Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Милена Калинова: Законът за българския жестов език показва зрялост на обществото ни



Законът за българския жестов език стана факт преди няколко дни, но какво следва оттук нататък, за хората с увреден слух?
Досега хората със слухови проблеми се обучаваха в масови училища, въпреки че там няма условия да им се осигури преводач.
Предстои подготовка на студенти за придобиване на квалификация за учители с такива умения, а в детските градини и училищата ще се създадат условия за изучаване и използване на този специфичен език.
Депутатите гласуваха телевизиите със среднодневен аудиторен дял над 20% и телевизионните програми на БНТ задължително да осигуряват в поне една от своите емисии новини в диапазона от 19 до 23,30 часа превод на жестомимичен език
Предвидена е и преводаческа услуга за глухите и сляпо-глухите хора до 120 часа годишно, финансирана от държавата.  
Има ли обаче достатъчно преводачи от жестов език у нас, за да станат промените реалност? Разговарям с Милена Калинова, председател на Асоциацията на преводачите от жестов език в България за очакванията на глухите хора и за това ще бъдат ли чути най-накрая проблемите им.

- Госпожо Калинова, в България бе приет Законът за жестовия език. Как го приемате?

- На 21 януари тази година Народното събрание на Република България прие закон за българския жестов език. И това бе дългоочаквано събитие и е нормално глухите хора у нас, както и всички, които сме свързани с тях, и техния език, да сме щастливи, че това събитие най-после е факт у нас. Този закон, бих нарекла заветен, защото всъщност, с неговото приемане се реализира една дългогодишна мечта на поколения глухи хора преди нас. От историческа гледна точка, още преди повече от 30 години,  Съюзът на глухите в България, най-голямата организация национално представена организация на глухи хора у нас, започна стъпки в тази посока. Признаването на жестовия език, като официален език, е една от основните цели на глухата общност по целия свят. затова узаконяването на българския жестов език е наистина паметен акт, и категоричен израз на съпричастност, социално израстване и зрялост на обществото ни. Признаването и популяризирането на българския жестов език като езикова система, бе една от приоритетните задачи от Плана за действие на РБ за прилагане на Конвенция за правата на хората с увреждания 2015-2020 година. И Законът за българския жестов език бе изготвен по инициатива на Министерство на образованието съвместно с представители на НПО, глухите хора у нас и със съдействието също така на МТСП. Работеше се много усилено по подготовката на този закон. С приемането му, българският жестов език официално се признава, а това е първата стъпка по пътя към постигането на човешките права за глухите хора в България. Ние, от Националната асоциация на преводачите от жестов език, сме щастливи, че имаме честта да бъдем част от този исторически процес и истински се надяваме, и вярваме, че ще продължим и занапред да работим ползотворно съвместно с МОН и МТСП, за да съдействаме изграждането на по-добро бъдеще за хората с увреден слух у нас, а така също и да съдействаме за развитието на професията на жестовия преводач.

- Какви по-конкретно промени, ще настъпят сега, за глухите хора?

- Признаването на жестовия език гарантира човешкото право на равенство на глухите хора и ще ангажира българското правителство с осигуряването на възможности за тяхното равноправно участие в живота на обществото ни. Чрез Закона за българския жестов език ще се промени в положителен аспект, образователната, социалната и културната среда на глухите лица в България. А оттам ще се повиши качеството на живота им. Основни цели на Закона са: признаване на бъпгарския жестов език за естествен и самостоятелен език; осигуряване на безвъзмездна преводаческа услуга от и на български жестов език за глухите и сляпоглухите лица; признаване на културната и езиковата идентичност на общността на глухите лица. Друга цел основна е формиране на устойчиви нагласи и мотивация за учене през целия живот и за използване на българския жестов език с оглед осигуряване на равни възможности за глухите лица, за тяхното пълноценно приобщаване в обществения живот.

- Това означава ли, че са достатъчни жестовите преводачи у нас?

