Преди няколко месеца Боян Воденичаров записа в Първо студио на БНР авторска импровизационна музика. Няколко пиеси са от концертните програми, които изпълнява с белгийския саксофонист Стив Убен, записани в албум преди време, но преработени и изпълнени различно. По-голямата част са специално подготвени за случая. За разлика от предишния път, когато отново записвах импровизационна музика, пиесите са малко по-тонални, по-традиционни – поне повечето от тях – казва Боян Воденичаров. Известен пианист, преподавател в Кралската консерватория в Брюксел, през последните години той все по-често се концентрира върху един различен и много предпочитан от него модел на музициране.

Това е диск със солови импровизационни пиеси, който записах отдавна, но дълго не можеше да бъде издаден по финансови причини – споделя проф. Воденичаров. – Не е тайна, че музикалните компании по цял свят изпитват затруднения и много от тях дори спряха дейността си. В текста, който придружава диска, обобщих своите наблюдения и изследвания върху импровизацията. Започвам с историческите аспекти – изпълнителите са били и композитори до началото на XIX в. Причината импровизацията да изчезне от музикалната практика отчасти се корени в строгото разделяне на тези две дейности. Само един пример от епохата на Романтизма – Роберт Шуман, освен композитор е бил пианист, диригент, музикален критик. Друга причина е усложняването на музикалния език и огромното разнообразие от стилове, което наблюдаваме през XX век – Дебюси, Стравински, Шьонберг... Много трудно мога да си представя, че някой би могъл да импровизира в тези сложни, комплексни стилове. Разбира се, веднага се появява джазът, който буквално залива света. Споменавам и изказване на Глен Гулд, който твърди, че разделянето на композитор и изпълнител е пагубно за музиката. Напълно споделям това мнение, това разделение съществува днес в музикалното образование и на всички нива. Има едно крайно диференциране между теоретици, изпълнители и композитори. Според мен импровизацията е онази благотворна форма, която допринася се преодолее този драматичен разрив и всички процеси отново да се обединят в едно. Аз съм убеден, че импровизирането е основната форма на музициране – много по-базисна, много по-спонтанна.

От албума и малката книжка към него можем да научим още много интересни неща. Например за музикалната форма, която при импровизиране е интуитивен процес. Човек включва в импровизацията елементи, които дори той самият не подозира, че знае. Това се обяснява с факта, че мозъкът съхранява звукова музикална култура и чрез емоционалната, и чрез рационалната памет. Цитирани са книги на Антонио Дамазио – известно име в невронауката, който поставя под съмнение общоприети концепции за структуриране на човешкото мислене, на обществото като цяло, базирани върху рационалното мислене. Естествено, няма как да ви разкажем за всичко, но можем да потърсим прочетеното в авторската импровизационна музика на известния пианист.