Георги Първанов: Трябва да дадем шанс на младите хора тук, в България

Пожелавам за внуците си просперираща България, сигурна, България на можещите, на знаещите, България на младите хора, защото трябва да им дадем шанс тука. Това каза в интервю за Радио Кърджали Георги Първанов, президент в мандат 2002 – 2012 г. Няма сблъсък на идеи, сега всичко е много лично и компроматно, коментира той по повод предизборната кампания. Очаква новият парламент да е близък по състав до предходния. Първанов отправи препоръка към някои министри от служебното правителство да успокоят тона и да не вземат толкова грубо страна. Според него машинното гласуване не е решение за предотвратяване на евентуални машинации на изборите. Ключовият въпрос за решаване на проблемите със Северна Македония е точното дефиниране на понятието „обща история“ и това да стане в анекс към подписания договор между двете държави. Това е категоричното мнение на Георги Първанов.

Г-н президент, здравейте, добре дошъл в Радио Кърджали.

Благодаря Ви.

Първо да кажем причината за посещението Ви в Кърджали.

Представям последната си книга „Пътуване към паметта. Разкази за политиката“. Разказвам за всичко онова, което се случи в партийната политика, когато бях лидер. Разбира се, основният акцент е на президентския период. Има и разкази за политиката в Кърджали, доколкото аз бях повече от два мандата депутат от този регион.

Къде свършва коалиционната политика и къде започва съглашателството?

Първо искам да кажа, че ние сме обречени на коалиции – предизборни, а и за управление след съответните избори. Толкова е разпилян българският политически живот, че без това не можем да минем. Макар че аз съм привърженик на еднопартийното управление, където каквото си обещал трябва да го реализираш без да се оправдаваш със съюзниците.

Второ, всяка коалиция трябва да определи своята предизборна платформа, ясните ангажименти и приоритети и в същото време границите на допустимия коалиционен компромис. А не след изборите, съответните партии, ако имат отношение към управлението, да се оправдават със съюзниците, че те са им попречили да реализират свой ангажимент.

В продължение на това – има ли предизборна кампания, според Вас, сега?

Когато се оттеглях от активната политика, заявих откровено, че това не е моята политическа епоха. Аз съм правил политика, когато имаше много тежък сблъсък, но сблъсък на идеи, на политика, на визии за управление. Сега всичко е много лично, наистина много компроматно. Сега технологията решава, каквото и да означава това – а може да означава и покупко-продажба на гласове. Жалко е, че е така. Все се надявам българската политика да се отърси от тези дефекти.

Какво очаквате за следващия парламент – по-фрагментиран или по-консолидиран, така да го наречем, да е?

Очаквам парламент, който да е близък по състав до това, което видяхме преди един месец. Разбира се, сега е рано да се каже. Една кампания е за това, за да са разграничим, за да могат избирателите да преценят кой отговаря на техните виждания, очаквания. Но кампанията трябва да се води така, че още на другия ден, на 12 юли политическите партии, достатъчно като представителство, да седнат на масата, да намерят допирните точки и да направят едно парламентарно мнозинство, респективно правителство, което да управлява стабилно.

Мислите ли, че ще се получи? Сега всички много силно се разграничават и много категорично заявяват с кого няма да правят коалиция.

Да, забелязах. Аз може би звуча в дисонанс с посланията на някои лидери, но се опитвам да внуша, не да хвърлям мостове, защото не е моя работа, но да внуша възможности за диалог, за взаимодействие, за компромис. Компромисът не е мръсна дума, стига да е ясен, прозрачен, в името на отчетливи цели и задачи.

Какво мислите за т.нар. нови партии и партиите на протеста?

Те партиите са нови, а това, че в тях има мои съратници от 90-те години на миналия век просто иде да покаже, че тезата за статуквото, битката със статуквото е много фалшива. Тя е оправдание за отсъствие за взаимодействие, за воля за взаимодействие. Ако направите анкета и в града, и по селата и питате кой е статуквото, какво означава това за вас, ще получите различни отговори, просто, защото хората искат да видят кой знае, кой може и ще го направи в едно бъдещо управление. А който не иска да управлява, да каже просто – тези не ги харесвам, не ми допадат и точка. Няма смисъл да си лепим квалификации, етикети, защото това мисля, че е едно отминало време.

Мислите ли наистина, че хората избират по това кой може?

Бих искал да е така. Но не се получава. Уви, често пъти върху нагласата на избирателите влияят различни фактори. Не искам да мисля, че има и користни фактори в този процес – користни от страна на съответните партийни лидери и структури, но във всеки случай, това трябва да бъде основният критерий.

Какво занимание е политиката в днешно време – професия, бизнес или нещо друго? Появяват се политици „еднодневки“ и ги забравяме, а от хората си с опит държавата не се ползва, те си отиват и пишат книги, гледат внуци …

Не е лошо човек да има шанса да си гледа внуците и да пише книги, да обобщава онова, което е преживял. Аз се чувствам удовлетворен. Разбира се, винаги е добре да има механизми, чрез които държавата, институциите да ползват опита, знанията, качествата на хора, които са минали през тези институции, но това едва ли може да се регламентира. Когато аз бях президент, поканих д-р Желев (д-р Желю Желев, президент на България в мандат 1992 – 1997 г., б.а.) и той изпълняваше различни мисии във франкофонската общност, в източните страни и това беше много хубаво, хората го приветстваха. Така трябва да бъде, според мен, но … Аз съм ОК.

