Художничката Елена Русева разказва историята на Каварна чрез нейните храмове

БНР Новини

Един град има толкова истории, колкото са хората, изпитали емоция под неговото небе. Но има и по-обобщени разкази, чиито думи разгадаваме, щом зареем поглед в останките на някой храм, приседнем на изгладен от хилядолетни бури камък или с притворени очи се вслушаме в морския прибой с надеждата да чуем отглас от потопен в дълбините древен град.

Художничката Елена Русева избира да ни представи родния си град Каварна чрез църквите в околността. Преди 25 века, на мястото на старото тракийско селище, гръцки заселници от Месемврия създават колонията Бизоне, върху която изниква процъфтяващ през Античността и Средновековието град, издигнал крепостни стени, раннохристиянска базилика, медиевални църкви, обществени сгради.

Снимка

Изложбата е част от тазгодишното издание на фестивала за старинна музика, песен и танц “Страваганца” в крайморския град и може да бъде видяна в художествената галерия “Христо Градечлиев”.

Снимка




СнимкаВ община Каварна имаме общо тринайсет храма – заедно с параклисите на нос Калиакра и в селата Божурец, Нейково и Камен бряг – разказва Елена Русева. – Някои от църквите са действащи, а на други предстои да възвърнат функцията си. Двата най-стари храма са “Свети Георги” и “Свето Успение Богородично”, а най-интересната като архитектурен ансамбъл е църквата “Събор на 12-те апостоли“ в село Българево. Местните я познават като “Св. Св. Петър и Павел”, но върху един от камъните й, датиращи още от гръцко време, е открита плоча с оригиналното й име. Църквата е може би най-старата в района и се отличава от останалите, които са построени по-скоро в румънски стил. За съжаление, тя също не е действаща в момента.

Снимка

Домът Господен е мястото, където човек намира надежда и утеха, затова Елена Русева дава името “Храмът – сила и дух” на своята изложба. Тя вярва, че упованието в Бог продължава да бъде онзи непоклатим стълб, който навремето е давал физически и морални сили на българите да се борят и да вървят по праведния път – въпреки годините на атеизъм. В картините си художничката използва техниките пирография и витраж, които присъстват в украсата на православния храм.

Снимка

През учебната година в школата по изобразително изкуство в нашето училище СУ “Стефан Караджа” работихме пирография и може би това ме подтикна да избера тази техника
– казва художничката. – Що се отнася до витража, той заедно с дървото присъства като част от декорацията в интериора на православния храм. Иконостасите са изработвани предимно от резбовано дърво, а светлината, пречупена през цветните стъкла, придава тържествена атмосфера, вдъхваща респект.

Снимка

Въпреки красотата на картините си, Елена Русева избягва да нарича себе си “художник”, а предпочита да се изразява чрез творбите на своите даровити ученици. Това е най-голямото признание за един учител, казва тя, добавяйки, че някои от тях – с образование във Виена или София, вече работят като архитекти, други прохождат като художници, а трети наесен ще постъпят в паралелка по изобразително изкуство. И всички те – от тяхната преподавателка до най-малкия ученик, се вдъхновяват от естествените декори на град с многовековна история, пленителна природа и най-великата стихия за очите на художника – морето.

Снимка

Каварна е едно местенце, където човек може да се докосне до дивото в природата
– разказва още Елена Русева. – Освен това имаме много интересни археологически разкрития на нос Калиакра, исторически паметници като хамама и старите чешми. За Сребърната чешма например легендата гласи, че турските султани провождали хора да наливат вода оттам, защото била изключително лековита, а и отмивала греховете.

Снимка

Преданието за хамама пък разказва за девойка и момък, които изгарят в пещите на банята в името на своята любов, тъй като момичето било пленило с красотата си султана
.

Красотата на каварненските храмове ще бъде представена и в морската столица Варна.

Снимки: Диана Цанкова, dobrichonline.comи dobrudzha.com



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Художникът Валери Ценов: Една картина трябва да бъде започната с любов и завършена с благост

Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..

публикувано на 18.12.18 в 08:00
Снимка: Матю Мърфи

Искрица Огнянова: „Мисията на Art Without Borders New York е да вдъхновява“

Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..

публикувано на 15.12.18 в 08:00

Стоян Николов-Торлака: Северозападният човек ще помогне на всеки, но пък няма да му спести мнението си

Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..

публикувано на 12.12.18 в 12:59

„Родопски отражения“ – документален филм за душата на Родопите

В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..

публикувано на 11.12.18 в 11:35

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отбелязва 140 години от основаването си

За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..

публикувано на 10.12.18 в 11:38

Студенти от Великотърновския университет разкрасяват градската среда

През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..

публикувано на 07.12.18 в 13:45

Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите

Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..

публикувано на 05.12.18 в 11:07