Човекът, който върви по вода

Този край на света има детски очи.
Този край на света е жестоко невинен
и човекът, който върви по вода, на брега му се спира
и го обича невидимо.

Тук земята омеква в отъпкани улици,
там, където вятър люлееше нивите,
а човекът, който върви по вода, замислен брои
колко смърт им остава на живите.

Той е целият в прах от пътеките кръстни,
той обича открити очи и открити пространства.
Всички нощни момичета и шосета околовръстни
го познават по слух и усещат солените рани.

И това е солта на земята -
на трапеза, където сме тихо поканени -
вино и хляб, за да можем до утре да спорим.
Човекът, който върви по вода, слиза сам на брега
в този край на света
и закрачва след своите кораби.

Този край на света има детски очи.
Този край на света е жестоко невинен.
Но човекът, който върви по вода, в ръце го държи
и прощава – сега и завинаги.

                                                                          Пламен Сивов

В „Музиката, която обичам“ звучат песенни стихове на Радой Ралин, Георги Константинов, Пламен Сивов, Красимир Първанов, Тодор Янкулов с изпълнения на Джоко Росич, Маргарита Хранова, Кирил Калев, Михаил Йончев. Предаването съдържа и разговор с членовете на група „Точка БГ“: Зорница Попова, Тодор Янкулов, Красимир Първанов,  Пламен Сивов. Добре дошли сте!

сряда, 15 март, от 1.30 часа