Сетивен подход разкрива невидимите връзки между обитателите на града

Една необичайна изложба улеснява комуникацията между хората, споделящи обща среда, посредством въздействие върху техните сетива. И всичко това – с цел да преодолеят различията, за да се почувстват близки и заедно да опознаят града, който насищат всекидневно с емоции и преживявания.

Градът не представлява само сбор от сгради, улици и тротоари, но и своеобразно хранилище на преживения опит на своите обитатели. Затова и изследователският подход към него преминава през сетивата и внимателното вглеждане в общуването и връзките, които жителите му създават. Именно тази методика избират учените от катедра „Етнология” към Пловдивския университет, за да проучат зоните на сетивност и сензорност в комуникацията между хората с увреждания и институциите. На международна конференция в техния град те представиха проекта си „Сензорна етнография на града”.

Сензорната етнография е научен метод, предполагащ работа на терен – отиване на дадено място и наблюдение на хората с техните взаимоотношения и културни модели – казва доц. Меглена Златкова. – В този проект ние приехме за терен града като наше общо място за живеене и акцентирахме върху неговата сензорност, която разкрива невидимите връзки, свързващи градските обитатели. Защото всички ние имаме своите сетива и чувстваме, виждаме, чуваме, помирисваме, опитваме, докосваме града.

За работа на терен учените избират две социални институции, в които стават свидетели как хора с различни увреждания на сетивата попадат в ситуации на неразбиране и невъзможност да упражняват гражданските си права. Ако например незрящ човек трябва да попълни документи, той е принуден да се довери на случаен гражданин, предоставяйки му личната си карта, тъй като служителите имат забрана да помагат. С елементарни мерки обаче средата в офисите може да се промени – достатъчно е да се поставят релефни ленти и звукови инструкции. И това е само един пример, посочен на дискусията „Институциите в „диалог” с гражданите с увреждания“.

Сложихме думата диалог в кавички, защото наблюдавахме затрудненията, основаващи се на различната сензорност на гражданите в комуникация с институциите – разказва доц. Меглена Златкова. – А също и на трудностите, които социалните служители изпитват заедно с неумението им да бъдат достатъчно сетивни, заради липсата на специализирано обучение за работа с хората с увреждания. Когато бяхме на терен, тези хора ни споделиха своите проблеми, свързани включително с политики на държавата. За съжаление, за тях не можем да предложим решения, но в нашите ръце е да променим дребните неща – например да зачитаме всеки човек, за да не се чувства той дискриминиран, само защото има някакво увреждане.

Това е посланието и на интерактивната сензорна изложба, открита в рамките на конференцията – само ако се поставим на мястото на другия, ще го разбираме и равноправно ще споделяме общия ни свят.

На изложбата всеки може да се постави на мястото на човек със затруднения или пък на социален служител – разказва докторантката Мария Славчева. – Осигурили сме аудио инструкции и набор от различни миризми, които се срещат най-често в приемните на институциите, за да може чрез сензорните задачи хората да осъзнаят трудностите и пред двете страни. Например, за да изпитат преживяванията на човек със зрителни затруднения, една от задачите е да попълнят документи със завързани очи. Следвайки аудиоинструкциите, те трябва да преминат изпитанието с помощта на шаблон, който улеснява работата на хората без зрение. Изработените от нас пособия ще бъдат предоставени на различни социални институции, включително и на Националния център за рехабилитация на слепи, откъдето вече проявиха интерес.

Снимки: личен архив и aceamediator.com