#ЛюбопитноОтОбластта представя история от Свиленград, свързана с Иван Вазов

В навечерието на 24 май - Ден на славянската писменост и култура, облатната администрация на Хасково представя в рубриката #ЛюбопитноОтОбластта, история от община Свиленград, свързана с патриарх на българската литература Иван Вазов:

През учебната 1872-1873 г. за главен учител в Свиленград е назначен Иван Минчов Вазов. Едва 22-годишен, той е изпратен в Мустафа паша (Свиленград) от Българската екзархия в Цариград да преподава в училището и да се бори с гръкоманството. В този период Вазов все още не е известен и Свиленград е едно от първите места, в които изпълнява мисията си на просветител.

По време на учителстването  в Свиленград Вазов живее в една от черковните одаи. Със своята начетеност и интелигентност още в първите дни на пребиваването си прави впечатление и привлича на своя страна местната общественост. Иван Вазов преподава на децата четене, писане, география и закон Божи. Любител на природата, Вазов води своите ученици веднъж седмично на разходка на любимото си място край река Марица, преподавайки им уроци по география. Днес мястото е известно сред свиленградчани като „Вазовия завой“.

В Свиленград писателят среща и първите трепети на любовта.  Влюбва в Елена Бояджиева, местна девойка, внучка на поборника Димитър Бояджиев, заточен от турските власти в Диарбекир. Поетът бил толкова влюбен, че дори поискал ръката на хубавата Елена. Според тогавашната традиция не било прието момите да се дават на момци от далечни краища и бащата на девойката отказва годежа с думите, че не дава момичето си на ябанджия (другоселец). 

Освен преподаването по това време задължение на учителите било и да пеят в църковния хор. Вазов не е можел да пее, но с помощта на черковни певци бъдещият автор на „Под игото“ за кратко време научава „Достойно ест“ (любимата църковна песен на Васил Левски) и я изпълнява на „Петровден“ в годината на пристигането си , смайвайки обществеността.

През 1873 година се налага  Вазов да напусне класното училище, след като се е опълчил на турската власт и не е изпълнил нейните порядки. Даскалът се осмелил да не заведе учениците си да посрещнат на гарата великия везир Мидхат паша, който, заедно с други турски министри, тръгва с първия влак по новата железница Цариград-Одрин-Пловдив. „Това произведе ропот в града, даже между моите поддръжници. От тоя ден аз се усетих несигурен в Мустафапаша и скоро напуснах своя пост“, споделя Иван Вазов пред проф. Шишманов.

До ден днешен в библиотеката на Свиленград се съхранява визитна картичка на големия български писател и поет Иван Вазов, от времето, в което той е бил учител в града. Запазено е и първото издание на „Под игото“, както и книги и експонати свързани с житейския път на автора.

По-късно, през 1913 година, улицата, водеща към храма, в който е живял Иван Вазов в Свиленград, е наречена на негово име. В знак на признателност поетът посвещава стихотворение „На Свиленград“: