Звънки удари на чука, пленяващи отблясъци на огъня по стените, съскане на потопен в студената вода метал и раждане на поредното произведение на изкуството. Това е ежедневието и призванието на Любомир Линков, майстор на ковано желязо. Излизайки от ковачницата, изящните предмети поемат своя път, намират своите собственици, но завинаги остават в сърцето на човека, който ги е направил. Защото във всеки от тях той е вложил частица от душата си.
Като всеки голям майстор, Любомир Линков, както казват българите, е откраднал занаята. Електротехник и заварчик по професия, той заминава да търси работа в Южна Африка, където случайно попада във фирма за ковано желязо. В началото възприема тази работа просто като хоби, но връщайки се в България, решава да продължи и да превърне ковачеството в своя професия. И така вече повече от 15 години.
Коването е творчество, изкуство – споделя Любомир Линков. – Някой път мисля с дни над някой модел или детайл. Идеите ми идват отвътре, казвам си: Дай да пробвам! Понякога не става от първия път, но на втория-третия опит се получава. Когато работя над бутиковите поръчки, винаги следвам идеята на клиента и се стремя да изпълня неговите идеи и желания. Майсторството е да направиш това, което си намислил или което иска клиентът. Един път да се докажеш пред себе си, един път да докажеш на клиента, че това, което иска, е възможно да се направи.
Любомир Линков изработва спални, огледала, свещници, маси, столове, прибори за камина, полилеи, различни предмети от бита, с прецизност, присъща на човек, влюбен в професията си. Сблъскват се два твърди характера – на ковача и на метала.
Подчинява ли майсторът желязото или те стават приятели?
Желязото като се нагрява, става пластично, накъдето го завъртиш – там отива, един вид ти го командваш – отговаря Любомир Линков. – Според твоята воля, както искаш да застане – така се получава. Но желязото има душа, то не пари, а гали. И просто неговата и моята души се сливат заедно и се получава нещо, което е оригинално и уникално.
За да покаже красотата на ковачеството на повече хора, веднъж месечно Любомир Линков провежда в ковачницата си ден на отворените врати.
Който иска е добре дошъл, възрастта и полът нямат значение – кани Любомир. – Правя демонстрация на дребни неща и който иска – гледа, който иска – даже може да хване чука да се пробва. Някои се справят доста добре, други не толкова, но важното е, че имат желание да опитат и да си изковат нещо за спомен.
На самия Любомир Линков чукът не му тежи. Той ми е четката, с която рисувам кованото желязо – казва майсторът. И добавя:
Всяко изделие само по себе си е уникат. Няма еднакви неща. Като си погледнете ръката, няма еднакви пръсти, няма две еднакви клонки на дървото, всичко е различно. Дори два свещника да направиш, пак са различни един от друг. Но точно в това е уникалността на всичко в този свят.
Снимки: личен архивЕдин от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..