Спомен за Светлана Котленко
-
„Аида“ на Верди – ария на Аида от 2 картина
Светлана Котленко е родена на 6 юли 1942 г. в Казанлък. Завършва софийското музикално училище със специалност пеене и ударни инструменти, а след това и софийската консерватория при Христо Бръмбаров. Печели петото общобългарското състезание за млади оперни певци и инструменталисти през 1969 г. и получава като награда двумесечна специализация в Сиена. След това продължава в учебния център на театър „Масимо“, Палермо. Част от обучението й са и участие в постановки на операта. По време на тригодишния си престой в Италия тя изпълнява мецосопрановите партии в постановки на театъра, сред които „Женитба“ на Мусоргски, „Нос“ на Шостакович. Участва и в концерти организирани от театъра в Сицилия и Тоскана. Да, артистичната кариера на певицата започва като мецосопран.
-
„Атила“ на Верди – ария на Одабела от 2 действие
Сред твърде оскъдната информация за певицата попаднах на два отзиви от пресата през 1965 г.
„Светлана Котленко е мецосопран с лек център, стабилни гръдни тонове и блестящи височини... Котленко пее без всякакво напрежение, търси не силата, а изразността и това й помогна с успех да издържи тежката програма, която би затруднила даже опитни певци.“
„За мецосопрана Светлана Котленко се заговори миналата година на дебюта й на концертния подиум. Талантът, музикалната култура и сценичното очарование на младата певица спечелиха симпатиите на публиката и музикалната общественост.“
-
„Пепеляшка“ на на Росини – финално рондо на Анджелина
А тези критики са за концерти на певицата в зала „Славейков“ с песни от Чайковски, Рахманинов и Мусоргски в първата част и арии от опери на Росини във втората – „Отело“, „Пепеляшка“, „Севилският бръснар“, „Италианката в Алжир“, „Семирамида“. Партньор на певицата в тези концерти е бил пианистът Константин Станкович.
През 1971 г. Светлана Котленко печели сребърен медал на конкурса „Виоти“ във Верчели, Италия. След 1972 се връща в България и става солистка на софийската опера. Тя дебютира там като Турандот през 1974 г.
-
„Норма“ – Ария на Норма
Звездата й на международната сцена изгрява през 1982 г., когато по време на турне в Париж се налага да замести разболяла се певица в постановка на „Набуко“. На следващия ден във вестник „Льо монд“ излиза отзив: „Светлана Котленко се защити много умело, дори забележително добре, превръщайки една дива Абигаиле, неудържима, с акробатична игра, със звучността на тоновете по маниера на Мария Калас и с изключителна виртуозност.“
След 1982 г. Светлана Котленко започва да получава покани от различни сцени по света, а отзивите от критиката са все така ласкави: „Българското сопрано показа блестящи резултати, голяма музикалност, стил в пеенето, силен, красив глас, зряла фраза и елегантност.“
„Една прекрасна артистка от класа!“
„С ролята на Одабела Котленко превзе най-запалената и безкомпромисна публика от този град в Италия (Парма)“
Както и в началото на певческата си кариера, успоредно с оперните изяви тя продължава да изнася и камерни концерти. Попаднах на кратки анонси сред които и един за концерт в зала „Славейков“ с песни на Роберт Шуман, Мануел Де Файя и Рихард Щраус с пианиста Атанас Атанасов. Годината вече е 1983 и тя все така всеотдайно отделя време и за малките форми.
-
„Набуко“ – ария на Абигаиле от 2 действие
Внезапно свършва животът й – на 4 февруари 1992. Преди това последната й роля, която тя е изпълнила, била Абигаиле – ролята, която й отвори пътя към световните сцени.
Записите, които ще звучат са дирижирани от Любен Пинтев, Руслан Райчев, Недялко Недялков, Борис Хинчев и Владимир Гяуров. Те са осъществени между 1967 и 1986 г.
петък, 5 февруари, от 23 часа
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
"Хофманови разкази" на Жак Офенбах, опера в пет действия
Операта е по едноименната пиеса на Жул Барбие и Мишел Каре, базирана върху приказки на Е. Т. А. Хофман Либрето: Жул Барбие Световна премиера (без действието "Жулиета"): 10 февруари 1881, "Опера Комик", Париж Първо изпълнение в България: 9 март 1922, София Място и време на действие - Нюрнберг, Германия; Венеция, Италия - началото на ХІХ век..
"Ернани", опера в четири действия от Джузепе Верди
Музика: Джузепе Верди Либрето: Франческо Пиаве по драмата на Виктор Юго. Представена за първи път: 9 март 1844 година във Венеция. Действащи лица: • Ернани - бивш благородник, в момента разбойник (тенор) • Елвира - годеница на Да Силва, влюбена в Ернани (сопран) • Гомес да Силва - испански благородник (бас) • Дон Карлос - бъдещият Карл V,..
"Мадам Бътерфлай", опера в три действия, от Джакомо Пучини
Музика: Джакомо Пучини Либрето: Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята "Мадам Бътерфлай" от Джон Лутер Лонг от 1898 г. Премиера: 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата "американска" версия, а през 1907 г. е представена и в Париж. Пучини открива сюжета за..
"Хензел и Гретел", опера-приказка в три действия от Енгелберт Хумпердинк
Музика: Енгелберт Хумпердинк Либрето: Аделхайд Ветте по приказката на братята Якоб Лудвиг Грим и Вилхелм Карл Грим Първо изпълнение: Ваймар, 23 декември 1893 г. Действащи лица: • Петер, майстор на метли – баритон • Гертруд, негова съпруга – мецосопран • Хензел, техен син – мецосопран • Гретел, тяхна дъщеря – сопран • Вещицата – тенор или..
"Адриана Лекуврьор" от Франческо Чилеа, опера в четири действия
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
"Сицилианска вечерня", опера в пет действия от Джузепе Верди
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
"Идоменей", опера в три действия от Волфганг Амадеус Моцарт
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..
Значителна облачност с дъжд
Облачно
Превалявания
Облачно
