Държавно ловно стопанство „Женда“ и Регионалната дирекция по горите - Кърджали отбелязаха седмицата на гората (4-10 април) с пътуваща пътуваща пресконференция. На нея бяха показани участъци, които са пострадали от пожари, някои от тях вече залесени, други в процес на почистване и подготвяне за залесяване. Показана бе и основната дейност на ДЛС Женда, а именно развъждането на дивеч.
Тази година мотото на Седмицата на гората е "Аз обичам гората". Ето защо ДЛС Женда, заедно с РДГ Кърджали посрещнаха журналистите в гората с цел обществеността да се информира повече за тяхната дейност, а и да напомнят да пазим и обичаме гората.
Първата спирка на пътуващата пресконференция бе участък, който е в процес на почистване и освобождаване от изгорели дървета в землището на село Бойно. Пожарът възникна миналата година през месец август, а засегната площ е 116 дка, като това е най-голямата засегната площ от горски пожари през 2021 г. Директорът на ДЛС Женда Радослав Боев каза какво предстои:
В момента почистваме изгорялата дървесина. След това възнамеряваме да възобновим гората, да засеем с местни видове. Смятаме да залесим черен бор. Той е най-подходящ за тази територия.
В непосредствена близост бе и втората спирка на пътуващата пресконференция. Отново участък в землището на село Бойно, но този път сред дънерите на някогашната изгоряла гора вече зеленеят красиви екзотични 4-годишни фиданки атласки кедър. Радослав Боев разказва:
Това е площ, която е освободена от възникнал пожар през 2017 г., който е в следствие от небрежно боравене с огън от местното население. Възобновили сме мястото вече с атласки кедър – той е екзотичен вид за нашата територия, но практиката показва, че се развива добре и е много по-устойчив и на пожари. Мястото, засято с атласки кедър е около 13 дка. Фиданките, които са засети на тази площ са над 2 000 бр. Три години се е полагало грижи за тях. Всяка година по два пъти са окопавани за по-добра аерация на почвата.
Самият процес по залесяване е сложен, като лесовъдите полагат грижи за младите дръвчета минимум 3 години след залесяването. А за да може да наречем залесеното място гора са нужни 100 години, каза Радослав Боев:
Във всеки един период на гората ние лесовъдите полагаме грижи. И затова мотото тази година е „Аз обичам гората“. Нашата обич се изразява в това да се грижим за гората, да я създаваме и да полагаме грижи за нея.
Третата спирка бе до новосъздадена култура от топола край река Перперек в землището на село Люляково:
Новосъздадена култура от топола – 8 дка. Миналата година стопанството е създало 150 дка. От тополови култури покрай река Перперешка. Тополата е най-подходящият вид точно за това място и се надяваме след 30 години тук да стане гора.
Последната спирка бе в Ловно-стопански район "Болярци". Там ни очакваше и областният управител Даниел Делчев, който заедно със Радослав Боев и Георги Шереметев - директора на Регионалната дирекция по горите засадиха млади фиданки сребрист смърч, отгледани от ДЛС Женда. С колегите журналисти също се включихме в залесяването, а след това инж. Радослав Боев ни заведе да видим отглежданите диви животни, които в момента са около 80 муфлона и 40 елена-лопатара:
Тук се извършва една от основните дейности на стопанството. Това е грижата за дивеча, неговото отглеждане и стопанисване. В тази територия основния вид дивеч е муфлона и елен лопатара. Сега е момента в който муфлона започва да ражда, вече има и малки. През месец май предстои и елена да ражда своите малки. За в бъдеще със съдействието на Южно-централно предприятие предвиждаме внос на животни от чужбина, за да може да подобрим трофейните и екстериорни качества на нашата популация.
Както във всички сектори, така и в ловно-стопанския пандемията е дала своето отражение, като по време на противоепидемичните мерки заради коронавируса интереса от ловците е намалял:
Но това помага пък ние да положим по-големи грижи за дивеча и да се подготвим за по-добри сезони. Преди пандемията имаше посещаемост основно от групи от Германия, Испания, Гърция, Кипър и основно българи.
Таксата за ловуване е в зависимост от ловния трофей, като специално за муфлона може да стигне до 3000 евро.
Освен муфлони и елени лопатари, ДЛС Женда отглежда и развъжда също и диви прасета, като в момента в базата за стопанисване на дива свиня те са около 80 бр.
Областният управител Никола Чанев също не скри възхищението си: "37 автора са повече от впечатляващо. Аз се радвам, че имаме възможност да се насладим на такива прекрасни творби от утвърдени имена, класици, както и нови дарования. Искам да пожелая много успех на изложбата и много закупени картини" Никола Чанев пожела успех на..
Държавният фолклорен ансамбъл “Филип Кутев“ ще представи в Кърджали най-мащабния си спектакъл “Извори”, който е част от националното турне на ансамбъла през 2024 година. Събитието ще а на 6юни, от 19 ч., в Театрално - музикален център Кърджали (театъра). Със специалното участие на “Quarto Quartet”. В новаторския спектакъл участват над 100 певци,..
Следва една рецепта на Росица Генчева за козунак на конци в домашни условия с точни указания за втасването на тестото . Ще чуем и защо хлебарят е добър психолог, мнение на шеф Пеньо Иванов, който също както Генчева е имал множество участия в известното кулинарно предаване на Иван Звездев. Във втората част на предаването, веднага след новините в 17..
Единственото място в Родопите, където се срещат дивите овце - муфлоните, е Държавното ловно стопанство "Женда". Наричат го "Царството на муфлона". Някога в българските земи това е бил един от най-масово срещаните видове, който изчезва вследствие на лов. Преди няколко десетилетия започва възстановяването му. Държавно ловно стопанство "Женда" е..
До края на май, 2024 г. пътят от гръцка страна при ГКПП Рудозем-Ксанти ще бъде звършен. Това прогнозира областният управител на Смолян Захари Сираков в ефира на Радио Кърджали. Той увери, че от българска страна всички процедури са изпълнени за отварянето на пункта и изрази надежда, че поне до средата на тази година "Рудозем-Ксанти" да бъде отворен за..
Приоритетно разходване на средствата от бюджета за туризъм за обекти, които са с най-голяма посещаемост препоръчват бизнесмени от бранша. Имат подозрения, че с пари от 85-те хиляди за финансиране на дейности по Програмата за развитие на туризма в община Кърджали ще бъдат асфалтирани селски улици в неатрактивни за туристите села, за да се изпълнят..
Винаги има смисъл. И – не на апатията! Така с две изречения може да се обобщят уроците, които младежи са научили от участието си в проект за запознаване с работата на местните власти. Изводът, обобщен в няколкото думи изрече в ефира на Радио Кърджали един от участниците – Любо, ученик в СУ „П. Р. Славейков“ в Кърджали. Учениците Мелвин и..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478