Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Петя Аргирова: Истинската торта Гараш е като орехова целувка

Снимка: архив



За рождения ден на Вкусен следобед, нашата задгранична приятелка Петя Аргирова предлага автентична рецепта на торта Гараш, която тя помни от своето детство. Но нека първо да прочетем един цитат от книгата "Соц-гурме":

"Тази мистериозна торта изненадва най-вече с това, че наистина изглежда да е позната само в България. Идеята, че НРБ има своята оригинална и достатъчно класна версия на "Линцер", "Захер" или "Шварцвалд", в някакъв смисъл е учудваща, като се има предвид не-гурме контекстът,  в който тя заема своето специално място.
Но фактът е факт - нито името ѝ е срещано другаде, нито рецептата ѝ има достатъчно близък аналог сред популярните
сладкарски изделия на Европа.
Точно заради това нейната рецепта, може би най-много сред всички /с изключение на Шопската салата/, има голяма стойност
за националната ни кухня.
Според някои източници тя е създадена от унгарец на име Гараш,
който е бил сладкар в сладкарница "София" на бул. "Дондуков" в София в началото  ХХ век. Според други е привнесена от някоя от европейските сладкарски столици, макар днес да не се откриват доказателства за това".

Това беше цитат от книгата Соц-гурме на Албена Шкодрова.

А сега към интервюто с Петя Аргирова:

"Не само че много я обичам, но и аз съм израснала с вкуса само и единствено на торта Гараш. По времето, когато аз бях тийнейджърка, докато стана на 22, докато срещна моя съпруг, който нашата среща е също свързана с торта Гараш, моят живот беше свързан само с тази торта, яла съм само тази торта

"....и имам самочувствието да пресъздам автентичния вкус на торта Гараш от 80-те години. Нямам претенции за друга торта, имам претенции за торта Гараш, която се продаваше в големите и малко на брой хотели в България, най-вече за София мога да говоря".

"...защо наблягам на думата "българска"? Сега вече толкова години, това са 35-40 години по-късно, все още не съм срещнала такава торта из Европа и света. Нито е копирана от някоя друга, дори някъде има писано, че торта Гараш, прилича на торта Сахер, но няма нищо общо. Торта Гараш е създадена, може би, аз говоря за социалистическата торта Гараш, на основата на това, че в България имахме много орехи и все още си ги имаме. Защото блатовете, всички знаете, са орехова целувка, това е целувчен блат с много орехи вътре. И кремът си е един шоколадов крем, който наистина може да присъства във всяка торта, но във тази комбинация, си е торта Гараш. Носи името на унгарец, всички знаем историята, която се лансира в Уикипедия. Аз съм израснала с друга история, и на 100 процента се, доверявам на книгата на Албена Шкодрова, мисля че беше "Соц-гурме".  Тя много подробно разказва в нея, за всичките тези типични за социалистическия период, салати, ястия, десерти. Много е интересна книгата и показва истинската храна, в годините 50-80-те на България".

"Лошото е, че в книгите, кулинарните от 30-та година примерно до 9 септември 44-а, не присъства торта Гараш. Тя не присъства и до 50-те години, и до 80-те години я няма. Даже навремето си спомням, че бях канена на приятелка на гости, и майката ще ми прави торта Гараш. Тогава рецептите се преписваха на листчета и се разпространяваха, както Агнеса, няма да забравя, и разни други такива. И ми сервира нещо подобно на торта Гараш......Разликата беше от Земята до небето".

"В България да си купиш шоколад и сметана, нямаше по социалистическо време, в магазина. Торта Гараш беше само за избрани хора, сигурно за елита, и за тези Балкантурист ресторантите. И всъщност, в домашни условия нямаше как да добиеш този вкус. И се лансираше една рецепта с масло, с какао, да направиш по някакъв начин шоколад".

....Нямам претенции за оригиналност, имам претенции, че съм възстановила вкус, който помня много добре".

Вижте още

Гроздан Колев: Наш дълг е да предадем искрата на просветлението на тези, които идват след нас

"Голяма е радостта на всички, така, както е била през годините традицията, да празнуваме и днес", каза в ефира на Радио Кърджали началникът на Регионалното управление по образованието Гроздан Колев, коментирайки днешния празничен ден 24 май - Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската..

публикувано на 24.05.22 в 09:39

Владимир Чукич: Не погазвайте кирилицата!

Периодът на КОВИД-19 се отрази на посещенията на изложби , чувства се смачкване сред колегите, коментира художникът Владимир Чукич. Няма ги големите събирания с участието на изкуствоведи, на събитията идват колеги и роднини. От университетите изчезват цели специалности, които са трудоемки  и искат отдаване, казва Чукич . И критикува..

публикувано на 23.05.22 в 15:15

Художниците обагрят в цветове 24-и май

Дружество на художниците и Арт галерия "ДАР" организират за поредна година изложбата , посветена на 24-и май в Керимовата къща, където е подредена експозиция от 38 творби на 19 художника в разнообразни техники и жанрове. Има дебют на ирландска художничка, съобщи художникът и галерист Пенка Атанасова. Откриването на изложбата е на 24 май от 17..

публикувано на 23.05.22 в 14:49

Кръводаряването те кара да се чувстваш повече човек

Част от историите за кръводаряване у нас водят началото си в миналото. Днес има остра нужда от кръв и дори се налага тя да се търси на черния пазар. Но сега към добрия пример. В студиото на радио Кърджали говорих с колежката Илияна Типова, която е дарила кръв за първи път, доброволно и безвъзмездно. Не само заради примера на майка си, която вече е..

публикувано на 23.05.22 в 14:33

Спомен за Теофана Текелиева: Работата на попрището на културата е подвиг

Продължава разговорът ми с Теофана Текелиева , който направих приживе с интелектуалката и общественичка през 2017 година . Дали театърът трябва да се изучава в училище? Какво е отношението й към състоянието на културния институт и болката й за опазването на българската култура. Какво казва тя за утвърдените творци и за писането не като призвание,..

публикувано на 23.05.22 в 12:25

Памет за Велика Апостолова - първата кръводарителка в България

На Международния ден на кръводарителя, 23 май, отдаваме дължимото на тези, които даряват кръв, за да спасят човешки живот. Неписаната история на безвъзмездното кръводаряване в област Кърджали, а и в страната, е Велика Апостолова, която започва да дарява кръв в далечната 1949 годин а. Тогава нейният син Атанас Апостолов, боледува от малария и..

публикувано на 23.05.22 в 07:15

Приятелят добър не се купува...

50-годишнината на Божидара Ангелова във Военния клуб в Кърджали върна хората в онова време , когато можехме да се докоснем до качествена поезия и добрата среща с приятели. Събитието бе организирано от Военния клуб, Регионалната библиотека "Никола Йонков Вапцаров" и спортно-интелектуален клуб "Ахридос". То бе представяне на книгите на..

публикувано на 18.05.22 в 11:10