Рускинята Тата: Българите са любопитни, но доброжелателни, държат на приятелството

Рускинята от Литва Тата Тарасова пее български народни песни, готви зелник, рисува съселяните си и се чувства у дома в ивайловградското село Свирачи.

„В първата ми сутрин в село Свирачи ме събуди звъна от хлопките на кози, които преминаваха под прозореца ми. Почувствах такава топлина, че съм на своето място, като у дома“. Така започва разказа си една от най-новите и сред най-атрактивните и необикновени жители на ивайловградското село Свирачи Тата Тарасова. Художничката описва изключително емоционално първата си среща с кметицата Тянка Пехливанова и с местните хора.

Тата говори български език много разбираемо. Пее вече български народни песни. Научила се е да приготвя емблематичната за селото гозба – зелник. Скоро, когато се обзаведе с фурна, мечтае да приготви от родните си пирожки, истински, руски, и да почерпи гостоприемните си домакини.

Тата е артистичното й име. Рожденото е Татяна. Тя е дъщеря на художник. Пристигнала е преди години в България. Живяла е по морските ни градове. Сега е в село Свирачи и живее, по думите й, „на аванта“ в дом, предоставен й от „един добър човек“. От началото на бежанската вълна от Украйна кани, бягащи от войната хора в къщата. Предлага им помощ – подслон и храна. За сега не са се появили все още желаещи.

Тата е родена в Москва, но познава и руското село. Част от живота й обаче е преминал и в Литва. Там се премества семейството й, което е антисъветски настроено, след разпадането на СССР и отделянето на прибалтийските републики.

„Тука хората са любопитни, аз харесвам това, защото, както ми каза баба Елена – ние говорим, разпитваме, за да знаем с какво можем да помогнем. И наистина е така, защото помагат, много са доброжелателни“, казва за своите домакини Тата.

„Тя не създава никакви проблеми, хората я приеха много добре и даже научава по-бързо от местните песните ни, с такова желание пее. Пее от сърце, от душа“, хвали чужденката кметицата на селото Тянка Пехливанова.

Тата е впечатлена, че в България хората пазят и поддържат традициите си сами, без намесата на институциите. „Защото в Русия това отдавна вече е загубено“, казва тя.

Споделя, че чувства близък нашия манталитет. Установила е и друга българска характерна особеност. „Когато дойдох тук, разбрах какъв е смисъла на заведенията (селската кръчма, б.а.). Това е като сърце. Аз по литовски начин си мислех – Боже, Господи, хората не са богати, защо идват да пият кафето си в заведението? Това нали е все пак малко по-скъпо. Ами, разбрах защо – защото искат да общуват, да са при хората. Това е важно за тях – да видиш другите, да кажеш думичка … Българите много държат на приятелството“, установила е Тата Тарасова.

Целият разговор можете да чуете в прикачения звуков файл.