Новина
Любомир Денев "Балкански гласове" - премиера за София
Симфоничният оркестър на БНР открива новия си концертен сезон
с участието на Смесения хор на БНР и солисти
четвъртък 17 септември 2026 10:56
четвъртък, 17 септември 2026, 10:56
СНИМКА: БНР
Размер на шрифта
Симфоничният оркестър на БНР открива новия си концертен сезон на 2 октомври от 19 часа в зала "България". Програмата на първия концерт на Симфоничния оркестър на БНР събира три произведения, създадени в различни епохи, но обединени от една обща идея – музиката като израз на националния дух, пречупен през ярката индивидуалност на своя автор.
По традиция вечерта започва с българско произведение - Рапсодия „Балкански гласове“ от Любомир Денев – композитор, диригент и педагог, чието творчество от десетилетия заема особено място в съвременната българска музика. Създадена през 2001 г., творбата е сред най-представителните му симфонични произведения. В нея Денев се обръща към богатството на балканската фолклорна традиция, но не чрез пряко цитиране на народни мотиви, а чрез тяхната емоционална и интонационна същност.Неравноделните ритми, характерните ладови обрати и многопластовата оркестрова фактура изграждат музикална картина, в която отекват гласовете на различните балкански култури.Форматът на рапсодията дава свобода на композитора да развива музикалния материал като непрекъснат поток от контрастни образи – драматични кулминации се редуват с лирични епизоди, а мощното оркестрово звучене постепенно отстъпва място на камерна прозрачност. В тази творба Денев създава не просто музикален портрет на определен регион от Балканите, а размисъл на народите, които споделят това пространство. Размисъл върху културната памет и върху начина, по който тя продължава да живее в съвременността.
От съвременната българска музика програмата естествено преминава към Франция от първата половина на XX век. Концертът за флейта и оркестър на Жак Ибер, написан през 1932-1933 г. за големия френски флейтист Марсел Мойз, е едно от най-ярките произведения в соловия репертоар на инструмента. Солист в него ще бъде унгарската флейтистка Каталин Крамарич, първа флейта на престижния Гевандхаус оркестър в Лайпциг и международно признат музикант. Софийската публика ще има удоволствието да чуе премиерно тази творба в нейна интерпретация.
Ибер принадлежи към поколението френски композитори, които умело успяват да съчетаят класическата форма с неподражаема лекота, изтънчен колорит и чувство за хумор.Концертът следва традиционния тричастен цикъл. Първата част – Allegro, поставя солиста пред впечатляващи технически предизвикателства, но виртуозността никога не е самоцелна – тя е естествено продължение на музикалната идея. Средната част Andante, разкрива една съвсем различна страна от творческия свят на Ибер. Тук флейтата звучи почти като човешки глас – топъл, мек и съзерцателен, а прозрачната оркестрова тъкан създава усещане за въздушност и светлина. Финалното Allegro scherzando е изпълнено с остроумие, блясък и непрекъснато движение – своеобразна игра между солиста и оркестъра, която завършва с искряща виртуозна кулминация.
Френската музикална традиция намира своя естествен завършек във втората част на концерта с музиката на Жорж Бизе от неговата „Кармен“, в която ще участват Смесения хор на БНР и утвърдените ни оперни певици Стефани Кръстева и Мария Радоева.
Макар създадена близо шест десетилетия преди концерта на Ибер, операта „Кармен“ остава едно от най-съвършените въплъщения на френската музикална култура. Премиерата ѝ е през 1875 в Париж. Първоначално е посрещана с неразбиране заради своя реализъм и силните човешки страсти.След ранната смърт на Бизе тя бързо завладява световните сцени и се превръща в една от най-обичаните опери на всички времена.
Оркестровата селекция, която ще прозвучи в концерта, включва най-популярните страници от операта, в които композиторът пресъздава испанския колорит с изключително въображение. Макар никога да не е посещавал Испания, Бизе създава музика, която и до днес се възприема като нейна емблема. Хабанерата, Сегидилията, маршовите и танцовите епизоди, музиката на тореадора и драматичните финални сцени съчетават ярка мелодичност, ритмична жизненост и впечатляващо оркестрово майсторство. Зад външната ефектност обаче стои дълбоко психологически изградената история за свободата, любовта и неизбежната съдба.
По публикацията работи: Полина Цвяткова