Трудна година изпрати МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ в Кърджали, каза директорът проф. д-р Тодор Черкезов. „Една година, в която 15% от общия брой приети пациенти, а това са 2114 човека, прекараха минимум по десет дни в лечебното заведение. За съжаление 17% от тези, които се лекуваха за COVID-19, загубиха живота си, това са 341 човека, което за нашия град е нещо изключително високо. Искам да кажа, че в другите години, когато не сме имали COVID-19 това е била годишната смъртност от всички видове заболявания в лечебното заведение“, съобщи директорът.
Ниската заболеваемост от коронавирусната инфекция, отчитана за област Кърджали, не трябва да успокоява. Трябва да подозираме наличие на скрита заболеваемост, допусна професорът. Сред причините е също ниската гъстота на населението, мерките сравнително се спазват.
Болницата обхваща най-тежките клинични случаи. „Имаме три варианта на поведение от страна на пациентите“, каза проф. Черкезов и ги описа подробно. При първия вариант болните се „парализират“ от страх, прескачат личните си лекари и директно търсят специализираната помощ в болницата, включително с настояване за скъпи изследвания и лечение без те да са необходимо. Вторият вариант е оптималният, подчерта директорът. Болният се е лекувал вкъщи, направил е всичко необходимо и едва, когато е станало ясно, че не може да се справи сам, търси помощ от специалистите в болницата. „Лечението започва. Някъде около десетия ден вече настъпва известно подобрение, не докрай, но вече опасността я няма. Пациентът си отива в дома, където довършва този период на лечение. И още от три до седем месеца и до една година носи някои късни последици от COVID-19“, описа най-правилния подход проф. Черкезов. Третият вариант е най-лош – когато пациентът стои до последно у дома. „Идва с изключително тежка форма, вече на дихателна недостатъчност. Ние имаме някъде около 30 случая, при които сме в спор със здравноосигурителната каса как така дошъл и веднага постъпил в реанимацията? Логиката на Здравната каса е, че пациентът трябва да се лекува в някакво отделение и когато той се влоши, стига до реанимация. А изведнъж се явяват случаи, които, буквално казано, за половин-един час от идването в спешното отделение и болният директно в реанимация. Това се случва, когато пациентът е дошъл в крайната фаза на своето заболяване. Буквално казано – той е дошъл, за да умре в болницата“, коментира проф. Черкезов.
Според наблюденията му, пациентите от първия вариант са около 60 % от случаите, защото страхът е много голям. Болните, които имат основание и правилно търсят вече настаняване в лечебно заведение са около 30 на сто. Хората, които идват в крайна фаза, когато вече почти нищо не може да се направи не са малък процент – поне около 10 на сто.
Кърджалийската болница разполага с 67 ковид легла към момента, има свободни, включително и реанимационни. Общо в здравното заведение има пет отделения, подготвени да приемат пациенти с COVID-19. „Имаме готовност за още едно, ако пандемията надхвърли определените случаи, да разкрием още едно отделение и в момента работим по разширяването на територията на Детското отделение“, каза директорът.
Детското отделение има 23 легла, от които в момента пет са отделени за COVID-19. „Когато говорим за включване на нови структури и нови легла, искам да поясня, че тук не става въпрос за кревати, които ние да разположим в някоя болнична стая. Откриването на болнично легло е нещо много сложно и изисква освен самия креват, кислородна инсталация, понякога монитор и апаратура за наблюдение, инфузионни помпи, при децата се изисква инхалаторно лечение, инхалатори, които трябва да бъдат налични в близост“, поясни проф. Черкезов. Освен базисните наличности са необходими и достатъчно медици. „За щастие нямаме лекари, които да са отказали или медицински сестри да работят в ковид сектори“, похвали екипа си директорът.
„Разходите бяха много, но благодарение на някои адекватни действия от страна на правителството и Националната здравноосигурителна каса ние не почувствахме едно затъване, потъване във финансов аспект. А бяха актуализирани и цените на клиничните пътеки за COVID-19. Знаете, че медиците също така получиха едни допълнителни бонуси в своето заплащане, което в голяма степен нас ни улесни“, допълни проф. Черкезов. Той изрази благодарност към многобройните дарители, помогнали на болницата в трудната обстановка.
Около 52 % от персонала в болницата са ваксинирани срещу COVID-19.
Проф. д-р Тодор Черкезов изрази надежда през тази година хората да боледуват по-леко и смъртните случаи да не са толкова чести. Той изрази скептицизъм във връзка с изказани предположения от различни експерти, че пандемията ще приключи до март. Допусна, че ще се наложи появата на нови ваксини срещу нови щамове, а и че ще свикнем с това, че ще се ваксинираме.
В началото на годината проф. Черкезов пожела освен здраве, също: „да бъдем щастливи, защото няма да имаме отделно време за това … и ще трябва да бъдем щастливи някъде между ковид вълните. Да бъдем инициативни, защото няма да имаме отделно време, в което на спокойствие можем да изразим нашите идеи, да бъдем активни … с идеята, че животът винаги побеждава смъртта, доброто винаги побеждава злото“, категоричен беше проф. д-р Тодор Черкезов.
Цялото интервю можете да чуете в прикачените звукови файлове.
Радиото не е просто обикновена работа. В Радиото не попадат случайни хора. В Радиото попадат и остават специални хора . Които имат големи сърца, имат кауза, идват с радост на работа и се раздават. Всеки, който работи в Българското национално радио и подразделенията му по места, е такъв специален човек. Това каза в поздравлението си към екипа на..
Миграцията е явление за което все повече се говори в последното десетилетие. Това е процес, който го е имало и в миналото. Историята помни Великото преселение на народите. Това е мощен миграционен процес на евразийски племена през IV – VII век от новата ера. Племената са от няколко езикови семейства – от индоевропейското; от уралското и от..
Наложителен е спешен основен ремонт на училището в кирковското село Чорбаджийско. Плесен, появила се по целия четвърти и на места по третия етаж, тревожи директора Стефан Радионов. Той е получил уверението на кмета на общината Шинаси Сюлейман, че проблемът скоро ще намери решение. Училищата в цялата страна имат затруднения с издръжката , но..
Средствата за издръжка са под критичния минимум за нормалното функциониране на училищата. Това каза за Радио Кърджали Любомир Димитров, директор на СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, единственото средно училище в община Неделино. По думите му 75 процента от училищата още не са увеличили учителските заплати. 15 процента от директорите нямат достатъчно..
Езикова гимназия „Христо Ботев“ в Кърджали засега се справя с издръжката. След скока на цените на електричеството и цялостното поскъпване в страната, много училищни директори изразиха опасенията си, че парите в бюджетите няма да са достатъчни за нормалното функциониране на учебните заведения. Преди дни работодатели и синдикати поискаха от..
Бюджет 2022 на община Кърджали е социален, инвестиционен и насочен към децата на Кърджали. Така го определи кметът Хасан Азис. В интервю за Радио Кърджали той поясни какво включват тези три определения. Инвестиционен е, тъй като един от акцентите в работата на общината тази година ще е довършването на започнатите, вкл. по европейски програми, проекти..
Специално сформирана група експерти от Европейската комисия по земеделието ще пристигне възможно най-скоро в България, за да се запознае на място с наболелите проблеми на животновъдството и земеделието в страната ни. Това са договорили Бойко Синапов, председател на Сдружение "Обединени български животновъди", и колегите му при посещението им в..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478