Калин Терзийски: Ако не сме малко суетни, няма да сме хора и животът ще бъде тъжен

Интервю с Калин Терзийски


Чета последните "Вълнения" на Калин Терзийски  и се чудя от къде идвало моето безпокойство и виждам, че моето безпокойство било много подобно на неговото безпокойство, че моята тъга била много подобна на неговата тъга. Пускам сълза. Установявам, че и аз не мога да бъда като Буда пред вида на неизбежно страдащите и за кой ли път си повтарям думите, изказани от Антъни Хопкинс в един филм - "Четем, за да знаем , че не сме сами!"

Калин Терзийски - човекът,  който подава ръка на другите, човекът, който също има нужда да му бъде подадена ръка, човекът с грижа за животните,  разказвачът, поетът и художникът, който живее между осанна и разпни го - този човек гостува в "Сценична треска" и искаме да разберем дали "се чувства годен да бъде обичан" дни след премиерата на новата си книга "Вълнения" и дни преди да изпълни мисията си "Разказвач на месеца в Столична библиотека". Срещата му с читатели и почитатели ще бъде на 15 октомври в клуба на Библиотеката. Ето какво написа Калин Терзийски, като покана на страницата си във Фейсбук:  "На 15-ти от 19.00 в клуба на столична библиотека, на площад Славейков, клубът, който деликатно и съвсем уместно се нарича Алкохол, но ние от еснафска боязливост не смеем да наречем с името му (защо ли, по дяволите, алкохолите се приемат като "неприлични", а да речем - естерите или фенолите - не?) ...та именно там Калин Т. ще разкрие истината за света, ще отговори на Главния Въпрос на Живота..."

И един цитат от книгата: "Твоят живот е  низ от падения и възходи, паднал, прегазен, презрян, наистина смазан от живота...когато и самочувствието и самоуважението ти, и увереността в собствената ти правота са били потъпкани...тогава вече ти няма как да станеш надменен...."

"Изследвайки себе си, аз целя да излекувам именно себе си..."


За Калин Терзийски:

Пише първите си стихотворения в сюрреалистичен стил „Стихове на тъмно“ в компанията на петима приятели, с които създават неформален литературен клуб. Стихотворенията им представляват суров и свободолюбив сарказъм срещу социалистическата литература.
От 1988 до 1990 г. изкарва двугодишна военна служба на българо-югославската граница. За около пет месеца е художник на Видинския граничен отряд и обикаля цялата северо-западна гранична зона – сам и предимно пешком.
През 1990 г. е приет да следва в Медицинския университет в София. През 1996 г. завършва медицина с отличие. Още в началото на следването у него се заражда силен интерес към психиатрията. Посещава университетския кръжок по психиатрия до края на следването си.
Докато учи работи като санитар в хирургична клиника, после – като дърводелец в мебелната фабрика на брат си. В последната година от учението си работи като медицинска сестра на две места – в Ракова болница и в психиатричната клиника „Свети Наум“ на 4-и километър.
На 25 годишна възраст се жени и скоро след това се ражда дъщеря му Калина Терзийска – понастоящем студент по медицина в Хумболтовия университет – Берлин.
От 1997 до 2000 г. специализира психиатрия. В същото време работи като лекар в психиатричната болница в Курило – „Свети Иван Рилски“.
Успоредно с това започва да пише за вестници и списания.
През 2000 г. напуска работата си на лекар и се отдава изцяло на писането. Този период от живота му е свързан с много трудности. Калин Терзийски развива зависимост към алкохола, страда от тежка депресия, загубва всичките си контакти и в продължение на пет години няма постоянна работа и почти никакви доходи. Преживява от спорадични хонорари от вестници и списания. Пише въпроси за телевизионни игри и сценарии за реклами.
През 2008 г. драстично променя начина си на живот. Сам и без медицинска помощ спира алкохола и наркотиците, започва да се занимава със спорт и самоусъвършенстване. Започва да издава написаните през годините на самота разкази и стихове, като в същото време активно пише нови.
Успоредно с медицината и писането, още от 1997 г. (с прекъсвания) работи като сценарист в телевизии и радиа. Участвал е в създаването на много от българските телевизионни забавни предавания в годините 1997 – 2010.
През март 2010 г. учредява, заедно с група водещи сценаристи, Сдружение на българските телевизионни сценаристи (СБТС). От 2011 г. е и председател на Сдружението на българските телевизионни сценаристи.
В периода 2007 – 2017 г. е издал двадесет книги – тринадесет сборника с разкази, три стихосбирки и четири романа.
През 2009 г. е награден с първа награда на националния конкурс за хумор „Златен каунь“, гр. Хасково.
Романът му „Алкохол“ е награден през 2010 г. с наградата „Цветето на Хеликон“ – като най-продаваната книга на годината.
През 2011 г. е награден в Брюксел с първата за България Европейска награда за литература – за сборника „Има ли кой да ви обича“.
През 2013 г. получава „Златно перо“ – награда за принос към българската култура.
През 2014 г. получава грамотата на Столична библиотека за най-четен автор на годината.
През 2016 г. романът „Лудост“ е с наградата на гр. Цюрих за издание на чуждестранен автор.
Книги на Калин Терзийски са издавани на английски, немски, руски, македонски, чешки, полски. Сборникът му с разкази „Има ли кой да ви обича“ предстои да излезе на хърватски и италиански.
Негови разкази са включени също в сборници на турски, испански, сръбски, румънски.




Още от Сценична треска