През 1982 година Динка Гочева взима участие в събора за народно творчество в Копривщица. Изпълнява песента „Заспала е мирина мома“. Тази песен ѝ носи златен медали. От БНР я канят за запис на песента с което гласът на Динка Гочева, днес Менова попада в архивите на националното радио. В родното Дрангово, по онова време фолклорната дейност е била развита. Имало е фолклорна група за автентичен фолклор. Ходели са по участия и се връщали със златни медали от всяко участие с конкурсен характер, спомня си Динка Гочева. Преди 12 години липсата на работа в региона кара дранговчанката да се премести да живее и работи в Созопол. Въпреки това тя не изоставя пеенето. Там става част от клуб „Българка“ и тракийското дружество „Яни Попов“. Тогава се научава да пее и странджанските песни. Взима участия по конкурси със странджански песни. На един от конкурсите Динка Гочева впечатлява с пеенето си странджанската певица Жечка Сланинкова, която е в журито. Динка Гочева живее и работи 11 години в Созопол, но никога не забравя родопската песен. От една година родопчанката вече се е върнала в родното Дрангово.
Певческият талант тя наследява от баба си. От нея Динка научава много от автентичните песни на Дрангово и региона. Цялото семейство са били музикални. Баща ѝ пеел и свирил на саз, майка ѝ и брат ѝ също са пеели. Дори успяла да увлече по родопското пеене и дъщеря си.
„В тетрадка имам записани 314 родопски песни. Подредени са – сватбарски, хороводни, бавни и тъжни", разказва Динка Менова и продължава.
„Когато си бях в Дрангово пеех в състав „Родопи“ с Андрей Мъсарлиев. По много сватби сме свирели и пеели, по седенки. На 40 дена бебе съм го оставила, за да ида на пея на Копривщица и съм извоювала първия златен медал за Дрангово през 1982 година“, спомня си Динка Менова.
Друго популярно име във фолклора от село Дрангово е Андрей Карамфилов Мъсарлиев. Той е роден през 1955 година. Още от 12-13-годишен се увлича по народната песен и я запява.
„Много се радвам да веселя хората. Приятно ми е когато изляза пред публика и им запея. Обичам тежките, бавни песни да пея. Преди години сформирахме състав, ходехме по събори, сватби. Тогава се правиха големи сватби пял съм по 5-6 часа без да спирам. Така състава съществува около десет години, после се разпадна. Приятели бяхме с Веселин Джигов, пял съм с тях по участия из Кърджалийско и Смолянско. Неговите песни почти всички ги знам. С Румен Родопски също се познаваме. Много обичам родопската песен. Който ме е помолил, винаги съм запявал, дори и на пътя ако някой ме срещне, разказва Андрей Мъсарлиев.
От няколко години в Дрангово е сформирана детска фолклора група „Родопски звън“ с ръководител Асен Михайлов. В нея участват деца от селото, които учат в местното училище. Като дете в детската фолклора група „Родопски звън“ постъпва Аделина Черкевзова, която продължава своето музикално образование в НУФИ Широка лъка, a днес е втори курс в софийски университет „Св. Климент Охридски“ със специалност педагогика.
„Голяма подкрепа, за да ида да уча в Широка лъка получих от баща ми и Асен Михайлов, ръководител на „Родопски звън“, разказва Аделина.
Когато не е в София Аделина Черкезова, се връща в Дрангово, защото тук из региона има участия.
„Хората тук в Родопите се забавляват много по-добре, отколкото в София, затова се връщам тук“ разказва още младата изпълнителка. Мечтата ѝ е да завърши и на свой ред да обучава деца и да им показва любовта българския фолклор.
Държавният фолклорен ансамбъл “Филип Кутев“ ще представи в Кърджали най-мащабния си спектакъл “Извори”, който е част от националното турне на ансамбъла през 2024 година. Събитието ще а на 6юни, от 19 ч., в Театрално - музикален център Кърджали (театъра). Със специалното участие на “Quarto Quartet”. В новаторския спектакъл участват над 100 певци,..
Следва една рецепта на Росица Генчева за козунак на конци в домашни условия с точни указания за втасването на тестото . Ще чуем и защо хлебарят е добър психолог, мнение на шеф Пеньо Иванов, който също както Генчева е имал множество участия в известното кулинарно предаване на Иван Звездев. Във втората част на предаването, веднага след новините в 17..
Единственото място в Родопите, където се срещат дивите овце - муфлоните, е Държавното ловно стопанство "Женда". Наричат го "Царството на муфлона". Някога в българските земи това е бил един от най-масово срещаните видове, който изчезва вследствие на лов. Преди няколко десетилетия започва възстановяването му. Държавно ловно стопанство "Женда" е..
До края на май, 2024 г. пътят от гръцка страна при ГКПП Рудозем-Ксанти ще бъде звършен. Това прогнозира областният управител на Смолян Захари Сираков в ефира на Радио Кърджали. Той увери, че от българска страна всички процедури са изпълнени за отварянето на пункта и изрази надежда, че поне до средата на тази година "Рудозем-Ксанти" да бъде отворен за..
Приоритетно разходване на средствата от бюджета за туризъм за обекти, които са с най-голяма посещаемост препоръчват бизнесмени от бранша. Имат подозрения, че с пари от 85-те хиляди за финансиране на дейности по Програмата за развитие на туризма в община Кърджали ще бъдат асфалтирани селски улици в неатрактивни за туристите села, за да се изпълнят..
Винаги има смисъл. И – не на апатията! Така с две изречения може да се обобщят уроците, които младежи са научили от участието си в проект за запознаване с работата на местните власти. Изводът, обобщен в няколкото думи изрече в ефира на Радио Кърджали един от участниците – Любо, ученик в СУ „П. Р. Славейков“ в Кърджали. Учениците Мелвин и..
Под звуците на каба кайда в Златоград ще въртят чевермета и ще демонстрират как се приготвя качамак. Празникът на чевермето ще се състои на 10, 11 и 12 май. Очакват се хиляди гости, а хотелите и местата за настаняване са резервирани още от миналата година. Цената за килограм агнешко чеверме още не е определена, но търговците работят без..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478