- В изпълнение на задълженията на държавата ни по Конвенцията за правата на хората с увреждания е предвидено на глухите лица да бъде осигурен достъп до комуникация и информация чрез преводачески услуги на български жестов език с осигурен лимит до 120 часа, финансиран от държавата. Извън осигуреният лимит, глухите или сляпо-глухите лица ще получават безплатна преводаческа услуга при хоспитализиране в болници, извършване на процесуално-следствени действия. Държавните инстутиции и органите на местното самоуправление, ще са длъжни да осигуряват превод на български жестов език при събития, мероприятия, и изобщо при административно обслужване.

Вижте още

Ресторантьорите на гребната база край Енчец с надежди за добър сезон

В днешния слънчев мартенски ден се разходихме до язовир Кърджали, за да научим дали се пооживиха рибните ресторанти и дали самите собственици са доволни от първите пет дни от връщането на клиентите след възстановяването на дейността на заведенията от 1 март. Както знаем, заведенията трябва да работят на 50 % от капацитета си, като в същото време..

публикувано на 05.03.21 в 15:55

Гъвкавост, нови умения и преориентиране са новите тенденции на пазара на труда в условия на криза

В условията на световна пандемия се наложи компаниите много бързо и гъвкаво да дигитализират някои от своите услуги и това е една от най-големите тенденции на пазара на труда в момента - работа от разстояние или обслужване от разстояние. Това мнение изрази в интервю за Радио Кърджали Сузана Чакърова, която е кариерен консултант. Последният..

публикувано на 26.02.21 в 14:59

Васил Дончев: Бракониерството се превърна в национална черта

Повече от 230 са елените-лопатари, които ловците от Ловно-рибарския съюз в Кърджали са разселили на територията на област Кърджали в последните 6 години. Тази година се предвижда още поне 40 животни да бъдат пуснати в естествена среда, това съобщи за Радио Кърджали Васил Дончев, председател на Ловно-рибарското сдружение в Кърджали.  "Миналата..

публикувано на 19.02.21 в 18:17

Васил Дончев: До момента не е засичана африканска чума по дивите свине в област Кърджали

На този етап няма засечени случаи на африканска чума по дивите свине в област Кърджали. Областта, заедно със Смолян, Благоевград, Перник и отчасти Хасково, е сред най-слабо засегнатите от болестта. Това каза в сутрешния блок на Радио Кърджали Васил Дончев, председател на Ловно-рибарското сдружение в Кърджали. Според него навсякъде другаде дивата свиня..

публикувано на 18.02.21 в 17:13

Слаб интерес от пациенти в лекарските практики към ваксините срещу Ковид 19

Слаб интерес към доброволната имунизация в четвъртата фаза на Националния план за ваксинация отчитат лични лекари в област Кърджали.  Вече трета седмица продължава записването на желаещи за ваксинация. Хората, които искат да бъдат имунизирани срещу COVID-19, трябва да заявят това пред личните си лекари. Това може да стане по телефона или при лично..

публикувано на 16.02.21 в 14:03

Лили Друмева О’Райли записа песен за изплъзващата се любов с кърджалийски музикант

Българската кънтри певица и журналист Лили Друмева О’Райли пусна нов сингъл на 14ти февруари - Денят на влюбените . Дамата на родното кънтри си партнира с актьор за клипа към песента. Нека да припомним, че Лили Друмева е основател на първата кънтри група у нас Lilly Of The West, и е водеща на предаването "Настроение с Лили" по радио София,..

публикувано на 14.02.21 в 18:21

Д-р Димов: Ваксинирайки се правя експеримент със себе си, дано има полза и за другите

Преди дни д-р Димитър Димов получи първа доза от ваксината против COVID-19. Той е един от многото медици, които се възползваха от даденото им право да бъдат имунизирани в т. нар. първа фаза. Специфичното обаче при д-р Димов е, че той доскоро се бореше с онкологично заболяване. И както се изразява той: „Като лекар, аз донякъде правя експеримент върху..

публикувано на 06.02.21 в 11:14