Александър Илиев: Зависимият човек се страхува от своите чувства и емоции

Един човек на всеки десет е предразположен към зависимо поведение и ако прибягва към дадено вещество всеки ден в продължение на шест месеца, той ще развие зависимост. Най-уязвими се оказват младите хора, които започват да злоупотребяват с модните сред тях стимуланти – амфетамини и метаамфетамини, при това примесени с алкохол, още на 14 години.

Има една възраст между 14 и 16 години, в която фокусът и моделът на подражание се измества от семейството и училището към приятелите – обяснява Александър Илиев, управител на терапевтичен център “Жива”. – И ако някой в компанията отвори кутия с цигари или пък е купил трева, всеки иска да опита. Но не всеки, пробвал алкохол, цигари или наркотици ще се пристрасти, а само предразположеният към зависимости, защото в дадената субстанция той открива нещо, което му липсва.

Ниско самочувствие, неприемане на себе си, травми, трудности с преработването на чувства и емоции – това са някои от празнотите, които запълваме с употребата на пристрастяващи вещества. Единствената разлика между човек, който е зависим, и друг, който не е зависим, е че зависимият изпитва доста по-силни чувства и емоции и за да ги притъпи, прибягва до субстанции. Той има усещането, че ако остане със своите чувства и емоции, те ще го убият, добавя терапевтът.

За да бъде лечението успешно – защото зависимостта е болест – страдащият човек трябва да се остави на грижите на специалистите минимум половин година, колкото му е трябвало, за да се пристрасти. Грижата да постъпи в специализиран център е изцяло на семейството, защото в началото той не съзнава, че има някакъв проблем. След третия месец лекуващият се започва да участва активно в процеса, а след напускането на клиниката всичко остава в неговите ръце. Зависимият се възстановява цял живот, той не се е излекувал през тези шест месеца и до края си трябва да практикува пълно отказване, подчертава Александър Илиев.

Той прилага програмата “Жива – насока в живота”, в която участниците се включват в групова и индивидуална терапия, учейки се да комуникират, да приемат чувствата си и да се изправят пред трудности и проблеми като “навън”. Правят го в контролирана, но не и в стерилна среда – без спестени тревоги и розови картини.

Хората или поне част от тях винаги ще търсят някакво бягство – дали от тежък работен ден, дали от нещо, което изпитват, или от реалността – убеден е терапевтът. – Те винаги ще се стремят да бъдат някой друг – в собствените им представи по-различен и по-добър, те винаги ще има трудности с приемането на себе си и т. н.

Изправени пред изкушението “само веднъж” да прескочим забранена граница, за да спечелим нечие благоволение или да задоволим собственото си любопитство, трябва ли да му се отдадем или да устоим?

Много хора ще опитат и няма да открият нищо, други ще отключат кутията на Пандора и ще се борят със зависимостта, докато са живи, а трети ще загубят живота си. Дали да опитат или не – не знам, но мога да препоръчам на семействата да общуват помежду си, защото зависимостта е болест също на некомуникацията. Хората спират да си говорят вкъщи, започват да се крият и когато открият, че има някакъв проблем, той доста е напреднал във времето. А колкото по-рано се забележи и се потърси помощ, толкова по-добре, съветва терапевтът.

Снимки: centrejiva.com