В едно Ваше интервю казвате: „По-добре е президентът да бъде арбитър, когато се налага. Не бива да бъде използван като лост за разправа с политическия противник. Това се отнася още повече за служебния кабинет“. Каква е оценката Ви за днешния служебен кабинет – като състав, като дейност до момента?

Твърде кратко е времето, в което министрите от този кабинет пребивават във властта. Второ, знаем, че по конституция неговите правомощия са ограничени, зад себе си няма парламент, който да произвежда закони. И трето, разбира се, освен подготовката на изборите, очевидно, че то има поставена цел или сами са си поставили такива задачи, свързани с разчистването на терена, с някои корупционни схеми, за които те смятат, че има такива. Не бива обаче да прекаляват. Не бива да възприемат това като самоцел и не бива да се нагнетява свръх политическото напрежение, защото и без това има твърде много такова. Някои министри може би трябва да успокоят малко тона и своето поведение, да съобразят с това, че ние сме в кампания, да не вземат толкова грубо страна.

Какво мислите за машинното гласуване, това добро решение ли беше?

Не съм специалист по тази технологична страна на гласуването. Лично аз, бих искал да имам възможността да гласувам, ако предпочета машинно, но и да си пусна бюлетината, както съм го правил винаги. Допускам, че ако някой иска да прави машинации, ще намери вратичка и в този метод на гласуването, но това не бива да бъде оправдание за отделните партии. Нека да си вършим работата. Изборите са затова, да убедим избирателите, а не да се вторачваме в технологията.

Правим рязък завой и от вътрешната, отиваме във външната политика към една много Ваша тема – Северна Македония. Да поговорим за взаимоотношенията между България и Северна Македония.

Моята тема е Македония. Тя стана „Северна“ знаем кога и по какви причини. Разбира се това, че премиерът Заев (Зоран Заев, министър-председател на Р Северна Македония, б.а.) е тук, е добър знак. Твърде закъснял, бих казал. Ние сме в цайтнот. Не може да се очаква, че от днес (18 юни 2021 г.; въпросът за започването на преговори за присъединяване към ЕС на Северна Македония и Албания се дискутира на провеждащия се съвет „Общи въпроси“ в Люксембург, който се проведе на 22 юни, б.а.) до 21-ри, 22-ри, когато се провежда съветът „Общи въпроси“ на ЕС, ще се намери решението. Ще трябва, както се казва на шахматен език, партията да бъде отложена, да си запишем ние скрития ход, или открития. Аз съм за това – да има открит подход. Най-важното е да се дефинира понятието „обща история“. Аз съм предлагал многократно такава дефиниция. И второ, да не се забравя, че все пак, ние сме най-близки тук, на Балканите и не бива да ставаме все по-враждебни, както се случва в последните няколко месеца.

Дали двата народа мислят като политиците си?

Политиците бяха тези, които деформираха съзнанието и особено нагласите на народите от двете страни на границата, заради свои користни намерения. Има политици, които вегетират само върху тази хранителна среда – на противопоставянето, на конфликта. Затова е много важно достойно да се излезе от ситуацията. Разбира се не с декларация. Чух от коментарите по-скоро, че премиерът Заев е предложил ние да имаме декларация, с която да решим проблемите. Не. Ние имаме договор и само един анекс към този договор би могъл да ни извади от тази задънена улица, в която сме поставени. И в този анекс трябва да има дефиниция на понятието „обща история“. Всичко друго, има много неща, които са изписани в рамковата ни позиция, приета от парламента, е предмет на по-нататъшно взаимодействие между двете правителства и институциите. Но ключовият е дефиницията на общата история, която може да стане в пет изречения.

Това е препоръката Ви към политиците, които сега трябва да вземат решение?

Да. Тя беше такава и предишните месеци, но никой не ме чува. Не се оплаквам за това. Аз моята позиция обаче си я устоявам.

В предишно интервю за Радио Кърджали казахте, че искате да имате време, за да изчетете всичките 10 000 тома книги, които имате. Имате ли го това време и какво предстои на човека Георги Първанов?

Всъщност, книгите в моята библиотека са над 25 000, но това е метафорично. Такава амбиция е нереалистична. И все пак, позволявам си да кажа, тя е красива амбиция. Искам аз да ги изчета, с което се надявам, тайно, на по-дълъг живот. Повече се надявам да четат, тази библиотека, моите внуци и младите хора, защото тя ще бъде отворена библиотека – младите хора, които се интересуват от политика. И книгите, и архива, един богат архив, смея да кажа, може би най-богатият в съвременната история на България, това не го правя за себе си, това го правя за поколенията. Виждам много млади, будни хора, които трябва да имат шанса, своевременно да навлязат в тази материя, да се подготвят отдалече, а не, както бяхме ние – влязохме неподготвени и трябваше в движение да обогатяваме своите знания, умения, както аз съм го направил тук, в Кърджали.

Каква България пожелавате за внуците си?

Ще бъде много шаблонно, ако кажа – просперираща България. Сигурна България. България на можещите, знаещите. България на младите хора, защото наистина трябва да им дадем шанс тука. Аз, слава Богу, не мога, не бива да се оплаквам. Моите деца, надявам се и внуци, са тук. Могат да учат, да специализират навън, но да се връщат и да се реализират тук и да бъдат щастливи у нас.