Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Преживялата ВСВ Валентина Михайловская: Никога повече война!

Валентина Михайловская и д-р Олга Михайловская - на гости в "На чаршията, в чата"
Снимка: Маргарита Мандражиева

Да пиеш вода от локва, пълна с кръв, да не бива да пазиш с тяло децата си от бомбите, за да не умреш преди тях и да ги оставиш на произвола на съдбата, бебето в люлката да спаси всички обитатели на къщата, без дори да подозира. Това са само част от спомените, които пази дълбоко в съзнанието си Валентина Михайловска, една руска жена, преживяла ужаса на Втората световна война. Тя гостува на 9 май - Деня на победата, в предаването "На чаршията, в чата", заедно с дъщеря си д-р Олга Михайловская, която от години живее в Кърджали.  

„Когато обявиха войната, не разбрах какво точно ще се случва. Майка ми сготви обяда. Това беше последният обяд за семейството заедно. Видях, че и мама, и татко плачат. Баща ми се отказа да обядва. Тръгнахме към сборния пункт, където се събираха войници. Там разбрах, че нещо се случва. Отвсякъде се чуваше плач. Натовариха войниците и те потеглиха. Останаха жените и децата. И плачеха. Прибрахме се у дома. Беше пусто!“ Така изглежда началото на Втората световна война през очите на едно 3-годишно тогава момиченце, Валентина Михайловская.

Малко чайниче, пълно с вода, което детето взима от дома, евакуирайки се със семейството, събира в себе си целия досегашен живот, домашен уют и спокойствие. Така изминават пеша десетте километра до убежището – майка й с тригодишната си дъщеря и едногодишното си момченце.

„И тогава започнаха бомбардировките. Беше ужасно! Мама се опитваше да ни прикрие с тялото си, както котката пази малките си. Дойде офицер, който каза – не трябва, ако Вие загинете, няма кой да гледа децата Ви и те ще загинат сами, но по ужасен начин!“, вълнува се, връщайки се в спомените си Валентина.

На третия ден след евакуацията – в глад и жажда, малкото й братче търси вода, но се оказва, че чайничето с живителната течност е изчезнало. Майка й намира някаква локва, но тя се оказва пълна с плуваща кръв. Виждайки това, до края на пътя едногодишното момченце отказва всичко.

„В този момент станах възрастна“, разказва Валентина. От този момент нататък се държи за майка си така, че да бъдат опора една на друга и да спасяват малкото братче.

„Да няма злост у хората, да има мир и дружба и никога повече да не се повтаря войната“. Това е посланието, което отправи към поколенията напред Валентина Михайловская, една руска жена, преживяла като дете ужаса на ВСВ.

„На пръв поглед това звучи банално, но като се замислим, е най-важното – да има разбирателство и дружба, наистина, за да няма война. Нека направим така, че следващите поколения деца, да нямат подобни спомени, за нищо на света!“, допълва дъщеря й д-р Олга Михайловская.


Вижте още

Коронавирусът в България - овладян, но не и обезвреден

Третата вълна на пандемията от коронавирус в България е овладяна и си отива според здравните власти. И днес процентът на заразени е нисък - положителни са 1.3 на сто от общия брой направени тестове. Няма нови случаи в девет области, включително и Кърджали. Отчита се спад на новозаразените и спад на смъртността, расте и броят на ваксинираните. Можем..

публикувано на 31.05.21 в 18:25

Пепа Петрова: Образованието и културата на един народ поддържат силата му

24 май е празник на българската идентичност, на националния дух и съзнание, където и да се намира човек по света. Нашите сънародници в чужбина знаят това най-добре и може би затова с плам, вдъхновение и самоотверженост българските неделни училища по света работят, за да запалят и запазят искрата на българщината и в децата. Едно от тези училища е..

публикувано на 24.05.21 в 17:53

Кремена Георгиева: Неделните училища в чужбина са малки храмове на българщината

Казват, че Родината е навсякъде, където се съхраняват историческата памет на един народ, на неговите личности и герои. Българските училища в чужбина са онези стотици малки Българии, които съхраняват и предават народната памет и самосъзнание на бъдещите поколения. Така е и в британската столица Лондон, където, в училище Звънче като учител работи..

публикувано на 24.05.21 в 17:22

Над 40 хиляди ученици в 376 неделни училища извън България честват 24 май

Над 40 хиляди ученици, които учат в общо 376 неделни училища извън  България и в двете държавни училища - в Прага и Братислава, празнуват 24 май. Заради пандемията от коронавирус честванията на повечето места не са присъствени, но навсякъде са насители с изключителна емоция заради връзката с България. Когато родолюбието не е формално, не е..

публикувано на 24.05.21 в 17:00

Абитуриентката Ивелина Филипова: Балът не е толкова суета, колкото емоция

В края на май, както е обичайно, идват абитуриентските балове . Пространството на паметника на Васил Левски в Кърджали се изпълва о т млади хора, облечени с най-хубавите си дрехи, с усмивки и цветя в ръце. Преди това обаче са матурите . Какви са вълненията на зрелостниците, успяха ли да се зарадват, че завършват и притесняват ли ги пандемичните..

обновено на 19.05.21 в 18:36
Снимката е от втория рожден ден на Радиото

Екипът: Рецептата е любовта. Най-доброто предстои

За петия рожден ден на Радио Кърджали част от екипа гостува в предаването "На чаршията, в чата". Върнахме се в спомените назад. Припомнихме си началото, трудностите, забавни моменти, гафове, които няма да забравим. В края всеки описа своето виждане за идните пет години на Радиото. Чуйте: Петя Тенева Началото..

публикувано на 12.05.21 в 22:07

Сейнур Мюмюн: За да си медицинска сестра, освен всичко друго трябва да имаш и едно голямо милосърдно сърце

За да си медицинска сестра, освен всичко друго трябва да имаш едно голямо милосърдно сърце. Това коментира Сейнур Мюмюн, главната сестра на многопрофилната болница в Кърджали по повод Деня на сестринството. На Международния ден на сестринството в МБАЛ "Д-р Атанас Дафовски" организират скромна церемония. Заради пандемичната обстановка, тя ще бъде в тесен..

публикувано на 12.05.21 в 13:31