е запазено, само е надграждано. Много често ме питат как така говоря, наистина ли не чувам, тъй като физически не ми личи. Не съм от обичайните ползватели на жестовия език. По тази причина обикновено усещам кога има изненада наистина ли съм глух човек. Да, наистина. Тъй като стереотипът обикновено е за някой, който ръкомаха, не може да говори, има нисък интелектуален  потенциал. И когато видят нещо по-различно от този стереотип, хората обикновено са мега изненадани, че изобщо е възможно да има човек, който изглежда по различен начин, да бъде нещо по-различно от това, което са си представяли.
- И ние, чуващите, не трябва да се плашим от хората с увреден слух.
- Точно така. Да. "Ние ви чуваме" точно по този начин  изпълнява целта си да бъде мост. Да среща едната и другата общност, да се опознават взаимно. Колкото повече се опознават, толкова по-малко различия има. Всъщност, изобщо не са различни. Имат само различен поглед към нещата. И когато се опознаят достатъчно, може да забележат, че най-важно е човек да има дух, сърце, душа. Никакво значение няма каква е степента на слухова загуба. Но също е важно да се случи правилната комуникация и опознаване. И точно това е мястото, което предлага "Ние ви чуваме". Възможност за среща.

Едни от най-важните хора, за да се случва комуникацията между двата свята - на чуващи и нечуващи, са преводачите от жестов език. Силвия Маринова е една от тях. Тя беше и единият от двамата преводачи по време на откриването на изложбата и юбилея на сайта "Ние ви чуваме".
- От колко години сте преводач от жестов език?
- Професионално от 35 години. Но всъщност аз винаги съм била преводач, от момента, в който съм осъзнала съществуването си. От момента, в който съм започнала да разбирам света около себе си. Винаги ми се е налагало да бъда мост между двата свята - между чуващия и нечуващия. Много ми е трудна да кажа кой от двата свята харесвам повече, но може би клоня повече към тихия свят. Там всичко е много красиво. Този свят е много различен от нашия, но е вълшебен, спокоен.
- На какво могат да ни научат хората, които не чуват?
- На обич, на красота, на емпатия, на толерантност и най-вече да усещаме красотата с душата си.
- А ние готови ли сме да ги чуем?
- Мисля, че да. Светът е за всички. Светът не е разделен на хора, които чуват и хора, които не чуват. Светът е място, в което живеят много различни хора. И мисля, че всички можем да бъдем добри.
- Имате ли любими моменти и поводи, на които да превеждате?
- Първо ще ви отговоря като професионалист, като жестов преводач. Навсякъде давам и душата си, и сърцето си, за да могат глухите хора да знаят, да разбират, да усещат, да почувстват и те нашия, чуващия свят, защото в очите им виждам, че когато те го усетят, те наистина се чувстват много щастливи, те се чувстват равни с нас.
- Не мога да не ви попитам за изложбата и впечатленията ви от нея. Осем художници, прекрасни картини, живи цветове, които говорят, сякаш за да компенсират липсата на едното сетиво... 
- Аз не бих го нарекла компенсация. По-скоро това е тяхната същност, тяхното себеизразяване. И както забелязахте, тук има много топлина, много цветове, някакъв уют. Просто, влизайки в галерията, почувствах уюта на дома, на красивите цветове, на топлината, на заедността. Аз познавам Хриси Чопарова от много дълго време. Благодарна съм, че няма събитие, на което да не е поканила преводач. Аз самата имам честта за бъда преводач на почти всички нейни събития на сайта, на представяне на книги, изложби. На много места сме били заедно. Хриси ме зарежда с една магична енергия. Тя е едно невероятно излъчващо момиче. Като слънце е. Каквито трябва да бъдем всички. Светът ще стане по-добър. Така си мисля аз. 

В прикачените файлове може да чуете интервютата на Станислава Георгиева с Христина Чопарова и със Силвия Маринова.



Вижте още
Кирково

Вместо празник на община Кирково провеждат заседание на кризисния щаб

Вместо да празнуват празника на общината в Кирково се провежда заседание на общинския кризисен щаб. Днес община Кирково отбелязва 106 години от основаването си като общински център, но поради наложените мерки и забрани от Министъра на здравеопазването и Министерски съвет празника няма да се проведе. Бяха предвидени спортни прояви,..

публикувано на 26.03.20 в 14:48

Pavell & Venci Venc’ с нов сингъл и видео…, но без да знаят

Преди около година, по средата на нощ прекарана в студиото, Pavell & Venci Venc’ тайно от екипа си публикуват в YouTube току-що създадена песен („За последен път“), която по-късно влиза в новия им албум „Upgrade“. Сега, по средата на карантина заради побеснял вирус, екипът им и някои от най-любимите им приятелки и..

публикувано на 24.03.20 в 10:49

Румяна Профирова: Българските учители превърнаха еволюцията на дигитализацията в революция на дистанционното обучение

В училищата из цялата страна от 16 март е въведено дистанционно обучение. Тази мярка беше предприета заради разпространението на коронавируса и затварянето на всички учебни заведения. Всички преживяваме едни от най-трудните моменти в нашата история – борбата със смъртоносен вирус, но учителите направиха всичко възможност да бъдат близо до..

публикувано на 26.03.20 в 09:00
Златния коран

В родопското село Чепинци се пази "Златния коран"

Родопите имат много неща с които да се похвалят - най-обширната планина в България, родопската песен „Излел е Дельо хайдутин“ лети в космоса, в Родопите се намира и единственият в България коран, в който името на Аллах е изписано със златни букви. "Златния коран" се намира в джамията в село Чепинци, община Рудозем. В миналото си селото е..

публикувано на 24.03.20 в 11:15

Sofia Songwriting Camp 2020 ще се проведе през октомври

Второто издание на международния творчески лагер за писане на песни Sofia Songwriting Camp,което трябваше да се състои през май месец, се премества за октомври. Причината за това са предприетите от държавата мерки за справяне с разпространението на коронавирус (COVID-19) в България и издадената забрана за провеждане на културни събития...

публикувано на 23.03.20 в 12:26

Роди се първото вдъхновено от изолацията хитово парче – „Стой си в къщи“ на Папи Ханс

„Стой си в къщи“ е заглавието на супер симпатичен любовен трак, изстрелян от Папи Ханс за ден, с текст повлиян от затварянето вкъщи и с видео, в което Дара е главна героиня. „Направих парчето  в рамките на няколко часа, вдъхновен от изолацията, която ме разделя от близките, с които искам да бъда, а не мога. Дара се съгласи да се..

публикувано на 22.03.20 в 13:30
„Нов живот - 1948“ с. Чепинци

Читалището - културното средище в малките населени места

Знаете, че читалищата са културното средище на едно населено място. Такова е и читалището в рудоземското село Чепинци.  От там могат да се похвалят с много медали и дипломи от най-големите събори и фестивали в страната. Представяли са родния фолклор дори зад граница.  През 2001 година пожар изпепелява цялата сграда, хората успяват да спасят..

публикувано на 21.03.20 в 14:10